Решение № 4549 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10051/2014 г.

Решение № 4549 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10051/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Александрис Инжинеринг" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Кукленско шосе" № 28 против решение № 1452/19.06.2014 г., постановено по административно дело № 1135/2014 г. по описа на Административен съд -Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/№ -409/29.03.2012 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол", Дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение № 13/25.03.2014 г. на Директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив. Касаторът оспорва решението, като неправилно - постановено в нарушение на материалния и необосновано. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - Директорът на Дирекция "Местни данъци и такси", чрез своя процесуален представител, в писмено становище оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "Александрис Инжинеринг" ЕООД срещу Акт за установяване на задължение по декларация № -409/29.03.2012 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол", Дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, в частта, в която е потвърден с решение № 13/25.03.2014 г. на Директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, а именно за установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2010 г., ведно с лихви за просрочение относно недвижим имот, представляващ земя и сгради, находящи се в гр. Пловдив, ул. "Кукленско шосе" № 28. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 9б ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, както и че определеното задължение е съобразено с нормите на ЗМДТ. Съдът е приел за неоснователно възражението на касаторката, че в административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 АПК и чл. 107, ал. 3 ДОПК. Според съда в случая данъчно задълженото лице не подава всяка година декларация с цел определяне на ДНИ и ТБО, с оглед на което срокът по чл. 109 ДОПК започва да тече от първи януари на годината, следващо годината, в която данъчните задължения са дължими. Съдът е приел за неоснователно възражението за изтекла погасителната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК за задълженията за ДНИ и ТБО за 2007-2010 г., както и възражението за неспазване на срока по чл. 109 ДОПК. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основана нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Съгласно чл. 107, ал. 3 ДОПК размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Разпоредбата на чл. 109 ДОПК предвижда, че не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. По силата на чл. 171 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Правилно съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган е установил всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая. Липсата на уведомяване на жалбоподателя за започналото производство по издаване на АУЗД не е съществено нарушение на процедурата, тъй като не е нарушено правото на защита на страната в производството. Дружеството е могло да направи своите възражения, както в производството по административно обжалване на акта, така и в производството по съдебно обжалване на акта. Неоснователно е възражението на касатора за нарушена процедура по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Правилен е изводът на съда, че в случая АУЗД е издаден служебно в хипотезата на чл. 107, ал. 3, пр. 3 ДОПК - задълженото лице не е платило в срок задълженията си. Законодателят е предвидил такава възможност, с оглед на което липсата на искане от страна на жалбоподателя не може да се приеме за нарушение на процедурата по издаване на акта. Настоящата инстанция споделя и извода на АС- Пловдив, че в случая при определяне на ДНИ и ТБО не е необходимо да се подава ежегодно декларация. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ се подава в 2 месечен срок от придобиването на имота. А след това само в случаите по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ - при промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка. В останалите случаи не се подава нова декларация. Следователно срокът по чл. 109 ДОПК в случая не тече от датата на подаване на декларацията, а от първи януари на годината, следваща годината, в която задълженията са били дължими. С оглед на горното срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК изтича както следва: за задълженията за 2007 г. на 31.12.2012 г., за задълженията за 2008 г. на 31.12.2013 г., за задълженията за 2009 г. на 31.12.2014 г. и за задълженията за 2010 г. на 31.12.2015 г. Към датата издаването на обжалвания АУЗД -29.03.2012 г. тези преклузивни срокове не са били изтекли. Както правилно е установил първоинстанционният съд в случая процесните задължения не са погасени по давност, тъй като давността за задълженията за 2007 г. е започнала да тече на 1.01.2008 г. и е изтекла на 31.12.2012 г., за задълженията за 2008 г. е започнала да тече на 1.01.2009 г. и е изтекла на 31.12.2013 г., за задълженията за 2009 г. е започнала да тече на 1.01.2010 г. и е изтекла на 31.12.2014 г., за задълженията за 2010 г. е започнала да тече на 1.01.2011 г. и ще изтече на 31.12.2015 г. АУЗД е съставен на 29.03.2012 г. т. е. преди изтичането на установената в закона 5 годишна давност. От друга страна с издаването на АУЗД се прекъсва давността, предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ДОПК и започва да тече нова давност. Не е изтекла и предвидената в чл. 171, ал. 2 ДОПК абсолютна 10 годишна давност. Следователно правилен е изводът на АС - Пловдив, че цитираните по-горе публични задължения са дължими, тъй като не са погасени по давност. Неоснователно е твърдението на касатора, че давността се прекъсва от датата на уведомяване на касатора за издадения акт. В разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ДОПК изрично е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане, а не от уведомяване на страната за издаването на акта. Предвид изложеното постановеното от Административен съд - Пловдив решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение