Решение № 4925 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11710/2008 г.

Решение № 4925 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11710/2008 г., VII о., докладчик съдията Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Сдружение "Национален център за социална рехабилитация" (НЦСР), гр. София, ул. "Христо Белчев" № 8, представлявано от председателя - Пламен Стефанов Захариев, против решение № 188 от 06.08.2008 г., постановено по преписка № 211/2007 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация. Жалбоподателят развива доводи за недопустимост, нищожност и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че подателят на сигнала до КЗД не е активно легитимирана страна в административното производство, т. к. не притежава представителна власт по отношение на засегнатите лица, а депозираното пред Комисията пълномощно от Станислава Вълчева не отговаря на законовите изисквания. Във връзка с претендираната недопустимост на производството сочи, че не е направено искане от лице, съгласно чл. 71, ал. 2 от ЗЗДискр. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗЗДискр. счита, че не е налице дискриминация. Като порок, обуславящ недействителност на административния акт, се изтъква постановяването му след установения в закона 14-дневен срок от провеждане на последното заседание на Комисията. Според жалбоподателя органът неправилно е приел за достоверни изнесените в сигнала факти, а формираните в мотивите на решението правни изводи не съответстват на събраните в административното производство доказателства. Счита, че е нарушен принципът на обективност и безпристрастност при решаване на спора от административния орган, т. к. са кредитирани само показанията на конституираните засегнати лица. Поддържа тезата, че изложеното в сигнала и в писмените обяснения на заинтересуваните страни сочи на идентичност в съдържанието им, поради което счита, че те са написани от едно и също лице. Акцентира на обстоятелството, че в качеството си на работодател не е упражнявал неравно третиране на служителите, като в отношението си към тях се е ръководил единствено от разпоредбите на Кодекса на труда. Твърди, че поведението му не осъществява нарушение на разпоредбите на чл. 4, чл. 17, чл. 18 и чл. 21 от ЗЗДискр. Оспорва и наложената на Таня Колева глоба по съображения, че същата не е извършила вменената й спрямо лицата Вълчева, Бумбарова и Чакърова дискриминация по признак "синдикална принадлежност". По наведените в жалбата аргументи моли за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски. Административният акт е обжалван и от Таня Койчева Колева - директор на Комплекс за социални услуги за деца и семейства - гр. Бургас (КСУДС), в частта, с която й е наложена глоба в размер на 250 лева. Според жалбоподателката изводите на КЗД за осъществена дискриминация не съответстват на събраните в преписката доказателства и на приложимото материално право. Твърди, че решението за напускане на служителките Бумбарова и Чакърова е взето изключително по техни лични съображения, без натиск, заплаха или влияние от нейна страна, а прекратяването на трудовото правоотношение с Вълчева е по обективни критерии - сериозни пропуски в работата и неотговаряне на новите изисквания за заемане на длъжността. По изложените доводи моли за отмяна на решението в оспорената му част. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД (Комисията) чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Заинтересуваните страни - директорът на Дирекция "Областна инспекция по труда" - гр. Бургас, Станислава Атанасова Вълчева, Национален професионален съюз "Промяна", Станимира Димитрова Бумбарова и Петя Николова Чакърова, не изразяват становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, при проверка на предпоставките за допустимост на жалбите, констатира, следното: Жалбата на Таня Колева е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане по същество. Относно жалбата на председателя на Сдружение "НЦСР", с която се атакува решението на КЗД в неговата цялост, съдът намира, че същата е процесуално недопустима в частите й срещу решението, с което на Таня Колева е наложена глоба в размер на 250 лв., а искането на заявителя на сигнала за възстановяване на трудовия статус на Станислава Атанасова Вълчева е оставено без уважение, поради липса на пряк и непосредствен правен интерес у оспорващия по отношение на тези части на акта. Съществуването на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата по същество, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, като за наличието й във всяко положение на делото съдът служебно следи. Задължително условие за възникване на правото на съдебно обжалване на административния акт е същият да засяга лицето, което го атакува, т. е. да създава задължения или да нарушава или застрашава негови права и законни интереси. В този аспект оспореният от председателя на сдружението диспозитив на решението в частта, с която е санкционирано друго лице, не се отразява по никакъв начин на постановения по отношение на него правен резултат. Жалбоподателят не разполага с активна процесуална легитимация, т. к. не е адресат на тази част от акта и не може да се позове на свое собствено нарушено право или законен интерес. Актът не рефлектира в правната му сфера - не създава права и задължения и не засяга негови лични и преки субективни права и законни интереси. След като за председателя на НЦСР не възникват непосредствени правни последици от административния акт в частта, с която е наложена глоба на другия ответник в производството, то същият не е процесуално легитимиран да я оспорва. Не е налице правен интерес от обжалване и на диспозитива, с който е оставено без уважение искането за възстановяване на трудовия статус на уволнената служителка Вълчева, т. к. в тази му част решението е в полза на жалбоподателя и се явява благоприятно за него. Поради това жалбата на НЦСР, подадена от Пламен Захариев, в частта й срещу решението на КЗД, с което на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на Таня Колева е наложена глоба, а искането за възстановяване на трудовия статус на Станислава Атанасова Вълчева е оставено без уважение, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото подлежи на прекратяване в тази му част. В останалата му част оспорването на Сдружение "НЦСР" е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано по същество. За да се произнесе по съществото на жалбите, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗД е образувано по сигнал на Велин Йорданов Дракалиев - председател на Национален професионален съюз (НПС) "Промяна" - регион Бургас, съдържащ данни за прояви на дискриминация в КСУДС - Бургас към НЦСР по признак синдикална принадлежност при упражняване на правото на труд на лицата Станислава Вълчева, Петя Чакърова и Станимира Бумбарова (по съпруг Камчева). Подателят на сигнала твърди, че спрямо служителката Вълчева, която е председател на учредената синдикална организация при НПС "Промяна" в НЦСР - гр. Бургас, е упражнено неравно третиране, изразяващо се в уволнение на същата за развиваната от нея синдикална дейност. По отношение на служителките Чакърова и Бумбарова - секретари на горепосочената синдикална организация, Дракалиев сочи, че са били принудени от директора на КСУДС - гр. Бургас да подпишат декларации, че се отказват от членството си в синдиката и в други организации, асоциации и неправителствени организации под заплаха за уволнение. В сигнала се съдържат сведения за уволнение и на друг член на синдиката, работил в КСУДС - Бургас - Любен Дуганов, както и че след проведен на 17.10.2007 г. разговор с директора на КСУДС служителката Росица Михайлова е подала молба за напускане на синдикалната организация. Пред Комисията са изнесени твърдения, че след учредяване на синдикалната организация и избирането на Станислава Вълчева за председател, а на Петя Чакърова и Станимира Бумбарова за секретари, директорът на КСУДС - Бургас Таня Колева в качеството си на техен пряк ръководител е започнала да третира различно служителките и да ги тормози въз основа на тяхната синдикална принадлежност, като дискриминационните действия са се изразявали в привикване на членовете на синдиката на лични разговори с Колева и в убеждаването им да напуснат синдикалната организация. Във връзка с изложеното в сигнала като ответници в административното производство са конституирани председателят на НЦСР Пламен Захариев в качеството му на работодател и Таня Колева в качеството й на пряк ръководител и директор на КСУДС - гр. Бургас. Вълчева, Бумбарова и Чакърова са идентифицирани като засегнати лица и съответно конституирани като страни в производството. Като заинтересувана страна в процеса е привлечен и директорът на дирекция "Областна инспекция по труда" - гр. Бургас. С оглед очертания в сигнала предмет на административното производство, за пълното и обективно изясняване на фактическата обстановка по случая, в изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството (писмени и гласни), подробно описани и обсъдени в обстоятелствената част на обжалваното решение. Ответниците Колева и Захариев отричат да е осъществена проява на дискриминационно отношение спрямо служителите, принадлежащи към синдиката за времето, през което същите са били в трудовоправни отношения със сдружението. Считат, че изложеното в сигнала не отговаря на фактическото положение, че действията им нямат дискриминационен характер и от съдържанието им не се установява диференциран подход към засегнатите лица. Дават подробни обяснения относно описаните в сигнала обстоятелства, като поддържат становището, че твърденията в него са недоказани и неоснователни. След приключване на проучването страните са уведомени писмено за възможността да се запознаят със събраните доказателства и да представят нови такива. Видно от приложените по делото протоколи, съгласно чл. 60 и сл. от ЗЗДискр. са проведени открити заседания, последното от които - на 19.06.2008 г., за които страните са били надлежно призовани. В съответствие с чл. 62 от ЗЗДискр. на страните е била предоставена възможност да се помирят, изслушани са направените от присъстващите искания и изложените пред Комисията съображения по същество, предоставена е възможност за депозиране на заключителни становища. Като е преценила събраните в административното производство доказателства в тяхната съвкупност, КЗД е обосновала извод, че твърденията на подателя на сигнала Велин Дракалиев за наличие на по-неблагоприятно третиране на членовете на синдикалната организация, са доказани по несъмнен начин. В диспозитива на обжалваното решение КЗД приела за установено, че спрямо Станислава Атанасова Вълчева, Петя Николова Чакърова и Станимира Петрова Бумбарова - Камчева са извършени действия, представляващи пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и чл. 17, чл. 18, чл. 19 и чл. 21 от ЗЗДискр. по признак "упражняване право на труд (синдикална принадлежност при упражняване право на труд)" от страна на директора на НЦСР - Пламен Захариев и Таня Колева като пряк ръководител на КСУДС - Бургас към НЦСР, във връзка с уволнението на Вълчева като синдикален лидер в синдикална организация НПС - регион Бургас и напускането на Чакърова и Бумбарова на КСУДС към НЦСР. На основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. Комисията е предписала на Пламен Захариев и на Таня Колева да се въздържат от действия на неравно третиране спрямо синдикални лидери и членове на синдикални организации, а на основание чл. 78, ал. 1 от с. з. е наложила на Таня Колева глоба в размер на 250 лева за нарушение на ЗЗДискр. Със същото решение Комисията е оставила без уважение искането на заявителя на сигнала за възстановяване на трудовия статус на Станислава Вълчева, поради липса на компетентност да се произнесе по този въпрос. Върховният административен съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбите срещу решението на КЗД за частично основателни. При извършената в изпълнение на чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на административния акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен държавен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство във връзка със събирането и интерпретирането на доказателствения материал. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, след което ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Установената от Комисията фактическа обстановка се подкрепя от доказателствения материал, поради което се възприема от настоящия съдебен състав като доказана и съответстваща на обективната истина. В решението са изложени обстойни мотиви, обосноваващи постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства, съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК, а в изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила надлежно обясненията и възраженията на страните, като е развила доводи защо ги възприема или не. В тази връзка е необосновано оплакването, че Комисията е игнорирала съображенията на ответниците и показанията на разпитаните по тяхно искане свидетели. Органът е взел отношение по всички релевирани от страните доводи и по ангажираните от тях доказателства. Следва да се отбележи, че при установяване на релевантните факти КЗД е кредитирала данните от показанията на свидетелите, посочени от ответника, в частта, в която същите кореспондират на останалите доказателства, установяващи определено обстоятелство; съответно - не е дала вяра на тези, които не се подкрепят от останалия доказателствен материал, преценен в неговата съвкупност. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че Комисията е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила в пълна степен правото на защита на страните. Развитите от Захариев и Колева доводи, по същество преповторени и пред настоящата инстанция, не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава. Не се споделя възражението в жалбата на НЦСР за недопустимост на процесното административно производство, поради порок в образуването му, дължащ се на липса на активна процесуална легитимация на подателя на сигнала. Производството пред КЗД е образувано при условията на чл. 50, т. 3 от ЗЗДискр., предвиждащ възможност за сезиране на специализирания орган по сигнали от физически и юридически лица, държавни и общински органи. Сигналът отговаря на изискванията по чл. 51 от ЗЗДискр. за писмена форма, минимално необходимо съдържание и обозначаване на подателя. За разлика от хипотезата на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр., при която процедурата започва по жалба на засегнатите лица, за подаването на сигнал законът не изисква наличие на пряк и непосредствен правен интерес у подателя. В подкрепа на този извод е и общата норма на чл. 15, ал. 2 от АПК, която съдържа изрична уредба в този смисъл. Дори да се приеме тезата на жалбоподателя, видно от Удостоверение № 236-РПС от 10.05.2007 г., подателят на сигнала Велин Дракалиев е председател на Синдикална организация на НПС "Промяна" - регион Бургас, поради което, противно на твърдението в жалбата, същият разполага с представителни функции в това му качество. Възражението срещу приложеното в административната преписка пълномощно за представителство на Станислава Вълчева е неотносимо, т. к. видно от материалите по преписката същата не е била представлявана пред Комисията от Дракалиев. Не намира опора в закона и доводът на жалбоподателя, че липсва искане по чл. 71, ал. 2 от ЗЗДискр. от страна на председателя на синдикалната организация, подал сигнала. Разпоредбата дава възможност на синдикалните организации и техните поделения, както и на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, да предявят пред съответния районен съд иск от името на лицата, чиито права са нарушени по тяхно искане, както и да встъпят като заинтересувана страна във висящ съдебен процес. Следователно цитираният в жалбата законов текст е изцяло неотносим към случая, т. к. се отнася до защита от дискриминация чрез исково съдебно производство. Позоваването в жалбата на чл. 7, ал. 2 от ЗЗДискр., третиращ списъка на дейностите, при които полът е съществено и определящо професионално изискване, е без връзка с въпроса за допустимостта на производството, нито е относимо към неговия конкретен предмет. Не води на извод за нищожност на акта оплакването за постановяването му след срока по чл. 63, ал. 3 от ЗЗДискр. Срокът за издаване на административните актове е инструктивен по своя правен характер, поради което с изтичането му не се преклудира правомощието на органа да се произнесе с решение по въпроса, с който е сезиран. Неспазването на този срок не представлява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, т. к. не се отразява на съдържанието на волеизявлението и не променя крайния правен резултат. Що се отнася до оплакванията на жалбоподателите за противоречие на решението с материалния закон, същите се явяват основателни по отношение на изводите на Комисията за упражнена дискриминация спрямо Станислава Вълчева във връзка с уволнението й като синдикален лидер в синдикална организация в НПС - регион Бургас. По делото не се спори, че през процесния период Станислава Вълчева, Станимира Бумбарова - Камчева и Петя Чакърова са работили в КСУДС - Бургас към НЦСР, по силата на сключени с работодателя - Сдружение "НЦСР" безсрочни трудови договори. Вълчева е заемала длъжността "социален работник", Бамбурова - "психолог", а Чакърова е назначена на длъжността "педагог". Техен пряк ръководител е бил директорът на регионалното поделение на НЦСР в гр. Бургас - Таня Колева. Няма спор, че на последната са възложени функции в подбора на кадрите при наемане на кандидатите за работа, както и оценяване на работата на персонала, вкл. извършването на атестация на работещите в местната структура на Сдружението. Налице са данни за извършена атестация на персонала в КСУДС за периода 11.10.2007 г. - 26.10.2007 г. От всички разпитани от Комисията лица се установява категорично, че служителите в КСУДС - гр. Бургас не са знаели за атестирането им и не са били запознати с оценките от атестациите. Вълчева, Бумбарова и Чакърова са имали положителни оценки при атестирането. По твърдение на самата Колева, същата е имала задължение да уведомява управителните органи на НЦСР за всеки случай на несправяне с трудовите задължения от страна на служителите. В тази връзка с писмо от 01.10.2007 г. Колева е информирала председателя на НЦСР за констатирани от нея нередности в подготвена от Вълчева документация, пропуснати и от отговорника на екипа Бумбарова. Представените по делото доказателства сочат, че на 12.06.2007 г. е учредена Синдикална организация на Синдикат на административните служители към НПС "Промяна" в НЦСР - Бургас, с председател - Станислава Вълчева, секретар по организационните въпроси - Петя Чакърова и секретар по финансовите въпроси - Станимира Бумбарова. Съгласно представения Учредителен протокол учредители на синдиката са петима от служителите в КСУДС - Бургас при НЦСР. Видно от неоспорено от жалбоподателите писмо от НПС "Промяна" с вх. № 068-21/04.09.2007 г. председателят на НЦСР в качеството му на работодател е уведомен за създаването на синдикат на НПС в поделението на НЦСР в гр. Бургас. Обясненията на Таня Колева и показанията на свидетелите Папанчева и Нейкова налагат извод, че служителите и директорът на КСУДС - Бургас като техен пряк ръководител са били информирани за учредяването на синдикалната организация и нейните членове. Няма данни за друга действаща в рамките на КСУДС - Бургас при НЦСР синдикална организация. От обясненията на засегнатите лица и от показанията на свидетеля Дуганов, работил в КСУДС - Бургас като социален работник, се установява безспорно, че след създаване на синдикалната организация Таня Колева е упражнила натиск върху членовете на същата да подпишат декларация за отказ от членството си в синдиката под заплаха за неблагоприятни последици. Служителката Чакърова сочи, че под диктовка на Колева е подписала такава декларация, за да не загуби работата си (". . . бях привикана в кабинета", ". . . бях шокирана", "в стремежа си да запазя работното място, защото всеки се страхува за работата си. . . "). Декларация за отказ от членство в синдикалната и в други неправителствени организации е подписала и Станимира Бумбарова - Камчева, също с мотива да бъде оставена на работа. В писмените й обяснения се съдържат оплаквания, че е била принуждавана от Колева да даде отговор дали напуска синдиката и продължава работа или ще понесе санкциите за допуснати от нея пропуски в служебната документация. Твърденията на засегнатите лица се потвърждават и от св. Дуганов, по сведения на който по време на отпуск е получил обаждане от Колева с искане да й изпрати по факс декларация за отказ от членството си в процесната синдикална организация. Същият е отказал да подпише такава. Служителят е уволнен на основание липса на качества за изпълнение на заеманата длъжност. По отношение на синдикалния лидер Станислава Вълчева се установява, че същата не е била принуждавана да подписва декларация за отказ от синдикална дейност. Материалите по делото сочат, че изискванията за заемане на длъжността "социален работник", на която е била назначена Вълчева, са изменени от работодателя към 01.10.2007 г. Съпоставката на приложените длъжностни характеристики (тази при постъпването на Вълчева на работа и тази преди уволнението й) показва, че за длъжността "социален работник" е въведено ново условие за завършена образователно-квалификационна степен "Магистър" по специалността "Социални дейности", на което Вълчева не отговаря, докато към момента на назначаването й изискването е било за наличие на образователно-квалификационна степен "Магистър" или "Бакалавър" по същата специалност. Видно от Заповед № 487-21/19.10.2007 г. на председателя на НЦСР Пламен Захариев, трудовото правоотношение на Вълчева е прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 и т. 6 от Кодекса на труда, а именно - поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата и на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Уволнението на Вълчева е мотивирано с проведените атестации на служителите в КСУДС - Бургас и отчетените от тях резултати, както и с докладна записка от директора на КСУДС - Бургас за неизпълнение на възложените й задачи. При тези данни съдът намира за съответни на материалноправните разпоредби и на доказателствата по делото изводите на Комисията за дискриминационно отношение към Петя Чакърова и Станимира Бумбарова - Камчева, проявено от страна на председателя на НСЦР в качеството му на работодател и от директора на КСУДС - Бургас в качеството му на пряк ръководител, базирано на признака "синдикална принадлежност". Ангажираните от ответниците пред КЗД свидетелски показания не опровергават заключението за по-неблагоприятно третиране на горепосочените служители в КСУДС - Бургас, произтичащо именно от развиваната от тях синдикална дейност. Обстоятелството, че на свидетелите Папанчева и Нейкова не е било известно да са подписвани декларации за отказ от членство в синдикалната организация само по себе си не може да обуслови извод, че този факт не се е осъществил в действителност. Както се установява от материалите по делото, служителите-членове на синдиката са били обработвани поотделно и индивидуално от Колева, а от друга страна - свидетелите, посочени от жалбоподателите, не са членували в организацията, поради което обективно не биха могли да бъдат принуждавани да прекратят членството си в същата. Съобразявайки разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., съдът счита, че в случая при наличието на достатъчно данни за извършена дискриминация, лицата срещу които е образувано административното производство, не са доказали, че правото на равно третиране не е нарушено. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В ал. 2 на същия законов текст пряката дискриминация се определя като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Съгласно специалната норма на чл. 8, ал. 3 от КТ при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време. Специалният ЗЗДискр. регламентира изрични изисквания и задължения за работодателя във връзка със защитата на работниците и служителите от дискриминация при упражняване правото на труд. Според чл. 18 от ЗЗДискр. работодателят в сътрудничество със синдикатите е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място, като при неизпълнение на това си задължение носи отговорност по този закон за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или служител (чл. 19). Разпоредбата на чл. 21 от с. з. задължава работодателя да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. В тази връзка възражението в жалбата на работодателя, че не е нарушил чл. 17 и чл. 21 от ЗЗДискр., т. к. не е получавал оплаквания от засегнатите лица за тормоз на работното място, извършен от подчинената му служителка Таня Колева и не е прилагал различни критерии при уволнението на служителите, не изключва отговорността му по ЗЗДискр., която в случая следва да бъде реализирана по силата на чл. 19 от ЗЗДискр., с оглед безспорната доказаност на извършеното от него нарушение по чл. 18, във връзка с чл. 4 от ЗЗДискр. Анализът на данните в преписката сочи, че нежеланото поведение на ответниците в административното производство, продиктувано от синдикалната принадлежност на служителите Чакърова и Бумбарова, е създало за тях враждебна, обидна и застрашителна среда, което от своя страна е довело до напускането на КСУДС - Бургас. Фактът, че Чакърова и Бумбарова са напуснали по-късно работата си по своя инициатива не променя изводите за неравно третиране. Упражненият от прекия ръководител натиск за преустановяване на синдикалната дейност, изразен в обвързване запазването на трудовото правоотношение на членовете на синдикалната организация с отказ от членството им в синдиката, безспорно съставлява проявена форма на дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., т. к. ги поставя в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите служители, нечленуващи в организацията. Изводът на КЗД за наличие на дискриминационно третиране се потвърждава и от обстоятелството, че лицата, отказали се от членство (Чакърова, Бумбарова, Михайлова) не са били уволнени от работодателя, за разлика от служителя Любен Дуганов, който категорично е изразил несъгласие да прекрати членството си в синдиката. Ето защо, като е приел, че е налице дискриминация по отношение на Петя Чакърова и Станимира Бумбарова - Камчева, извършена от председателя на НЦСР Пламен Захариев в качеството му на работодател и от Таня Колева - директор на КСУДС - Бургас при НЦСР в качеството й на пряк ръководител, административният орган е приложил правилно материалния закон. При това положение оспорването на административния акт следва да се отхвърли в тази му част като неоснователно. Не се доказва по безспорен начин обаче извършването на дискриминационни действия спрямо Станислава Вълчева в качеството й на синдикален лидер. За да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство е необходимо да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по цитирания чл. 4 от закона, в случая - синдикална принадлежност. По делото не се спори, че Вълчева не е била принуждавана да подписва декларация за отказ от членство. Според установените факти същата е уволнена по повод резултатите от проведена атестация и докладна записка на прекия й ръководител за конкретни пропуски в работата. В този период е въведен и нов критерий за заемане на длъжността, на която е била назначена, и на който съответно не отговаря. При това положение не може автоматично да се направи извод за преднамереност и предубеденост при едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на Вълчева; нито, че то се дължи единствено на синдикалната принадлежност на уволнената служителка. Заключението на КЗД, че изискванията за заемане на длъжността "социален работник" са променени от работодателя умишлено и тенденциозно с цел уволнение на служителката, не намират опора в доказателствения материал. От данните по делото не се доказва по несъмнен начин наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между уволнението на служителката и развиваната от нея синдикална дейност. Отделно от това - законосъобразността на самото уволнение и наличието на материалноправните предпоставки за прекратяване на трудовия договор подлежат на изследване по друг процесуален ред (Арг. : чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда). По изложените съображения съдът намира, че решението на КЗД в частта, с която е прието за установено, че спрямо Станислава Вълчева е извършена дискриминация, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. В тази връзка следва да се посочи, че наложената на Таня Колева глоба е в предвидения в специалния закон минимум, поради което не подлежи на коригиране, независимо от частичната отмяна на административния акт. С оглед изхода на спора в настоящата му фаза и предвид направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, КЗД следва да бъде осъдена да заплати на Сдружение "НЦСР", гр. София направените в производството разноски, съразмерно на уважената част от жалбата, а именно - адвокатско възнаграждение в размер на 66, 66 лв. (шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки), съгласно договор за правна защита и съдействие серия А № 0655423. Водим от изложеното и на основание чл. 159, т. 4 и чл. 172, ал. 2, предл. трето от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,