Решение № 15225 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13534/2016 г.

Решение № 15225 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13534/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. директора на ТД на НАП- В., подадена чрез юрк. Добрев, срещу Решение № 2053 от 21.10.2016 г., постановено по адм. дело № 2117/2016 г. по описа на Административен съд - В. С решението е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 16-199859/30.06.2016 г., издадена от заместник директор на ТД на НАП - В. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - М. Д. А. в представена по делото писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 16-199859/30.06.2016 г., издадена от заместник директор на ТД на НАП - В., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б " б" от ЗДДС, спрямо М. Д. А. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект" - външен щанд /маса за търговия на дребно със зеленчуци с площ от 2 кв. м. /, находящ се в гр. В., ул. "С." ..№..., за срок от 15 дни, тъй като не е изпълнила задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП-ФУ от датата на започване на дейността на обекта, т. е от 01.06.2015 г. За да обоснове този резултат съдът е анализирал приложените по делото доказателства и установената въз основа на тях от приходните органи фактическа обстановка. Приел е, че въпреки че е налице нарушение на реда и начина на въвеждане в експлоатация и регистрация на ФУ по чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗДДС, извършено в периода до 11.05.2016 г., то към датата на издаването на ПАМ, това задължение вече не е съществувало. Наред с това е посочил, че ПАМ не съответства на целта на закона, тъй с оглед настъпилите нови обстоятелства, а именно регистрацията на жалбоподателката като земеделски производител, необходимостта от тази мярка вече е отпаднала, тъй като от датата на регистрацията й като земеделски производител -11.05.2016 г. не е налице задължение за регистрация и въвеждане на ЕКАФП, за регистриране на извършените от нея продажби на собствена продукция /чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г./. Предвид така установените факти според решаващия съд следва да се ангажира административнонаказателната отговорност, но не и да се наложи ПАМ, тъй като към датата на издаване на заповедта 30.06.2016 г. не е съществувало основание, на което да бъде наложена мярката за принуда, тъй като същата е извън целите установени от закона, не ги изпълнява и се явява прекомерна за адресата си. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Административно наказващият орган въз основа на установената фактическа обстановка е обосновал извод за допуснато нарушение на чл. 7, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и чл. 118 от ЗДДС, като е наложил оспорената принудителна мярка - "запечатване на обект, както и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни". В акта е записано, че нарушението е извършено за първи път. Правилен е изводът на съда, че с оглед настъпилите нови обстоятелства, а именно регистрацията на жалбоподателката като земеделски производител, необходимостта от тази мярка вече е отпаднала, тъй като от датата на регистрацията й като земеделски производител -11.05.2016 г. не е налице задължение за регистрация и въвеждане на ЕКАФП, за регистриране на извършените от нея продажби на собствена продукция. При тези фактически данни правилно първоинстанционният съд е приел, че приложената мярка не изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 ЗАНН. Съгласно цитираната норма принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В случая М. А. е регистрирана като земеделски производител на 11.05.2016 г., от която дата за нея не е налице задължение за регистрация и въвеждане на ЕКАФП, за регистриране на извършените от нея продажби на собствена продукция, поради което изключва необходимостта от прилагането на административна принуди. С оглед изложеното и като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно решение, което не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,