Решение № 13692 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10094/2011 г.

Решение № 13692 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10094/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Мария Колева Николова от гр. Варна, чрез пълномощника й - адв. Костадин Киряков, против Решение № 1259/27.05.2011 г., постановено от Административен съд - гр. Варна, първо отделение, ХХV състав, по адм. д. № 57/2011 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в законния срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил Заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010 г. на Областния управител на област с административен център - гр. Варна, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти за зем. земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на м. "Ментеше", землище гр. Аксаково, в частта относно имоти с № № 520, 193, 148, 192, 195 и 197. Касационната жалба е насочена към решението в ЧАСТТА му относно ПИ № 192, отреден и записан на името на праводателя на касатора в регистъра на собствеността към ПНИ, одобрен с оспорената заповед на областния управител. За да постанови решението си в оспорената част съдът е приел следното: Жалбоподателите Гинка Христова Иванова и Силвия Василева Павлова се легитимират като собственици по наследство от Христо Гюров Димитров на лозе с площ от 3.000 дка, находящо се в м. "Ментеше", като собствеността е обективирана в решение № 8179/6.02.1993 г. на ПК - с. Аксаково, обл. Варна. В ПНИ и регистъра на недвижимите имоти не се установи отреждане на имот за жалбоподателите в границите на селищно образувание "Ментеше". След извършено пълно обследване от страна на вещото лице на всички продадени имоти, проследени в хронологичен ред, вписаните съседи на процесния имот съобразно титулите за собственост и ПКП/2008 г., след преглед на документацията в ОСЗ - Аксаково, съпоставена с параметрите на ПНИ, даденото допълнително заключение извежда възможност имотът - нива от 4 дка, която Тодорка Великова Димитрова продава през 1946 г. на Христо Георгиев Паскалев и Христо Гюров Димитров, да се приеме, че включва имоти с № № 76 и 75 по старите граници от 1942 г. на ПКБ. Във второто допълнително заключение на вещото лице, което съдът кредитира като съобразено с всички доказателства по делото, се установява, че имот с № 192 е идентичен на имота по НА № 159/4.08.1965 г. Същевременно изводът на вещото лице е, че закупената от Христо Гюров Димитров нива от 3.000 дка съгласно НА № 70/7.02.1946 г. включва имот с № № 148, 192, 193 и част от имот № 403 - път. При установената фактическа обстановка съдът е приел, че за бившите собственици с възстановено право на собственост с решение на ОСЗ в местност, за която е изготвен ПНИ, не е отреден имот въобще. Административният орган е следвало да се съобрази с правата на бившите собственици и да им отреди с ПНИ остатъците от бившия имот, които не са отредени за ползуватели с трансформирано право на собственост или за други собственици с друго правно основание. Установена е разлика в площта на имотите, при сравняване документите за собственост и регистъра на недвижимите имоти. Приел е също, че административният орган не е изпълнил задължението си по установяване на фактите, според които е издаден обжалвания акт и е върнал преписката на адм. орган за ново произнасяне, като същият изпълни задължението си по установяване на фактите. Освен това при новото произнасяне, предвид разликите в останалите оспорвани имоти, между които и имот № 192, административният орган следва да съобрази разпоредбата на чл. 28, ал. 6 и ал. 7 от ППЗСПЗЗ, съгласно които се формират новообразуваните имоти, които следва да съответстват на документите за собственост на правоимащите, като същественото е, че разликата до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот/имоти с размер не по-малък от 250 кв. м, като всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. С оглед изхода на спора са присъдени и направените разноски. В касационната жалба се правят доводи за недопустимост, евентуално - за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон, изразяващи се в следното: Първоинстанционният съд не е отчел факта, че имот № 192 е имот, притежаван с нот. акт, т. е. това не е имот на ползватели по смисъла на § 4а, 4б и 4 з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правото на собственост върху имота не е отнемано и съответно-не е възстановявано по реституционните закони, а е предмет на разпоредителни сделки, видно от представените доказателства и в този смисъл е недопустимо оспорването на правото на собственост в настоящото производство. В конкретния случай е налице колизия на права, което първоинстанционният съд е пропуснал да констатира. Редукцията на имоти, притежавани с нот. актове до размера, определен в чл. 28, ал. 6 и 7 от ППЗСПЗЗ в полза на лица, чиято собственост се възстановява с решения на ПК /ОСЗ/ е недопустима. В обжалваното решение първоинстанционният съд не е разграничил ползвателите, чието право е трансформирано в право на собственост от собствениците с нот. актове, чиито имоти никога не са отнемани или внесени в ТКЗС. Посочената норма досежно редукцията на площта на имотите касае единствено ползватели, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост, но е неприложима към заварените собственици, които притежават титул за собственост - нот. акт. В тази връзка обжалваното решение се явява недопустимо, евентуално неправилно, поради противоречие със закона. Заповедта на областния управител правилно отразява в ПНИ границите и площта на имотите на собствениците с нот. акт, в частност по отношение на ПИ 192, собственост на касатора Мария Колева Николова. По отношение на имот № 192 по ПНИ има записване на името на Костадин Янев Френчев, съгласно нот. акт № 159/4.08.1965 г. Посоченото лице е починало, а неговите наследници Илия Костадинов Янев и Юлияна Костадинова Манжева продават на касатора Мария Колева Николова собствения на техния наследодател недв. имот, идентичен с ПИ № 192 по ПНИ, с нот. акт № 62/12.07.2007 г., на който е собственик и понастоящем. Пред съда вещото лице по делото, на зададен от адв. Киряков въпрос отговори, че е налице идентичност между имота на Костадин Янев Френчев по документа му за собственост с имота на заинтересованата страна, сега касатор - Мария Колева Николова по документа за собственост. Безспорно е, че касаторът като собственик на ПИ № 192 не се явява ползвател по смисъла на ППЗСПЗЗ и в тази връзка е недопустимо, без да са отречени правата му на собственик, да бъдат попълвани други лица като собственици на посочения имот или пък имотът да бъде редуциран до размера, посочен в чл. 28, ал. 6 и 7 от ППЗСПЗЗ, като за разликата се образува имот за жалбоподателите. Ответниците Гинка Христова Иванова и Силвия Василева Павлова, чрез пълномощника си - адв. Киров, с писмен отговор, оспорват касационната жалба като неоснователна, със следните доводи: Касаторът определя себе си като собственик по нот. акт, а не ползвател, но не взема под внимание, че доверителите му също нямат качество на ползватели, а са собственици с нот. акт, приложен по делото, които са получили реституция на недвижимия си имот. По делото изобщо не е разглеждан въпрос, касаещ оспорване правото на собственост на която и да е от страните по делото. С административния акт, както и със съдебното решение нито се дава, нито се отменя, нито се променя правото на собственост на страните по делото. По делото се доказа, че заинтересуваните страни са получили с обжалвания ПНИ новообразувани парцели, които имат площ значително по-голяма от притежаваните от тях по нот. актове. В тази връзка касаторът не може да претендира повече права на собственост от тези, които притежава по нот. акт. Нито адм. орган, нито съдът имат право да дават на заинтересуваните лица по-голяма площ от притежаваната от тях по документите за собственост към момента на изготвянето на плана. Заинтересуваните лица, които имат недвижими имоти, попадащи в притежавания от доверителите имот или са негови съседи, получават с обжалвания ПНИ площ по-голяма от притежаваната от тях по документи за собственост, като в същото време доверителите не получават с обжалвания ПНИ нито един кв. метър площ от реституирания им с решението на ПК - Аксаково, имот. С обжалваното съд. решение съдът не е извършил никаква редукция на имота на касатора, а се е съобразил с доказаното право на собственост, като изрично е посочил, че вещноправния статут на новообразуваните имоти е извън обхвата на адм. контрол, че при конкуренция на права спорът следва да се реши по съдебен ред, както и че в производството по § 4к не се изменят вещни права. Съдът законосъобразно е коментирал и взел пред вид доказаното право на собственост на заинтересуваните лица и на касатора в частност, към момента на изготвянето на ПНИ. Съгласни са с твърдението на касатора, че правата на собствениците с нот. актове следва да бъдат защитени максимално, още повече, че доверителите също имат право на собственост, произтичащо от нот. акт, а не са ползватели. По делото е доказана разлика в площите на ПИ 192 и площта по нот. акт - в размер на 418 кв. м, тъй като ПИ 192 е с площ от 1418 кв. м по ПНИ, а придобития от Костадин Янев Френчев с нот. акт 150/65 г. имот, респективно - от касатора, е с площ от 1000 кв. м. Иска се оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна: Областният управител на Варненска област, чрез процесуалния си представител, с писмено становище поддържа касационната жалба, подадена от Мария Колева Николова и счита решението на съда за неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Останалите заинтересовани страни не са се явили и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е допустима. Същата е неоснователна. Обжалваното решение е допустимо и правилно. За същото не се обективира наличие та предпоставки за приложимост на претендираните касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Постановено е по допустим за съдебен контрол предмет на оспорване при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалния закон и е обосновано. Съдът е допуснал и приел исканите и представени доказателства. Изяснил е релевантните за спора факти. За съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК е обсъдил доказателствата, становищата и възраженията и относимата и приложима правна уредба. За приетото въз основа на този задълбочен анализ се е фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за основателност на оспорването, включително за имот № 192 по ПНИ, диспозиран в отмяна на заповедта по § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Преценката на релевантните факти и правната уредба за случая установява наличие на предпоставки за приложимост на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК за отмяна, както и аргументирано е приел и постановил съдът с процесното решение. При които обстоятелства същото следва да бъде оставено в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Неоснователно е твърдението за недопустимост на съдебното решение. Съдът е сезиран с жалба срещу заповедта на областния управител за одобряване ПНИ от активнолегитимирани страни, в законния срок и решението на съда не е недопустимо. Съдът не се е произнасял относно материалните права на страните, а относно законосъобразността на оспорения адм. акт във връзка с правилното отразяване на установените от страните права при отреждането на имотите по ПНИ и отразяването в регистъра на собствеността към него. При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Имотът, придобит от касатора с нот. акт № 68, том II, р. 4475, д. № 256/12.07.2007 г. е в размер на 1.000 дка, придобит чрез покупко-продажба от наследниците на Костадин Янев Френчев, собственик по нот. акт № 159, т. VIII, д. 2900/4.08.1965 г. също на имот в размер от 1.000 дка. Имот ПИ 192 по ПНИ е в размер на 1417.91 кв. м. В териториите, за които се изработва ПНИ се включват както имоти, възстановявани на бивши собственици по ПНИ и признати за придобиване от бивши ползуватели по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но и такива на трети лица, чиито имоти не са били включени в ТКЗС и собствеността им не се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Докато имотите на бившите собственици, респективно - на бившите ползватели се регулират с ПНИ, то имотите на третите лица се нанасят в него без промяна на квадратурата им, а в съответствие с правата им по представените документи за собственост - в случая нот. акт № 68/2007 г., по който касаторът е придобил имот от 1000 дка. По отношение на разликата в квадратурата от 417.91 кв. м, касаторът не се легитимира като собственик, а като такива се легитимират наследниците на бившия собственик Христо Гюров Димитров - Гинка Христова Иванова и Силвия Василева Павлова, чийто имот е признат за възстановяване с решението на ПК - Аксаково. По отношение на квадратурата от 1000 кв. м е налице конкуренция на права, спор за материално право между касатора и наследниците на Христо Гюров Димитров, за който съдът правилно е приел, че следва да се разреши по общия исков ред и не може да се разрешава в съдебно-административното производство. Именно защото касатора е трето лице, а не бивш собственик или позвател, чиито права се установяват и реализират по ЗСПЗЗ и подзаконовите актове по приложението му, същият не може да придобива по този ред повече права от установените с нот. акт. По отношение на бившия собственик, чийто имот се реституира по реда на ЗСПЗЗ обаче са приложими разпоредбите на закона и ППЗСПЗЗ и правилно съдът е приел, че по отношение на него следва да се съобразят разпоредбите на чл. 28 от ППЗСПЗЗ за образуване за бившия собственик на нови имоти от разликата/разликите над 250 кв. м от частите от имотите, надхвърлящи площта на имотите, за която има данни за собственост на трети лица, респективно - за признати права на бившите ползватели. В конкретния случай за имота, признат за възстановяване на наследниците на Христо Гюров Димитров, не е налице обособяване по ПНИ на какъвто и да е имот, а се установява отреждане на имоти, попадащи в неговите граници, над квадратурата, установена по представените документи за собственост. Съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС възприема. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото следва да се осъди касаторът Мария Колева Николова от гр. Варна, ж. к. "Младост", бл. 102, вх. 3, ет. 1, ап. 21, да заплати на ответниците: Гинка Христова Иванова от гр. Варна, ул. Дунавски лебед", вх. 3, ап. 80 и Силвия Василева Павлова, от гр. Аксаково, ул. "Митко Палаузов" № 20, направените по делото разноски, в размер на 300 лв. - платен адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,