Решение № 7351 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10139/2014 г.

Решение № 7351 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10139/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 3843/10.06.2014 г., постановено по адм. дело № 5063/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № 2001109685/8.11.2011 г., поправен с РА № 1168141/1.12.2011 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 880/19.04.2012 г. на директора на същата дирекция за отказано право на "Гленкор Грейн България" ЕООД на данъчен кредит в общ размер от 343 230 лв. и лихви - 37 935,55 лв. Посочени са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се е позовал на приложимия материален закон - ЗДДС и изискванията, които въвежда той за признаване правото на данъчен кредит, както и на практиката на Съда на Европейския съюз (а не общности) в Люксембург. Твърди, че е останало недоказано обстоятелството, че преките доставчици фактически са предали съответните количества зърнени култури - пшеница, царевица и слънчоглед, с които да може получателят впоследствие да се разпореди с тях. Според касатора обстоятелството, че ревизираното лице е осъществило последващи разпореждания с пшеница и слънчоглед означава, че той е притежавал съответните количества зърнени и маслодайни култури, но остава недоказано, че фактурираните количества са му доставени именно от "Интер ком груп 1" ЕООД и "Профекс" ООД. Относно представените от ревизираното лице множество документи - договори, фактури, приемателно-предавателни протоколи, товарителници и др., те според касатора представляват частни документи и съгласно чл. 180 ГПК не се ползват с материална доказателствена сила, което означава, че така представените документи не доказват съответствието на изразеното в тях волеизявление на лицата, които са ги подписали с обективната действителност по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК. В тази връзка се твърди в касационната жалба, че посочените документи следва да се преценяват с оглед на останалите доказателства. В същото време твърди, че безспорно установено е по делото, че приемането и предаването на значителните количества пшеница, царевица и слънчоглед, е осъществено от Велин Николов Добрев - управител на дружеството. Проследено е от касатора транспортирането на процесните количества, като се твърди, че то е станало в кратък период от време, от множество товарни автомобили и са доставяни на различни места, сравнително отдалечени едно от друго. - Пристанище-Варна, Пристанище-Бургас, зърнобаза - гр. Камено, зърнобаза - гр. Средец. При липса на доказателства за назначени работници в дружеството, във всички приемателно-предавателни протоколи е посочен Велин Добрев, от което касаторът прави извод че той се явява единствен служител и се е придвижвал и приемал в рамките на един ден големи количества зърнени и маслодайни култури на места, разположени на значителни разстояния едно от друго. В касационната жалба е изложен довод, че въпреки, че в ревизионния акт липсват доводи за наличие на данъчна измама, представените в хода на ревизионното производство и документи и тези в съдебното производство, не обосновават извод за реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Манчева, която претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Гленкор Грейн България" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Алексиев я оспорва по подробни съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор и в представена писмена защита. Претендира и присъждане на направените от дружеството разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт, цитиран по-горе, първоинстанционният съд е приел, че правилно "Гленкор Грейн България" ЕООД, който има основна дейност - търговия със зърно, е приспаднал право на данъчен кредит в общ размер от 343 230 лв. по фактури, издадени от "Интер Ком Груп 1" ЕООД и "Профекс" ООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС. За да направи този извод съдът е приел, че жалбоподателят в първоинстанционното производство разполага с данъчни документи - фактури, които са надлежно оформени, съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството и доказателства за реалното изпълнение на доставките. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което всички процесни доставки са разплатени по банков път, като датите на преводите са посочени поотделно за всеки доставчик в поредност - договор, фактура, преводно нареждане. Освен това съдът е изложил мотиви, че е установено по делото, че всички преки доставчици са регистрирани лица по ЗДДС към датите на извършване на доставките и респ. - към фактурирането им, като освен фактурите, ревизираното дружество съхранява и друга отчетност по документи - декларации от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика, кантарни бележки, пътно-прехвърлителни разписки, която отчетност е свързана с доставките по фактурите, като копия от тези документи са приложени по делото. Съдът е приел, че ненамирането на доставчика на адреса за кореспонденция и непредставянето на изисканите от него документи в хода на ревизионното производство, не изключват възможността жалбоподателят да представи достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. Позовал се е на съдебна практика на СЕС - решение по обединени дела С-80/11 и С-142/11, в които е дадено задължително тълкуване на чл. 167, чл. 168, б. "а", чл. 178, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС. В тази връзка съдът е приел, че в диспозитива на цитираното решение е посочено, че тези разпоредби (цитирани по-горе) не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне ДДС на който е лице-платец дължимия или платен данък за предоставените му услуги поради това, че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В тази връзка съдът е приел, че в ревизионния акт не се съдържат каквито и да било изводи, че жалбоподателят лично е извършил неправомерни действия, като например представяне на неверни декларации или изготвяне на нередовни фактури. От представените в съдебното производство от ревизираното дружество 4 бр. папки, приети без възражения от процесуалния представител на приходните органи, се установява, че те съдържат именно такива документи, с които се доказва реалното фактическо предаване на стоките, както и последващата и в реализация чрез извършване на ВОД и износ в трети страни на същата стока. За транспортирането на стоките съдът е приел, че те са доставени до пристанищата, разтоварването им от превозните средства, натоварването на контейнери, както и на борда на морските кораби, се осъществява при строго определени и регламентирани правила, съдържащи се в Кодекса на търговското корабоплаване и правилника за приложението му. Според съда наличието на товарителници за вътрешния транспорт до съответните пристанища, като тези документи са подпечатани от съответните пристанищни власти. По отношение на кантарните бележки за допълнителни замервания на везна според съда удостоверяват предаването на насипните количества зърно, а следователно и прехвърлянето на собствеността в полза на "Гленкор Грейн България" ЕООД. Направен е извод от съда, че установените количества насипно зърно съответстват на вида и количествата, отразени във всяка една от митническите декларация (ЕАД) за ВОД и износ. Съдът е счел в тази връзка, че износът не е оспорен от приходната администрация, като и в ревизионния доклад и в ревизионния акт е прието, че ревизираното лице е декларирало ВОД и доставки за износ на зърно. Подробно съдът е обсъдил заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и от него е извел извод, че е доказано осъществяването на процесните доставки, както и че преките доставчици са притежавали обезпеченост за тях. Въз основа на тези обобщени мотиви съдът е приел, че законосъобразно ревизираното дружество е приспаднало данъчния кредит в посочения по-горе размер и затова е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно постановено. Реалността на доставката е предпоставка, без наличието на която не може да се упражни законосъобразно данъчен кредит от получателя. При доставка на стоки, какъвто е и процесния случай реална ще бъде доставката, при която е доказано прехвърляне на стоката. Тежестта на доказване на всички положителни предпоставки, за да възникне и законосъобразно да се упражни посоченото материално право пада върху ревизираното лице. Последното е длъжно да представи доказателства, че фактурираните му доставки на стоки и/или услуги реално са му предадени. Нашият законодател относно доставката на стока в чл. 6, ал. 1 ЗДДС е въвел изискване за прехвърляне право на собственост, но такова изискване в Директива 2006/112/ЕО не съществува. В чл. 14 от Директивата не се изисква доставчикът да е собственик, а да се установи фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик, но при всички случаи, както в ЗДДС така и в Директивата се изисква да се установи реалното предаване на стоките. По доставките от двамата преки доставчици са представени приемателно-предавателни протоколи, от които е видно, че е прехвърлено фактически съответното количество пшеница, царевица и слънчоглед. Освен тях представени са пътно-прехвърлителни разписки, кантарни бележки, транспортни документи. Първоинстанционният съд е преценил всичките тези доказателства в тяхната съвкупност и е направил законосъобразен извод, че е доказана реалността на доставките на зърнени и маслодайни култури. При наличието на всичките тези доказателства, неоспорени от приходната администрация относно тяхната автентичност по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, правилно съдът е обусловил и постановения от него резултат, приемайки, че само от ненамирането в хода на ревизионното производство на доставчиците на декларираните от тях данъчни адреси, не означава, че доставките не са осъществени. Относно последващите ВОД и износ, за които приходните органи не възразяват, при наличие на доказани преките доставки на пшеница, царевица и слънчоглед от "Интер Ком Груп 1" ЕООД и "Профекс" ООД (с налична зърнобаза в гр. Камено), то обосновано решаващият съд е приел, че именно с тях са осъществени последващите ВОД и износ - Нидерландия (Холандия), Испания, Турция, като за последните също са представени доказателства, които ги установяват. Съдебно-счетоводната експертиза, която съдът правилно е възприел като компетентно дадена, също установява, че процесните стоки са доставени на ревизираното дружество директно на пристанище (Варна и Бургас) за товарене на борда на съответния морски кораб или в склад, откъдето впоследствие са осъществени и ВОД или износ за трета страна. Относно установеното по делото обстоятелство, че част от стоките са доставени на пристанища в гр. Бургас и гр. Варна, съдът е направил обоснован извод, че се касае за реални доставки, тъй като разтоварването, съотв. товаренето на пристанища се осъществява при строго определени и регламентирани правила, съдържащи се в Кодекса на търговското корабоплаване и правилника за приложението му. Освен това установено е от експертизата, че счетоводството на ревизираното дружество е водено редовно и процесните фактури са осчетоводени, стоките са заприходени. Вещото лице е проверило и счетоводствата на преките доставчици - на "Интер Ком Груп 1" ЕООД чрез счетоводна къща "Ларок" ЕООД, както и счетоводството на "Профекс" ЕООД и е констатирал, че процесните фактури също са осчетоводени. Налице е плащане на данъчните основа по доставките по банков път. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка по реда на чл. 218 АПК не се установи да са налице сочените от касатора нарушения, водещи до отмяната му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Процесуалният представител на "Гленкор Грейн България" ЕООД - гр. София - адв. Росен Алексиев е направил искане за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 12 800 лв., за която сума е представил платежно нареждане от 4.08.2014 г. от "ИНГ Банк". В банковия документ е отразено, че посочената сума е по договор от 8.06.2012 г., намиращ се в първоинстанционното дело. Видно от клаузите на договора сумата от 12 800 лв. е уговорена за евентуално касационно производство пред ВАС, а с цитираното платежно нареждане е установено плащането на уговореното адвокатско възнаграждение от дружеството-ответник в касационното производство. В съдебно заседание на 19.05.2015 г. процесуалният представител на касационния жалбоподател юриск. Манчева е направено възражение за прекомерност на това възнаграждение. Същото е основателно на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК, тъй като в касационното производство не са проведени процесуални действия, каквито са извършени пред първонистанционния съд и за които адвокатското възнаграждение и за него е определено в същия размер - 12 800 лв. и е присъдено с обжалваното решение. Ще следва искането за разноски да се уважи за 10 000 лв. и в този размер да се присъди за настоящето касационно производство Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,