Решение № 9289 от 20.10.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Акцент 2006 ООД, гр. Сандански, чрез процесуалния му представител адвокат Терзиева, срещу Решение 509 от 22.03.2022 г., постановено по адм. дело 907/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспорения от дружеството административен акт. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът началник отдел Недвижимо наследство в главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство към Министерство на културата, чрез процесуален представител юрисконсулт Шишков взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Благоевград се е развило по жалбата на Акцент 2006 ООД, гр. Сандански, против разпореждане от 10.09.2021 г. на началник отдел Недвижимо наследство в главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство към Министерство на културата за налагане на принудителна административна мярка. С разпореждането на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. а, ал. 2 и ал. 3, във вр. с чл. 161, ал. 1 и 2 от Закона за културното наследство (ЗКН) дружеството е задължено при всички искания за намеси и при реализацията на всякакви инвестиционни проекти в УПИ Іа за жилищно строителство, (ПИ 47754.501.320), УПИ Іб за къща за гости (ПИ 47754.501.321) и УПИ Ів за къща за гости с механа (ПИ 47754.501.49), негова собственост, попадащи в защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство Археологически резерват Античен, средновековен и възрожденски град Мелник и Групова недвижима културна ценност Културно-историческа зона Мелник Роженски манастир, да се предхожда от предварително археологическо проучване по чл. 161, ал. 1 от ЗКН. Също така, по време на изкопните работи в посочените имоти, да бъде извършено наблюдение от археолози, съгласно чл. 161, ал. 2 от ЗКН. От фактическа страна наложената мярка се основава на проверка на обект УПИ Іа в кв. 14 по плана на град Мелник, при която е установено изпълнение на изкопни дейности без извършване на предварително археологическо проучване и без наблюдение от археолози по време на изкопните работи в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното пред него разпореждане, с което е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, в предвидената от закона писмена форма, в съответствие на относимите материалноправни разпоредби, както и че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Обжалваната пред съда ПАМ се основава на разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. а ЗКН съгласно която, при упражняване на контролната си дейност инспекторите прилагат принудителни административни мерки, дават писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок. Мярката в случая е издадена за нарушение на разпоредбите на чл. 161, ал. 1 и 2 ЗКН, съгласно които осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда преди началото на строителните работи от спасителни теренни археологически проучвания, с които се установява дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти, като в процеса на строителните дейности се провежда наблюдение от археолози и в случай на откриване на археологически обекти се прилагат чл. 148 и 160. Административният орган е основал нарушението на чл. 161 ЗКН на приетото, че имотите на жалбоподателя попадат в защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство Археологически резерват Античен, средновековен и възрожденски град Мелник и Групова недвижима културна ценност Културно-историческа зона Мелник Роженски манастир. Това обстоятелство се оспорва от касационния жалбоподател, като неправилно съдът в обжалваното решение е приел, въз основа на заключението на назначената по делото експертиза, че действително имотите на жалбоподателя не попадат в територията на археологически резерват. Установено е по делото, че с решение 152 от 07.07.1964 г. на държавния комитет по строителство и архитектура гр. Мелник е обявен за архитектурен резерват, към който момент имотите на жалбоподателя не са в неговите регулационни граници. С решение по протокол 11 от 29.06.1998 г. на НСОПК е прието предложението на НИПК за обявяване на единични и групови паметници на културата на територията около гр. Мелник и Роженския манастир с посочените граници и режими (Приложение 1), който протокол е утвърден от министъра на културата. В утвърденото предложение за обявяване на паметници на културата от НИПК е включен под т. 3 Групов паметник на културата - културно-историческа зона Мелник - Роженски манастир, включващ гр. Мелник с площ от 26.7 ха. За границите на територията на културно-историческата зона са въведени и режими на опазване, като територията на гр. Мелник в неговите регулационни граници, в които имотите на жалбоподателя вече са включени, е предвиден режим на опазване Г. Така извършеното обявяване е при приложението на Наредба 5 от 14.05.1998 г. за обявяване на недвижимите паметници на културата (отм.) и при действието на Закона за паметниците на културата и музеите. Според разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от Закона за културното наследство (Обн., ДВ бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) недвижими културни ценности от национално значение са археологическите резервати. Съгласно чл. 50, ал. 3 от с.з. (изм. ДВ бр. 54 от 2011 г.) статутът на археологическите резервати по ал. 1, т. 2 се определя с този закон, като те са посочени в списък съгласно приложението. Видно от приложението към разпоредбата списък на археологически резервати, като такъв е определен и Античен, средновековен и възрожденски град Мелник, община Сандански, област Благоевград. Съответно с § 122, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (ДВ бр. 54 от 2011 г.) е прието, че актовете по обявяване на резерватите по чл. 50, ал. 3 като исторически, историко-археологически, археологически и музейни резервати, с които се регламентират местонахождение, територии, граници, охранителни зони и предписанията за опазването им, запазват действието си до приемането на нови актове. След като град Мелник е придобил статут на археологически резерват с включването му в списъка по чл. 50, ал. 3 ЗКН, то по отношение на включените в рамките му имоти са приложими разпоредбите на чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от с. з., на които се основава и оспорената пред съда принудителна административна мярка, при което е налице правилно приложение на закона при налагането и. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че след като констативния протокол установява въздействие само върху един от притежаваните от дружеството имоти административния орган незаконосъобразно предписва принудителни административни мерки и спрямо другите два. Съгласно разпоредбата на чл. 192, а. 1, т. 2, б. а ЗКН писмени предписания се дават не само за преустановяване, а и за предотвратяване на нарушенията на този закон. Следователно административният орган е постановил своя акт при правилно приложение на закона. Като е приел същото и е отхвърлил подадената срещу него жалба административния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Следва да му се присъди такова в размер на 100 (сто) лева, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение