Решение № 170 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 154/2011 г.

Решение № 170 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 154/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е образувано по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, по молба от Н. С. С. от С. с искане за отмяна на Решение № 484/15.07.2010 г. по гр. д. № 1005/2009 г. на ВКС - I отд. поради противоречие с влязло в сила Решение № 766 от 19.05.2005 г. на ВКС - IV отд. по гр. д. № 177/2004 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от противната страна по молбата за отмяна - Е. В. К., с което се оспорва основателността на искането, тъй като двете посочените две решение са постановени в рамките на едно и също производство и едното от тях не се ползва със силата на присъдено нещо. По подадената молба за отмяна и след преценка на релевираните основания и данните по делото, настоящият състав приема, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Посочената разпоредбата, аналогично на чл. 231, б. "г" ГПК (отм.) установява, че всяка заинтересована страна, имайки предвид страна по делото, обвързана от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение, може да иска неговата отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание, е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В тези хипотези законодателят, с разпоредбата на чл. 307, ал. 4 ГПК е предвидил отмяна на неправилно решение. Решение № 766 от 19.05.2005 г. на ВКС- IV отд. по гр. д. № 177/2004 г. е постановено в касационно производство, проведено по реда на чл. 218а б. "а" ГПК (отм.) по повод обжалване на въззивно решение от 5.11.2003 г. по гр. д. № 4635/2000 г. на СГС, с което е отменено Решение от 10.09.1999 г. по гр. д. № 3731/1998 г. на СРС - 39 с/в и е постановено ново, с което по заявения иск от Н. С. С. срещу Е. В. К. е прието за установено, че последната не е собственик на ПИ в [населено място], кв. Б. р-н П., представляващ УПИ * кв. 9 по плана на [населено място] м. "М. д. - II Б. ч.", разширение "Д.", като исковете на Е. В. К. срещу Н. С. С. и К. Т. С. по чл. 108 ЗС и чл. 26, ал. 2 пред. 1 ЗЗД, са отхвърлени. С посоченото решение, състав на ВКС е отменил решението на СГС от 5.11.2003 г. и е върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, с Решение от 28.01.2008 г., постановено по гр. д. № 1781/2005 г. състав на СГС е отменил решение от 10.05.1999 г. по гр. д. № 3731/1998 г. на СРС-39 с/в и е постановено ново, с което по заявения иск от Н. С. С. срещу Е. В. К. е приел за установено, че Н. С. С. е собственик на следния имот - неурегулирано дворно място от 790 кв. м, имот пл. Nо 110 кв. 9 по кадастралния плана на София - [населено място] м. "Д.", като иска на Е. В. К. срещу Н. С. С. и К. Т. С. по чл. 108 ЗС за предаване собствеността и владението на същия имот, е отхвърлен. С Решение № 484/15.07.2010 г. по гр. д. № 1005/2009 г. на ВКС - I отд., постановено в касационно производство, по реда на чл. 290 - 293 ГПК, състав на ВКС е отменил Решение № 28.01.2008 г. и решение от 23.12.2008 г. по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по гр. възз. д. № 1781/2005 г. на СГС и вместо тях е постановил ново решение, с което е осъдил Н. С. С. и К. Т. С. да отстъпят собствеността и предадат владението на Е. В. К. върху УПИ * от кв. 9 по плана на [населено място], кв. Б., м. "М. д. II Б ч." разширение "Д." и е отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 121/1991 г., като отрицателният установителен иск на Н. С. С. срещу Е. В. К. по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), е отхвърлен, присъдени са разноски. Постановеното от ВКС решение е окончателно, с него е изчерпан пътя на обжалване. При данните по посочените дела, настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че не са налице условията на да се допусне отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, поради липсата на две или повече влезли в сила съдебни решения, при пълно обективно и субективно тъждество на гражданско-правните спорове и постановен противоречив правен резултат. Постановените две решения на ВКС (отменително и по същество) по един и същ висящ гражданско-правен спор, не могат да обусловят две противоречиви решения по см. на закона. Отменителното Решение № 766/2005 г. на ВКС, макар и необжалваемо, не е "друго влязло в сила решение" по см. на закона, която да противоречи на окончателното решение на ВКС, постановено в правомощията на чл. 290 - 293 ГПК. Влязлото в сила решение обвързва със силата на присъдено нещо страните по гражданско правния спор. На същото искане и за същото основание между същите страни не може да има втори спор. Отменителното решение (в конкретната хипотеза) не разрешава нито фактически, нито правен спор, обвързващ страните по него със силата на присъдено нещо, който да се пререшава с постановеното второ, окончателно решение по съществото на спора от ВКС. И двете решения са постановено по един и същи висящ спор, образуван по заявените искове на страните и, поради което и не може да се приеме, че се касае до хипотеза на отменително основание по см. на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. По искането на ответника по молбата за отмяна за присъждане на разноски: Искането за присъждане на разноски, при постановения правен изход на производството, се явява основателно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски, съобразно на отхвърлената част. Искането се явява недоказано, поради което не може да бъде уважено. Като съобрази, че по делото извън представения писмен договор за преупълномощаване на адв. В. от адв. И. М. - САК и представен Списък на разноските, липсват други писмени доказателства, установяващи надлежно плащане в смисъл на реално извършени разноски за защита по делото от страна на ответника Е. В. К., настоящият състав намира, че не е доказан факта на направени разноски, нито техния размер, поради което и искането не може да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия,