Решение № 13858 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4278/2019 г.

Решение № 13858 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4278/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Сънрайз" АД, представлявано от Н. Бойкова, срещу решение № 175/6.02.2019 г., постановено по адм. дело № 2356/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас в частта, в която е изменен акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № МДТ - 601/23.04.2018 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър. В касационната жалба се релевира основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира отмяна на решението, в обжалваната част и присъждане на сторените разноски. В касационната жалба се релевира основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира отмяна на решението, в обжалваната част и присъждане на сторените разноски. Ответникът по касационната жалба – началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър в дадения от съда срок не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, установи следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение АС – Бургас е изменил АУЗД № МДТ - 601/23.04.2018 година, издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, като вместо такса за битови отпадъци /ТБ0/ – за 2014 година – 16 800,36 лева главница и 5935, 74 лева лихва, и ТБО – за 2015 година – 3965,54 лева главница и 1132,99 лева лихва е определил ТБО – за 2014 година – 6 844,60 лева главница и 1967,20 лева лихва, и ТБО – за 2015 година - 2 790,55 лева главница и 798,06 лева лихва, като е отхвърлил жалбата на "Сънрайз" АД в останалата й част. Предмет на настоящия спор е решението на АС-Бургас, с което е изменен АУЗД и е определена ТБО за 2014 година – 6844,60 лева главница и 1967, 20 лева лихва, и ТБО – за 2015 година - 2 790,55 лева главница и 798,06 лева лихва. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел процесния АУЗД за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Съдът е възпроизвел в мотивите на съдебния акт съответните норми от ЗМДТ, регламентиращи задълженията за такса за битови отпадъци. Обсъдил е ангажираните доказателства, установяващи собствеността, предназначението и местоположението на недвижимия имот, за който са определени съответните задължения. Изложени са мотиви, защо съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно извършването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо. Приел е, че в частта, с която са установени задължения за услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, акта е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на закона, тъй като с него е установено задължение на дружеството за услуги, които не са предоставени от община Несебър в района на ваканционно селище Елените. Размерът на ТБО е намален с размера на сумата, определена за услугата "поддържане на територии за обществено ползване". Така задължението за 2014 година е намалено със сумата от 9955, 77 лева, начислени в ТБО за поддържане чистотата на територии за обществено ползване и за 2015 година, задължението е намалено със същата сума-3965, 54 лева. Решението е правилно. Административен съд-Бургас правилно е установил основните спорни въпроси относно определянето на жалбоподателя като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и наличието на основание за определяне на задължения за ТБО за декларирания от дружеството недвижим имот. Неоснователни са доводите за неправилност на обжалваното решение, обосновани от твърдението за нарушение на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица за плащане на данък върху недвижим имот са собствениците на облагаеми с този данък недвижими имоти (чл. 11, ал. 1 ЗМДТ). Установяването по данни с декларация е уредено в чл. 107 от ДОПК. Според чл. 107, ал. 3, изр. трето ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ акт може да се издаде и служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая за придобитият чрез апортна вноска търговски обект – хотел "Роял бей", находящ се във в. с. Елените, с. Емона, общ. Несебър от представляващия "Сънрайз" АД е подадена декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, като е открита партида № 1158491310001. АУВДТ е издаден след извършена проверка именно по данни от декларацията на собственика. Дружеството, като собственик на имот находящ се във в. с. Елените, община Несебър, е носител на задължението за заплащане на ТБО, което законосъобразно е установено с АУВДТ по реда на чл. 107, ал. 3, изр. трето от ДОПК, въз основа на подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ. Ето защо задължения за ТБО са надлежно установени по предвидения за това ред и не е налице претендираното в жалбата нарушение. Възраженията на задълженото лице за недължимост на ТБО, поради неизвършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, както и тези по обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо са приети от съда за неоснователни. Тези изводи на административния съд се споделят от настоящата касационна инстанция като логически обосновани на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. Нормата на чл. 62 от ЗМДТ разпорежда, че такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл. 71 от ЗМДТ са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. Таксата за битови отпадъци, която се състои от уредените в чл. 62 от ЗМДТ три компонента е установено, че размерът се определя съгласно приетата от Общински съвет Несебър Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър. Неоснователно е оплакването на касатора, че по делото липсват доказателства, че от Община Несебър действително са предоставени услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци. За процесния период 2014 г. - 2015 г. са издадени заповеди на кмета на Община Несебър по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, представени по делото, с които са определени районите на територията на община Несебър, включени в организирано поддържане на чистотата, в които се извършват услугите по сметосъбиране, извозването и обезвреждането в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В тези заповеди и приложенията към тях е посочено, че дейностите (събиране на битови отпадъци, извозване, обезвреждане в депо и поддържане на обществени територии) се извършват и непосредствено до територията на имота в рамките на който се намира процесния имот на дружеството – във в. с. "Елените". Определена е честотата на извършване на отделните дейности, съставляващи отделните компоненти на ТБО. По отношение на таксата за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо също е дължима, тъй като е безспорно доказано, че са налице функциониращо депо на територията на общината. Следва да бъде посочено, че освобождаване от плащане на такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, е налице единствено когато няма такива. От представените по делото актове за публична общинска собственост, в които са описани поземлени имоти – "сметище", се установява, че на територията на общината функционира депо за битови отпадъци. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,