Решение № 2680 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6509/2014 г.

Решение № 2680 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6509/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от областния управител на област София против решение № 1520/11.03.2014 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 7010/2013 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Сочените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Фанна Димитрова Коларова чрез пълномощника си по делото оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Според прокурора, съдът не се е произнесъл по едно от основните възражения на ответника по жалбата, а именно за недопустимостта на жалбата поради просрочието й. Също така, прокурорът изразява становище, че в административното производство не съществува възможност за възстановяване на пропуснат срок за упражняване на предвидено в закона право и за неприложимост на чл. 161, ал. 1 АПК в случая. Според прокурора, неправилно съдът свърза срока по § 7 от ЗР на ЗИД на ЗПТРРЛ с узнаването на същия от жалбоподателката, тъй като според посочената правна норма, исканията за обезщетения по § 3 от закона се предявяват в тригодишен срок от влизането му в сила. Прокурорът се позовава на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБългария, сочеща момента на влизане в сила на нормативните актове и с оглед на която ЗИД на ЗПГРРЛ, обн. В ДВ, бр. 26 от 07.03.2008 г. влиза в сила на 11.03.2008 г., в резултат на което преклузивният срок за подаване на исканията за обезщетение изтича на 11.03.2011 г. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е и основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е заповед на областният управител на област София, с която е отказал да уважи искането на Иванка Коларова с рег. № 94ИИ/42 от 30.09.2011 г. за доплащане на обезщетение по реда на чл. 2, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 6, тъй като то е подадено извън преклузивния срок. Административният съд е приел, че спорът между страните е относно законовите срокове за упражняване на субективните права на лицата и за знанието на закона, като оборима или необорима презумпция. Прието е от съда, че срокът за подаване на искането за допълнително обезщетение е пропуснат от заявителката, но доколкото с жалбата си до съда по своеобразен начин тя е направила искане за възстановяване на този срок, то по него следва да се произнесе компетентния орган, който е областният управител на област София. Административният съд е приел също така, че при издаване на заповедта, областният управител е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в разминаване между мотивите и диспозитива на оспорвания акт. Съдът е посочил, че разминаването се състои в това, че в мотивите е прието, че заявителят е пропуснал срока за подаване на заявлението, а в същия акт с диспозитива искането е оставено без уважение, вместо да се остави без разглеждане. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неправилно обжалваното решение. Установено е, че искането по повод на което е издадена обжалваната заповед на областния управител на област София е подадено след законоустановения срок за това. Правилно съдът, а преди това и административният орган са квалифицирали срока по § 7 от Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗПГРРЛ, обн. В ДВ, бр. 26 от 2008 г. като преклузивен. Този срок е и законоустановен, поради което може да бъде изменян само с нов нормативен акт и не може да бъде възстановяван от административния орган, пред който е следвало да се подаде искането за обезщетение. Правото на обезщетение възниква при наличие на определен фактически състав, елемент от който е и спазването на срока за подаване на искането. Административният орган, по силата на специалния закон разполага единствено с правомощието да прецени по искането, наличието или не, на всички елементи от фактическия състав. Със закона не е предоставена компетентност на административния орган да възстановява пропуснатия законоустановен преклузивен срок. Приемайки обратното, че органът е компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на срока, административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон. Не се споделя и извода на административния съд, че органът е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в противоречие между мотиви и диспозитив на заповедта. С оглед посоченото по-горе, а именно, че спазването на срока по § 7 от ЗР на ЗИД на ЗПГРРЛ е елемент от фактическия състав на правото на обезщетение, правилно, административният орган се е произнесъл по съществото на искането. По тези съображения настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно, поради което следва да го отмени, а вместо него постанови друго, с което отхвърли жалбата срещу заповедта на областния управител на област София. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на областния управител на област София, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав