Решение № 4949 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9899/2012 г.

Решение № 4949 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9899/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Касаторът Началника на Митница Пловдив моли да бъде отменено решение № 1554/2.07.2012 г. по адм. д. № 830/2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменено негово решение № 363/21.02.2012 г. към ЕАД № 10 ВG003000Н0145642/23.09.2010 г. за определяне на нова митническа стойност и допълнително 3134,36 лв. ДДС за внасяне с лихви като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против решението на началника на Митница Пловдив да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Садат" ООД по съображения в писмен отговор и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Заинтересованата страна ТД на НАП - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени обжалваното решение на началника на Митница Пловдив административният съд е приел, че с него е определена по-висока митническа стойност на внесените хартиени носни кърпички "Танго" 6595 кг по ЕАД № 10 ВG003000Н0145642/23.09.2010 г. и допълнително 3134,36 лв. ДДС за внасяне с лихви в нарушение на чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/ и чл. 35 ЗМ. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до извод за незаконосъобразно определена митническа стойност в оспореното решение върху стойността на стоката, посочена във фактурата, представена от турската фирма износител при митническото оформяне на износа.. Вносителят е декларирал митническа стойност по фактура № 109171/21.09.2010 г. 2943 евро и условия на доставка СРТ Пловдив. По делото е представена квитанция от износителя, че цената от 2943 евро по фактура № 109171/21.09.2010 г. е платена. Обоснован е изводът на съда, че по делото не е доказано да е договорена цена на стоката, различна от посочената във фактурата. Видно от договора между вносителя и износителя по чл. 7 във фактурите ще се отразява цената при условия СРТ /платен транспорт до уговорено място/, поради което не е имало основание в административния акт да се увеличава митническата стойност на стоката с транспортни разходи 655,50 лв. след като във фактурата и в чл. 7 от договора са посочени условия на превоза СРТ Пловдив. Правилен е изводът на съда, че в съдебното производство не са представени доказателства, установяващи договорна стойност на стоката различна от декларираната от вносителя, нито плащане на стойност на стоката по-висока от декларираната, поради което не са налице изискванията на чл. 29 МК за определяне на нова митническа стойност на внесената стока и допълнителен ДДС за внасяне. Касаторът, за да докаже твърденията си, свързани с разликите в стойностите на износната и вносната фактура, следва да разполага с доказателства, събрани след проверка в счетоводството на износителя, каква сума е осчетоводена като получена от износителя по износната фактура. Различните стойности на стоките в износната и вносната фактура не могат да обосноват извод за разлика в платената цена на стоките без извършване на проверка в счетоводната документация на износителя. Неправилно съдът е приел, че е определена нова митническа стойност по чл. 30 § 2 б. "б" МК, след като видно от решението основанието е по чл. 32 § 1 б. "д" МК - за прибавяне на транспортни разходи. Пропускът не е съществен и не опорочава правилните крайни изводи на съда, поради което не съставлява отменително основание. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, като бъдат присъдени на дружеството 428,06 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,