Решение № 4634 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10964/2010 г.

Решение № 4634 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10964/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 1444/8.07.2010 г. по адм. дело № 2802/2009 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която е отменен ревизионен акт № 030901092/04.08.2009 г. на ТД на НАП - гр. Варна, в частта, с която за данъчен период м. 11.2007 г. е начислен ДДС в размер над 31 868, 68 лв., както и определения в резултат на корекции резултат за периода ДДС за внасяне в размера над 27 168, 28 лв. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и по касационна жалба на "Д-М-С" ЕООД, гр. Варна, чрез адв. И. Михайлова, против същото решение в частта, с която жалбата на дружеството срещу ревизионния акт, в останалата й част е отхвърлена. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Всеки касатор оспорва жалбата на другия. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Жалбите са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, двете жалби са неоснователни: За да постанови оспореното решение, административният съд е приел, че с РА на жалбоподателя правилно е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС в размер на 220 лв. за данъчен период м. 08.2007 г. Съдът е приел, че не са представени доказателства за съставен регистрационен опис по образец на наличните активи към датата на регистрация по ЗДДС и подаден не по - късно от седем дни от датата на регистрация, поради което за издадените преди регистрацията фактури не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит предвид изричната законова забрана на чл. 75, ал. 3 ЗДДС. Съдът е приел, че с РА на жалбоподателя правилно е отказаното право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 10.07 г., 02.08 г. и 04.08 г. за стоки и услуги, които не са използвани за извършване на облагаеми доставки. Прието е, че по делото не са събрани доказателства за наличието на строителен обект в с. Изворско, за изпълнението на който да е издадена фактура през м. 10.07 г. с предмет външно ел. захранване, за влагането в строителни обекти на закупени и изписани през същия данъчен период мивка, умивалник, батерия, гранитогрес, фаянс, смесител за душ и за мивка, хладилник, микровълнова фурна, плот за вграждане, фурна за вграждане, съдомиялна за вграждане. Според съда, последните не могат да бъдат вложени в строителство, което е на етап "изкоп" или "груб строеж". По отношение на отказаното право на данъчен кредит по 60 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за данъчни периоди от м. 11.2007 г. до м. 05.2008 г. по фактури с предмет персонална охрана на Стоян Пехливанов - собственик и представляващ "Д. М. С. " ЕООД, съдът е приел, че от жалбоподателя не са ангажирани доказателства за необходимостта от охрана на представляващия дружеството, породена от дейността на последното. Не е удостоверено нормативно и/или вътрешно изискване от обслужващата дружеството банка за пренасянето на изтеглени касово суми над 20 000 лв. единствено чрез осигурена от клиента лицензирана фирма за охрана. На следващо място съдът е приел, че с РА на жалбоподателя правилно е начислен ДДС в размер на 104 553,20 лв. за м. 11.2007 г. на основание чл. 86 ЗДДС за извършена от дружеството строителна услуга. Съдът е приел за неоснователни твърдения на жалбоподателя, че липсва доставка между "Д-М-С" ЕООД и Стоян Пехливанов, поради това, че в изпълнение на предварителния договор за покупко- продажба дружеството ще придобие строените от него сгради и по този начин то реализира собствена инвестиционна политика - собствено строителство от дружеството. По делото е установено, че собственик на земята е С. Пехливанов, а не дружеството, следователно и на изградения в имота му жилищен комплекс "Каса Терра". Също така е установено, че за строителството на сградите между посочените лица е налице договор за строителство с конкретно посочен предмет, изпълнението на който е удостоверено с Акт обр. 14 от 12.11.2007 г. - акт за приемане на конструкция. Следователно, налице е доставка на строителна услуга от дружеството към физическото лице, като датата на данъчното събитие е 12.11.2007 г. - датата на издаване на официалния удостоверителен документ Акт обр. 14, във връзка с която доставка на услуга възниква задължение за издаване на данъчна фактура и начисляване на ДДС. Относно данъчната основа на тази доставка, съдът е приел, че тя следва да бъде определена по реда на чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС, тъй като сделката е сключена между свързани лица, а съгласно цитираната разпоредба при доставка между свързани лица данъчната основа е пазарната цена. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство липсва определена пазарна стойност на услугата, като неправилно е взета за цена на доставката себестойността на обекта година и половина след настъпване на данъчното събитие. При това положение съдът е определил пазарната цена на обекта на база съдебно-оценителната експертиза, съгласно която пазарната цена на извършените строително-монтажни работи на обекта към издаването на Акт обр. 14 е в размер на 133 445,89 лв., като същата не включва разходи за проектиране, идеен проект и строителен надзор в размер на 25 897,50 лв, съгласно допълнителното заключение на вещото лице. Съдът е приел, че и тези разходи следва да бъдат включени в пазарната цена на комплекса, тъй като при сделки между несвързани лица и тези разходи се заплащат от строителя в общия случай на възлагане от физически лица на строителство. Съгласно изложеното, съдът е приел, че пазарната цена на строителната услуга - груб строеж на процесния обект към 12.11.07 г. е в размер на 159 343,39 лв. и дължимия ДДС е в размер на 31 868,68 лв. Постановеното решение е правилно. Касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна, е неоснователна. Всички възражения въведени с жалбата по естеството си представляват оспорване на допуснатата от съда и приета без оспорване от страните основна и допълнителна съдебно - оценителна експертиза, което е недопустимо в настоящото производство. Сочените от касатора пропуски, неточности, допуснати в съдебно - оценителната експертиза, некоректно подбиране от вещото лице на метод за определяне на пазарна цена и др., биха могли да бъдат основания за оспорване на експертизата пред административния съд, но не могат да бъдат преценявани от касационната инстанция. Касационната жалба на "Д-М-С" ЕООД също е неоснователна. Възражението за неправилно определена от административния съд пазарна стойност на процесния обект е неоснователно. Мотивите на съда защо приема, че пазарната цена на обекта е в размер на 159 343,39 лв., а дължимия от жалбоподателя ДДС е в размер на 31 868,68 лв., са ясни и непротиворечиви. Както правилно е установил административният съд, в хода на ревизионното производство е допуснато нарушение, като определената от експерта цена на строителството на комплекс "Каса Терра" е към 31.05.2009 г. (година и половина след настъпване на данъчното събитие) и включва разходи по изграждане /себестойност/ в размер на 522 766 лв. и пазарна стойност - 0 лв. Следователно в ревизионното производство липсва определена пазарна стойност на услугата, като неправилно е взета за цена на доставката себестойността на обекта година и половина след настъпване на данъчното събитие. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза, неоспорена от страните, пазарната цена на извършените строително-монтажни работи на обект комплекс "Каса Терра" към издаването на Акт за приемане на конструкция /обр. 14/ на 12.11.2007 г. е в размер на 133 445,89 лв., като същата не включва разходи за проектиране, идеен проект и строителен надзор в размер на 25 897,50 лв, съгласно допълнително заключение на вещо лице от 27.04.2010 г. Съдът правилно е приел, че и тези разходи следва да бъдат включени в пазарната цена на комплекса, тъй като при сделки между несвързани лица и тези разходи се заплащат от строителя в общия случай на възлагане от физически лица на строителство. Следователно пазарната цена на строителната услуга - груб строеж на обект жилищен комплекс "Каса Терра" в с. Генерал Кантарджиево" към 12.11.07 г. е в размер на 159 343,39 лв. и дължимия от жалбоподателя ДДС е в размер на 31 868,68 лв. По отношение на отказан данъчен кредит на основание чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС за данъчен период м. 08.2007 г., съдът правилно е приел, че липсват доказателства за съставен регистрационен опис по образец на наличните активи към датата на регистрация по ЗДДС на дружеството /05.06.2007 г./ и подаден до 12.06.2007 г. - не по-късно от седем дни от датата на регистрация, поради което за издадените преди 5.06.07 г. фактури не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 74 ЗДДС за закупени стоки преди регистрацията, предвид изричната законова забрана на чл. 75, ал. 3 ЗДДС. Относно отказания данъчен кредит за данъчни периоди м. 10.07 г., 02.08 г. и 04.08 г. за стоки и услуги, които не са използвани за извършване на облагаеми доставки, съдът правилно е приел, че по делото не са събрани доказателства за наличието на строителен обект в с. Изворско, за изпълнението на който да са издавани фактури с предмет външно ел. захранване, за влагането в строителните обекти на мивка, умивалник, батерия, гранитогрес, фаянс, смесител за душ и за мивка, хладилник, микровълнова фурна, плот за вграждане, фурна за вграждане, съдомиялна за вграждане. Същевременно е установено, че всички строителни обекти на дружеството са на етап "изкоп" или "груб строеж", поради което съдът правилно е приел, че изброените материали не могат да бъдат вложени в такива обекти. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по 60 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за данъчни периоди от м. 11.2007 г. до м. 05.2008 г. по фактури с предмет персонална охрана на Стоян Пехливанов - собственик и представляващ ЕООД "Д. М. С. ", съдът е изложил правилни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, че от жалбоподателя не са ангажирани доказателства за необходимостта от охрана на представляващия дружеството, породена от дейността на последното. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбаите в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията релевирани пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи, и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. Списък за направените разноски пред касационната инстанция съгл. чл. 80 ГПК във вр. § 2 ПЗР ДОПК не е представен в срок, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо А отделение