Решение № 16726 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8774/2018 г.

Решение № 16726 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8774/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Варна, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 1084 от 22.05.2018 г., постановено по адм. дело № 780/2018 г. по описа на Административен съд - Варна (АС), с което по жалба на П. Витанов е отменена издадена от касатора заповед № 365 з-652/15.02.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 година. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради противоречие с материалния закон и отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед. Ответникът Витанов оспорва касационната жалба с доводи в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, а разгледана по същество e основателна. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Основателни са доводите на касатора, че процесната заповед, с която на П. Витанов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Съгласно тази разпоредба, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая следва да се съобрази и нормата на чл. 195, ал. 3 от ЗМВР, предвиждаща, че сроковете по ал. 1 и ал. 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест". От доказателствата по делото е видно, че дисциплинарното наказание е наложено за две нарушения - едното е довършено на 13.12.2016 г., а другото е извършено на тази дата. От тази дата е започнал да тече едногодишният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който е изтекъл на 13.12.2017 година. Видно от приложената по административната преписка справка - за периода 13.12.2016 до 5.01.2018 г., П. Витанов е ползвал платен годишен отпуск общо в размер на 41 дни, както следва: 12 дни за времето от 14.12 до 30.12.2016 г.; 10 дни за времето от 25.02 до 10.05.2017 г.; 2 дни за времето от 8.06 до 9.06.2017 г.; 10 дни за времето от 5.09 до 19.09.2017 г. и 7 дни за времето от 19.10 до 27.10.2017 г., т. е. налице е прекъсване на давностния срок по чл. 195, ал. 1, пр. 2 от ЗМВР с общо 41 работни дни. В справката не е уточнено, че се касае за работни дни, а и съдът не е обсъдил в мотивите си дали се касае за работни или календарни дни, но предвид разпоредбите на чл. 189, ал. 1, т. 1-4 от ЗМВР, в която са предвидени видове платени отпуски на държавните служители в МВР, които са определени в работни дни, т. е. изключват се почивните дни и официалните празници, извън съмнение е, че посочените дни в справката са работни. Правилно съдът не е зачел от значение за прекъсване на давността 12-те дни отпуск в периода от 20.09 до 7.10.2016 г., тъй като са ползвани преди извършване/довършване на дисциплинарните нарушенията. От приложената към касационната жалба справка за въведените болнични листове и вида на обезщетение за временна неработоспособност е видно, че П. Витанов е бил в отпуск по болест на 30.10. и 31.10.2017 г. - два дни. Оспорената заповед е издадена на 15.02.2018 г., т. е. един ден преди изтичането на преклузивния едногодишен давностен срок на 16.02.2018 г., изчислен при съобразяване с доказателствата за общо 43 работни дни отпуск, прекъсващи давността, а не както съдът е приел - че срокът е изтекъл на 24.01.2018 г. (в този смисъл относно пресмятането на давностния срок: решение № 11255 от 19.07.2019 г. на ВАС по адм. дело № 11568/2018 г., V о.). Предвид изложеното оспореното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по законосъобразността на оспорената заповед на останалите основания по чл. 146 от АПК и при съобразяване с правилното приложение на закона при пресмятане на давностния срок. Разноски не се присъждат съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,