Решение № 13919 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7428/2012 г.

Решение № 13919 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7428/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Горан Богданов Якимов, от гр. Берковица против решение № 1852/04.04.2012 г. по адм. дело № 638/2012 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че при спазване разпоредбата на чл. 94 от КСО отпуснатата на жалбоподателя пенсия дублира частично период, в който той е бил във временна неработоспособност, което е недопустимо по смисъла на чл. 42, ал. 2 от КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1852/04.04.2012 г. по адм. дело № 638/2012 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Горан Богданов Якимов, от гр. Берковица срещу решение № 628/22.12.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № РВ-ПОВН 2-40 от 24.11.2011 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ, с които е разпоредено жалбоподателят да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение по чл. 42, ал. 2 от КСО за временна неработоспособност поради общо заболяване за периодите 16.07.2009 г. - 23.07.2009 г. в размер на 128,23 лева; 23.07.2009 г. - 22.08.2009 г. в размер на 564,20 лева; 22.08.2009 г. - 21.09.2009 г. в размер на 512,91 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че Якимов дължи възстановяване на добросъвестно получените от него суми, тъй като при изплащането на паричните обезщетения по болничните листове за процесните периоди е била налице отрицателната предпоставка по чл. 42, ал. 2 от КСО - лицето е получавало пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Решението на административния съд е правилно и изложените мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция като обосновани и законосъобразни. По делото е установено, че Горан Якимов е работил по трудов договор с ТД "Монбат" АД във времето от 11.01.2006 г. до 29.06.2009 г. Съгласно представени от осигурителя в Столично управление "Социално осигуряване" болнични листове № № 2225573, 1906635 и 1906864 жалбоподателят е бил във временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 16.07.2009 г. до 21.09.2009 г. Съгласно чл. 42, ал. 2 от КСО (актуална редакция към датата на представяне и изплащане на болничните листове) когато временната неработоспособност поради общо заболяване е настъпила до 2 месеца от прекратяване на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия. Добросъвестно получените суми в този случай подлежат на връщане без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение (чл. 114, ал. 2 от КСО). В случая е безспорно, че жалбоподателят е добросъвестен по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като към датата на представяне на болничните листове чрез осигурителя не му е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. При спазване разпоредбата на чл. 94 от КСО с разпореждането за отпускане на пенсия е постановено, че началната дата, от която същата следва да се изплаща е 10.06.2009 г. - датата на придобиване на правото на този вид пенсия. С изплащането и от посочената дата за период, през който жалбоподателят е бил във временна неработоспособност и му е изплащано обезщетение е налице недопустимо дублиране на осигурителни плащания по смисъла на чл. 42, ал. 2 от КСО. Достигайки до същите изводи и прилагайки точно относимите към спора правни норми, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение