Решение № 14244 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6653/2020 г.

Решение № 14244 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6653/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Дунчева и В. Дунчев срещу Решение № 351/16.01.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 11621/2019 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ц. Дунчева и В. Дунчев срещу Решение № ППН-01-1015/18 от 11.09.2019 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в частта му, с която жалбата на Ц. Дунчева и В. Дунчев е обявена за неоснователна и е оставена без уважение. С отделен диспозитив Ц. Дунчева и В. Дунчев са осъдени да заплатят на КЗЛД разноски по делото. Касационните жалбоподатели считат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочат, че необосновано и неправилно съдът е приел, че г-н Васов и г-н Петков нямат качеството на "администратор" или "обработващ лични данни", както и че протоколът от проведеното общо събрание на етажната собственост (ЕС) поражда целените от него правни последици, поради това, че не е обжалван, без да обсъди твърдението им, че този протокол е съставен единствено за целите на административното производство. Оспорва изводите на съда относно лицата, които имат достъп до системата за видеонаблюдение, тъй като не е отчел противоречията в твърденията на етажните съсобственици. Молят обжалваното решение да се отмени. Претендират разноски за двете съдебни инстанции. Представят списък на разноските. Касационните жалбоподатели се представляват от адв. Лисичкова. Ответникът по касация – Комисия за защита на личните данни оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание. Моли обжалваното решение, като обосновано и законосъобразно, да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касация – С. Васов и В. Петков не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на които от фактическа страна е установил следното: Производството пред КЗЛД е образувано по жалба рег. № ППН-01-1015/11.12.2018 г. на Ц. Дунчева и В. Дунчев за нарушение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). В жалбата се твърди неправомерно инсталиране на осем броя камери (подробно описани) за видеонаблюдение от страна на техния съсед С. Васов. Посочено е, че от жалбоподателите не е дадено съгласие за монтиране на посочените камери, решение за това не е било взето на общо събрание, като последният избран управител бил В. Петков. С. Васов и В. Петков са уведомени за подадената жалба, дадена им е и възможност за депозиране на становище. В становището си С. Васов е заявил, че е инвеститор на блока и при закупуването на имота сем. Дунчеви били запознати с намеренията за изграждане на система за видеонаблюдение във входа, което било сторено още през 2002 г., а те дали устното си съгласие за това. За последваща подмяна на камерите бил изготвен протокол за съгласие, след проведено общо събрание на 21.07.2014 г., от който било видно, че 93, 97 % от притежателите на идеални части във входа били съгласни с това, освен сем. Дунчеви. За всичко това били поставени на видно място във входа: информационен лист от 25.05.2018 г. с подробна информация и табели с означения, че се извършва постоянно видеонаблюдение. За подмяната и разширението била наета фирма. Достъп до системата имали той, И. Цанков и Б. Дерменджиев. В становището си В. Петков е заявил, че не е приложена жалбата, по която следва да даде отговор. Изпратено му е повторно писмо, с което КЗЛД е поискала от Петков да бъдат представени посочените в писмото документи. Съдът е установил, че няма доказателства, от страна на Петков, тези документи да са били изпратени. Към административната преписката е приобщен протокол от общо събрание на бл. [номер], [вход], проведено на 21.07.2014 г., във входа на блока, от 19, 30 ч., на което В. Петков е избран за управител на ЕС, С. Васов за касиер, а Б. Дерменджиев за член. Взето е също решение да се състави протокол за писмено съгласие /или несъгласие/ за реконструкция и разширение на съществуващата система за видеонаблюдение и контрол, като всеки един от присъстващите на събранието удостовери с подписа си неговото мнение. Приобщен е и протокола за съгласие след общо събрание, проведено на 21.07.2014 г., в който в табличен вид са изписани номерата на апартаментите във [вход] и семействата, собственици на апартаментите, ведно с процента, общи части, които притежават към съответните апартаменти. От протокола е видно, че 11 от общо 12 семейства, са изразили съгласие. Единствено сем. Дунчеви не са се подписали и не са взели становище по въпроса за реконструкция и разширение на съществуващата система за видеонаблюдение и контрол. Установено е, въз основа на информация от кмета на Столична община, район "Триадица", че ЕС на бл. [номер], [вход] няма вписан управител или управителен съвет. Със Заповед № РД-15-125/25.04.2019 г., председателят на КЗЛД е наредил да бъде извършена проверка за установяване дали е изградена система за видеонаблюдение в посочената жилищна сграда. Назначена е комисия за извършване на проверката. Заповедта е връчена в деня на проверката, 27.05.2019 г., лично на С. Васов и В. Петков. За извършената проверка от служителите на КЗЛД е съставен констативен протокол, в който е отразено, че в обособена стая – портиерна, разположена на партера на входа, има рутер за интернет и DVR HIKVISION, модел DS-7208 HGHI-SH/A(B), към който са включени осем броя камери, за което нямало налична документация за монтираната система и техническите характеристики на камерите. В портиерната стая нямало монитор за наблюдение за камерите. Изложено е, че С. Васов и Б. Дерменджиев нямали отдалечен достъп до системата за видеонаблюдение, нямали и паролите за системата и че такъв достъп имал единствено И. Цанков, собственик на апартамент, който не живеел там и с който не могла да бъде осъществена връзка с оглед получаване на информация. Обхватът на видеокамерите не бил установен, тъй като достъп до системата не бил предоставен на проверяващите органи. Съгласно получената информация, системата извършвала записи, които съхранявала до 15 дни в зависимост от движението пред тях. Констатирани били осем броя камери, както следва: Камера 1: монтирана вдясно от входната врата на блока от външната страна, в обхвата, на която влизат общодостъпния публичен тротоар и улица; Камера 2 и 3: монтирани на външните задни стени на блока, в чийто обхват попада общодостъпно дворно място – паркинг на целия блок; Камера 4: монтирана вътре във входа, срещу входната врата; Камера 5, 6, 7, 8: монтирани съответно на партерния, втория, третия и четвъртия етаж, разположени в общите стълбищни части на входа над вратите на апартаментите. За камерите били поставени информационни стикери на вратата на блока за осъществено видеонаблюдение, както и информация във връзка със системата. Протоколът от проверката е връчен лично срещу подпис на С. Васов и В. Петков. Длъжностните лица към КЗЛД изготвили и констативен протокол, с рег. № ППН-02-313/30.05.2019 г., чието съдържание е идентично с това на съставения констативен протокол от 27.05.2019 г. На 19.06.2019 г. е проведено открито заседание на Комисията, на което жалбата от сем. Дунчеви е разгледана по същество, за което е изготвен Протокол № 26. Въз основа на събраните доказателства, Комисията за защита на личните данни е постановила оспореното Решение № ППН-01-1015/2018 г. от 11.09.2019 г., с което на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД е уважила като основателна жалба с рег. № ППН-01-1015/11.12.2018 г. от Ц. и В. Дунчеви, по отношение на В. Петков – управител на етажната собственост, относно осъществено видеонаблюдение чрез камера (Камера № 1 според КА № ППН-02-313/30.05.2019 г.), монтирана вдясно от входната врата на блока – външна стена, отпред на етажната собственост, в чийто обсег попадат общодостъпни пространства, в нарушение чл. 5, § 1, б. "б" и б. "в" от Регламент ЕС 2016/679. Жалбата от сем. Дунчеви е оставена без уважение в останала й част. Съдът е посочил, че предмет на оспорване в съдебното производство е Решение № ППН-01-1015/18 от 11.09.2019 г. на КЗЛД, в частта, в която е прието за установено, че не е извършено нарушение на принципите, свързани с обработването на лични данни, закрепени в чл. 5, § 1, б. "б" и б. "в" от Регламент ЕС 2016/679 от страна на В. Петков и С. Васов чрез осъществяване на видеонаблюдение с камери, монтирани във входа на етажната собственост (камери № 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8). Посочил е, че жалбата е уважена по отношение на видеонаблюдението с първа камера, съгласно КА № ППН-02-313/30.05.2019 г.). В тази част решението не е оспорено, поради което е влязло в сила. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 38, ал. 3, вр. чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД, при наличие на изискуемия кворум и мнозинство, съгласно чл. 8, ал. 6 и, ал. 7 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация (ПДКЗЛДНА), видно от Протокол № 26/19.06.2019 г. Актът е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактическите и правните основания за неговото издаване. Решението е издадено при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и да обуславят отмяната му. Приел е, че решението съответства на материалния закон. В тази връзка е изложил съображения, че не е установено някои от лицата – С. Васов или В. Петков да притежават статута "администратор" или "обработващ лични данни", поради което няма как и да носят отговорност. Не е доказано по категоричен начин и, че Васев и Петков разполагат със самостоятелен достъп до системата за видеонаблюдение. Изложил е и съображения, че дори и това да не беше така, хипотезата попада в изключението на чл. 6, § 1, б. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679. Отчел е, че липсва съгласие от страна на жалбоподателите за обработване на личните им данни, но съгласие са дали всички останали живущи в етажната собственост, поради което за обработването на техните лични данни има законен повод. В тази връзка е обсъдил представените протоколи от общо събрание на етажната собственост, като е приел, че същите не са оспорени по предвидения за това ред, следва да се зачетат и че административният съд не следва да осъществява инцидентен контрол върху законосъобразността им. Решението е правилно по следните съображения. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които е изяснил релевантните за спора фактически обстоятелства и е достигнал до правно издържани изводи за законосъобразност на решението на КЗЛД. Изводите на съда са логични и последователни, основани на правилна преценка и анализ на събрания по делото доказателствен материал. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдебното решение е необосновано. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Фактите по делото са правилно установени, а съвкупната им преценка води до извод, че обжалваното решение на КЗЛД е законосъобразно. Съдът правилно е определил предмета на делото, след направено уточнение от страна на жалбоподателите, за което са им дадени конкретни указания. Решението на КЗЛД, в частта относно установената основателност на жалбата подадена от Ц. и В. Дунчеви по отношение на В. Петков – управител на ЕС на бл. [номер], [вход], [ж. к. ], относно видеонаблюдението осъществено чрез камера, монтирано вдясно от входната страна на блока – външна стена, отпред на входа на етажната собственост (камера № 1), е влязло в сила и не е предмет на съдебен контрол. Следва да се отбележи, че жалбата не е била насочена срещу В. Петков. Същият само е споменат като управител на ЕС и от него в това качество са изисквани документи и становище. Видно от Протокол № 18/17.04.2019 г. като страни в административното производство са конституирани жалбоподателите Ц. Дунчева и В. Дунчев, а ответна страна С. Васов. Доколко законосъобразно е решението на КЗЛД в частта му по т. 1 не е предмет на настоящото производство. Решаващият съд е обсъждал и действията на В. Петков в качеството му на управител на ЕС, при изграждане на правните си изводи за законосъобразност на решението на КЗЛД в обжалваната му част, макар жалбата да не е била насочена срещу това лице, нито в лично качество, нито в качеството му на управител и представляващ ЕС на [вход], бл. [номер], [ж. к. ]. Доколкото обаче доказателствата по делото установяват, че видеосистемата е реконструирана по решение на общото събрание на тази етажна собственост, като по този начин се опровергават твърденията в жалбата до КЗЛД – че С. Васов е монтирал осем броя камери в етажната собственост, изводите на съда са правилни и са в подкрепа на постановения диспозитив за отхвърляне на жалбата срещу решението на КЗЛД. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не бил обсъдил и взел предвид, че представените протокол от общо събрание на етажната собственост от 21.07.2014 г. и протокола за съгласие след общо събрание, проведено на 21.07.2014 г. са съставени за целите на административното производство, без да обсъди твърдението им, че протокола от 21.07.2014 г. е съставен единствено за целите на административното производство. Правилно решаващият съд е посочил, че в съдебно административното производство не може да се извърши инцидентен контрол върху законосъобразността на тези протоколи. За оспорването им е предвиден ред в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Правилно съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилни са изводите му за материалната законосъобразност на решението на КЗЛД. КЗЛД е била сезирана с жалба от Ц. и В. Дунчеви срещу С. Васов с твърдения, че същият е монтирал по свое усмотрение осем броя камери в етажната собственост, в която имот притежават жалбоподателите. Посочено е къде са монтирани камерите, както и че камерите се наблюдават само от г-н Васов. Изрично е посочено, че Ц. и В. Дунчеви не са давали съгласие за монтиране на камерите. В хода на проведеното административно и съдебно производство, от страна на жалбоподателите не са ангажирани каквито и да е било доказателства в подкрепа на изложените в жалбата им твърдения. Събраните доказателства опровергават техните твърдения, поради което правилно съдът е приел, че С. Васов не притежава статута на "администратор" или "обработващ лични данни" по смисъла на § 1, т. 2 и т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД във връзка с чл. 4, т. 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2016/679, за да може по отношение на него Комисията да приложи правомощията по чл. 58, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно това лице да носи отговорност за незаконосъобразно обработване на лични данни. Не е установено и че С. Васов е трета страна по смисъла на чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. В касационната жалба се сочи, че след проведеното административно и съдебно производство, е останал неизяснен въпросът за така изградената и действаща видеосистема кой е регистратора на лични данни, кой има достъп до камерите, правят ли се записи от тях, за какъв срок от време се съхраняват и дали се унищожават след това. В жалбата, във връзка, с която е започнало административното производство, изрично е посочено срещу кого е насочена тя и в какво се изразява обработването на личните данни на жалбоподателите. Последните не са проявили никаква процесуална активност, за да докажат твърденията си, не са направили доказателствени искания в проведеното на 19.06.2019 г. заседание на КЗЛД, видно от отразеното в Протокол № 26/19.06.2019 г. или в съдебното производство, видно от отразеното в протокола от проведеното на 12.12.2019 г. открито съдебно заседание. Събраните доказателства във връзка с това кое лице има достъп до видеосистемата и разполага с данните от видеозаснемането не са опровергани с допустимите от закона доказателства и доказателствени средства. Правилно съдът е изградил констатациите си върху неоспорените официални документи – констативния протокол и констативния акт съставени от служители на КЗЛД при извършената от тях проверка. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение