Решение № 4677 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13038/2013 г.

Решение № 4677 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13038/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "ВАЛТАБАК" ЕООД, подадена чрез управителя Валентин Асенов Благоев, против решение № 1384 от 17.06.2013 г. на Административен съд Пловдив, петнадесети състав, постановено по адм. дело № 1292 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 161105222 от 23.12.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с решение № 315/23.03.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, в която не е признат данъчен кредит в размер на 12091.20 лв., допълнително е начислен ДДС на стойност 66759.78 лв., ведно с лихви в размер на 17927.08 лева. С решението в полза на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив са присъдени разноски по делото в размер на 2385.56 лева. В касационната жалба се сочат доводи по чл. 209, т. 3 АПК, свързани с неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от 20.03.2014 г., изготвена от юрк. Попова, в която са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил Ревизионен акт № 161105222 от 23.12.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта, потвърдена с решение № 315/23.03.2012 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. Пловдив, с която не е признат данъчен кредит на "ВАЛТАБАК" ЕООД в размер на 12091.20 лв., допълнително е начислен ДДС на стойност 66759,78 лв., ведно с лихви в размер на 17927,08 лева. От правна страна е счетено, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и не е засегнат от пороци, пораждащи неговата нищожност. По същество съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на РА предвид следното: Относно непризнатия данъчен кредит: Приходният орган е отказал на "ВАЛТАБАК" ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 12 091.20 лв. по 6 бр. фактури, издадени от "ПРИМА 1" ЕООД гр. Пещера, с предмет на доставките 132 т амониева селитра. Съдът е установил, че във връзка с доказване реалността на доставките по време на ревизията дружеството е представило фактури и писмени обяснения касателно механизма на получаване на стоките и тяхната последваща реализация. Посочено е, че торът е използван за житните култури /есенници/ и тютюн, отглеждани от ЕТ "Валентино - 99 - В. Благоев", чийто собственик се явява и едноличен собственик на "ВАЛТАБАК" ЕООД, /т. е. става въпрос за свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК/. Не са представени доказателства за влагането на количествата амониева селитра в тези култури: кога са наторявани, какви количества са разходвани, брой работници, машини, с които е извършване наторяването, разходи във връзка с извършваното наторяване и др. Цялото количество амониева селитра е префактурирано от дружеството на едноличния търговец. Относно превозът на тора, се сочи, че същият е транспортиран от доставчика - "ПРИМА 1" ЕООД. Разтоварването е извършено от работници на "ВАЛТАБАК" ЕООД, а съхранението е в Тютюневата база, собственост на дружеството. Съдът е приел, че в случая не е доказана реалността на доставките, тъй като към обсъжданите фактури, издадени от "Прима 1" ЕООД, няма приложени съпътстващи документи. Съдът не е кредитирал представения по делото договор за продажба на амониева селитра от 20.01.2010 г., приемо-предавателни протоколи и товарителници, с мотива, че те съставляват частни документи без обвързваща доказателствената сила, която се преценява с оглед на всички доказателства, събрани в хода на ревизията и в хода на съдебното производство. Според съда в разглеждания казус липсват доказателства за възможността доставчикът да транспортира процесните стоки, за наличието на собствени или наети транспортни средства, дали доставчикът е разполагал с шофьор, не се посочва конкретен маршрут - място на натоварване на стоките, място на разтоварване, не са ангажирани доказателства във връзка с транспортирането на стоките. Няма данни за наличие на складови помещения, където да съхранява процесните стоки - 132 тона амониева селитра, както и доказателства за произход на стоките. Не са ангажирани доказателства относно счетоводните записвания на процесните стоки и счетоводното отразяване на транспорта при прекия доставчик, който всъщност не е представил никакви счетоводни документи. В заключение съдът е посочил, че законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, тъй като липсват доказателства, които да удостоверяват прехвърляне на собственост върху посочените количества амониева селитра от доставчика "Прима 1" ЕООД към ревизираното лице. Относно допълнително начисления ДДС: Установено е, че за данъчните периоди м. 02.2009 г., м. 03.2009 г., м. 06.2009 г., м. 10.2009 г., м. 11.2009 г. и м. 12.2009 г. "ВАЛТАБАК" ЕООД е декларирало ВОД на Български FCV стрипс от тютюн "Вирджиния" и "Бърлей" /реколта 2007 г., 2008 г. и 2009 г./, с общ тонаж 89 584 кг за фирма "INDERECT IMPORT EXPORT" S. R. L. с VIN RO20856491, регистрирана в Република Румъния. Констатирано е, че "ВАЛТАБАК" ЕООД е издало десет броя инвойси, като общата стойност на декларираните от ревизираното дружество ВОД възлиза на сумата от 333 798,95 лева. Въз основа на анализ на приложените по делото писмени доказателства, съдът е приел, че в процесния случай не са налице условията за признаване на ВОД, по смисъла на чл. 7, ал. 1, ЗДДС, извършени през процесните периоди от "ВАЛТАБАК" ЕООД, тъй като не е доказано прехвърлянето на собствеността и движението на стоката от територията на Р България до територията на Р Румъния и нейното получаване от "INDERECT IMPORT EXPORT" S. R. L. В мотивите си съдът е посочил, че във връзка с доказването на ВОД не са представени данни за заплатени такси, пътни листове, командировъчни на шофьори, имената на шофьорите, извършили транспортирането, доказателства за закупено гориво, маршрутни листове, тахошайби, платежни документи, счетоводни документи и др. По повод транспортирането на стоките по декларираните ВОД не са установени счетоводни отразявания в счетоводството на превозвачите: "НАТАЛИ МА" ЕООД и "ГЛОБАЛ ЛИНК" ЕООД. Въз основа заключението по изслушаната ССчЕ съдът е установил, че "НАТАЛИ МА" ЕООД не е отчело приходи от транспортните услуги. От проверката в информационната система на НАП е установено, че няма декларирани доставки на транспортни услуги към INDERECT IMPORT EXPORT" S. R. L. за извършен транспорт по ВОД. "Глобал линк" ЕООД не представя въобще счетоводни документи, не се установи редовност на воденото счетоводство през процесните периоди за превозвачите. Според съда ревизираното лице не е ангажирало и доказателства, че подписите по ЧМР за приети стоки са на представляващия румънското дружество, както и че не без значение и обстоятелството, че румънските данъчни власти посочват, че "INDERECT IMPORT EXPORT" S. R. L. е липсващ търговец по смисъла на европейското законодателство и са започнали срещу него юридически процедури. Установено е в хода на ревизионното производство и тези факти не са опровергани в съдебната фаза, че процесните стоки - манипулиран тютюн не са налични по счетоводни данни при жалбоподателя към съответните данъчни периоди, от което е обоснован извод, че са реализирани. Дружеството неправилно е приложило нулева ставка на данъка, поради което законосъобразно приходният орган на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е начислил допълнително косвен данък на обща стойност 66759,78 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Неоснователна e касационната жалба на дружеството в частта й относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 12091.20 лв. по 6 бр. фактури, издадени от "ПРИМА 1" ЕООД, с предмет на доставките 132 т амониева селитра. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита установената по делото фактическа обстановка за съответстваща на събраните доказателствата. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е анализирал приложените по делото писмени доказателства, правилно не е кредитирал депозираните от дружеството в с. з. от 23.01.13 г. и оспорени от ответника досежно тяхната дата на съставяне - договор за продажба на амониева селитра от 20.01.2010 г., приемо-предавателни протоколи и товарителници. Не са ангажирани доказателства за счетоводните записвания на процесните стоки, счетоводното отразяване на транспорта при прекия доставчик, който всъщност не е представил никакви документи. В съдебно заседание на 23.01.13 г., на вещото лице е възложена допълнителна задача след като се запознае с приетите документи във връзка с доставките от "Прима 1" ЕООД да посети дружеството доставчик на място и да отговори на въпросите, на които е било възпрепятствано да отговори в приетото в с. з заключение. Поради непредставяне на вещото лице на необходимите документи от представляващия дружеството "Прима 1" ЕООД, съдът е заличил допусната допълнителна ССчЕ. Преценявайки всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност обосновано съдът е приел, че в случая е останало недоказано прехвърлянето на собствеността върху посочените количества амониева селитра от доставчика "Прима 1" ЕООД към ревизираното лице. Достигайки до извода, че в казуса са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като процесните доставки не са реално извършени, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Относно допълнително начисления ДДС за данъчните периоди м. 02.2009 г., м. 03.2009 г., м. 06.2009 г., м. 10.2009 г., м. 11.2009 г. и м. 12.2009 г. на "ВАЛТАБАК" ЕООД във връзка с деклариран ВОД на Български FCV стрипс от тютюн "Вирджиния" и "Бърлей" към фирма "INDERECT IMPORT EXPORT" S. R. L. с VIN RO20856491, регистрирана в Република Румъния, настоящият касационен състав преценява обжалваното решението също като валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 7 във връзка с чл. 53, ал. 1, от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са ВОД, които са налице при едновременно са изпълнени следните условия 1. да е налице доставка на стоки, 2. да е налице транспортиране на стоките от територията на Република България на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните (доставчик и получател) или за сметка на коя да е от тях, 3. доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в Република България и 4. получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. В случая е установено, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице в Република България. Получателят "INDERECT IMPORT EXPORT" S. R. L. е с VIN RO20856491, съобразно представеното удостоверение за статут и сертификат. Съгласно разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС, (в приложимата редакция за 2009 г.), за доказване на ВОД доставчикът следва да разполага с документи за доставката - фактура, ведно с посочване в нея на получателя и на идентификационния му номер по ДДС, издаден от държава - членка на ЕС, под който номер следва да е извършена доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките на територията на страна до територията на друга държава - членка. Поради обстоятелството, че транспортът е за сметка на получателя, са представени транспортни документи относно получаване на стоките на територията на друга държава членка. В конкретния случай дружеството цели да докаже осъществяването на транспорта на доставката с депозираните по делото международни товарителници (CMR). В тях е отразено, че доставката е осъществена и съответните стоки са получени на територията на Румъния. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенцията/, товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора за превоз и получаване на стоката. В ревизионното производство обаче са приобщени официални документи - отговори по формуляр "SCAC 2004", събрани по повод проверки на "INDERECT IMPORT EXPORT" S. R. L., в които е посочено от румънските данъчни власти, че дружеството е липсващ търговец. Служебната проверка в информационната система "VAT 8" установява, че няма декларирани транспортни услуги към "INDERECT IMPORT EXPORT" S. R. L по ВОД, от превозваческите фирми "НАТАЛИ МА" ЕООД и "ГЛОБАЛ ЛИНК" ЕООД не са издадени съответните фактури. При това положение е налице противоречие между доказателствената сила, респективно данните, съдържащи се в CMR, доказателствената сила на формуляра "SCAC 2004" и справката в система "VAT 8". Истинността на международните товарителници налага преценка на обстоятелството, свързано с верността им, а именно: дали стоките са предадени на превозвача и фактически дали са напуснали границите на РБ, получени ли са от румънското дружество. Определящ в случая се явява фактът на физическото изнасяне на стоките, във връзка с изясняване на който приходните органи са предприели съответните действия. Изпратено е искане до ГД Гранична полиция, като е получен отговор, обективиран в писмо изх. № 46283/12.10.2011 г. В него е записано, че товарен автомобил с рег. № РА 7213 ВА е преминал на 29.07.2009 г. през ГКПП "Кардам", тоест извън периода на твърдяния ВОД. За другия т. а. - влекач с рег. № ТХ7117 АХ няма данни за преминаването му през ГКПП на РБ. От Агенция "Митници" е изпратено писмо с изх. № 2401/0146/31.10.2011 г., съдържащо отговор за направена справка в "Информационната система за събиране на пътни такси и разрешителен режим на чуждестранни и български МПС, ползващи републиканската пътна мрежа". Според отговора не са установени данни за процесните автомобили, касаещи преминаването им от и за РБ през ГКПП "Дунав мост" и ГКПП "Силистра". Съвкупната преценка на доказателствата по делото налага извода за недоказан ВОД, тоест законосъобразно е доначислен ДДС след като не е установено по безспорен начин прехвърляне на собствеността, движението на стоката от територията на РБ до територията на Р Румъния, където стоката да е получена от "INDERECT IMPORT EXPORT" S. R. L. (вж. приетото в решение № 1931/12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5299/13 г., I о.). Освен това, установено е неналичието на стоките при жалбоподателя за процесните данъчни периоди, което означава, че стоките са били реализирани. Съдът е приложил законосъобразно нормите на чл. 86, ал. 1 вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1 и чл. 67, ал. 1 ЗДДС. Решението е правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касационната инстанция не присъжда юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация, тъй като същият не е бил защитаван и представляван в това производство до приключване на устните състезания и не е било направено съответното искане до тогава. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение