Решение № 192 от 11.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 536/2012 г.

Решение № 192 от 11.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 536/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 5.03.2012 г., за възобновяване на НОХД № 664/11 по описа на Районен съд, Троян, по което е постановено определение № 129 от 30.09.2011 г., с което е одобрено споразумение, с което е реализирана наказателната отговорност на И. С. К., за престъпление по чл. 235, ал. 1, пр. 1, изр. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че за времето от 3.09.2010 г до 1.10.2010 г., в землището на [населено място] село, обл. Л., при условията на продължавано престъпление и посредствено извършителство, без редовно писмено позволително, е извозил дървета от горския фонд, както следва: 38 пространствени кубически метра, на стойност 1 368 лв, от имот, стопанисван от наследници на М. М. К., 10 пространствени кубически метра, на стойност 360 лв, от имот, стопанисван от наследници на Г. Т. Н., и 15 пространствени кубически метра, на стойност 540 лв, от имот, стопанисван от Държавно горско стопанство ДП-Б., всичко на обща стойност 2 268 лв, като, при условията на чл. 54 НК, му е наложено наказание шест месеца "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, и глоба, в размер на 1 000 лв. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че споразумението е одобрено в нарушение на чл. 381, ал. 3 НПК, а именно: без да са възстановени или обезпечени причинените от престъплението имуществени вреди, възлизащи на 2 268 лв. Иска се да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Осъденият или негов представител не участват в настоящето производство и не изразяват становище по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: подадено е от лице по чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Съгласно чл. 381, ал. 3 НПК, когато с престъплението са причинени имуществени вреди, споразумение се допуска след тяхното възстановяване или обезпечаване. По настоящето дело липсват данни да са изпълнени изискванията по чл. 381, ал. 3 НПК, поради следните съображения: От престъплението по чл. 235 НК са причинени имуществени вреди, възлизащи общо на 2 268 лв. На досъдебното производство е намерена и иззета само част от предмета на престъпление, но частичното възстановяване не изпълва критерия по чл. 381, ал. 3 НПК. Останалата част от предмета на престъплението не е намерена и иззета, а по отношение на тази част не са предприемани действия по възстановяване или обезпечаване на вредите. При това положение, съдът не е следвало да одобрява споразумението, а е могъл да упражни правомощията си по чл. 382, ал. 5 НПК / да укаже на страните, че условие за сключване на споразумението е възстановяване или обезпечаване на имуществените вреди /. Като е одобрил споразумението, в разрез с чл. 381, ал. 3 НПК, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, попадащо в обхвата на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тоест, релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е налице. За отстраняване на допуснатото нарушение следва да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на съдебното заседание. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,