Решение № 11006 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1184/2019 г.

Решение № 11006 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1184/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет (ВСС), насочена срещу Решение № 5113/1.08.2018 г. по адм. дело № 3345/2017 г. на Административен съд- София- град (АССГ) в частите, в които същият е осъден да заплати три обезщетения за причинени неимуществени вреди.

В жалбата процесуалният представител на ВСС излага подробни съображения за неправилност на съдебния акт, поради нарушения на материалния закон и необоснованост– отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не е доказана пряка и безспорна причинно- следствена връзка между незаконосъобразните актове и твърдените неимуществени вреди. Моли да се отмени решението на адм. съд в обжалваните части.

В съдебно заседание, чрез процесуалният представител Р. Димитрова моли да се постанови съдебен акт, с който се остави без разглеждане т. н. насрещна касационна жалба на Е. Лаков срещу решението на АССГ по адм. дело № 3345/2017 г. и се прекрати производството по делото в тази му част. При условията на евентуалност, моли да се отхвърли насрещната касационна жалба, като неоснователна и недоказана и остави в сила решението на АССГ, което е обжалвано с нея. Освен това моли да се уважи подадената от ВСС касационна жалба, да се отмени обжалваното с нея решение, като се отхвърлят предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира да се присъдят в полза на ВСС съдебни разноски, съгласно приложения списък.

По делото е постъпила и касационна жалба на Е. Лаков, насочена срещу съдебния акт в частите, с които се отхвърля, претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и в частта, с която претенциите за неимуществени вреди е уважена частично. Подробно се мотивират съображения за допуснатите от съда нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Излага твърдения, че решението в неговата отхвърлителна част е неправилно и необосновано. Намира, че намаляването на размера на обезщетението не е справедливо и не е обосновано от съда. Иска да се измени процесното решение в обжалваната му част, като се уважат исковете в пълен размер. Счита касационната жалба на ВСС, по изложените в отговора му съображения, за неоснователна. Претендира разноски, съобразно представените доказателства.

В съдебно заседание чрез адв. Чуклева моли да се уважи касационната жалба срещу решението в обжалваните части и да се остави без уважение жалбата на Висш съдебен съвет.

В писмения отговор, подаден от Висш съдебен съвет чрез процесуалния представител Р. Димитрова се мотивира становище за неоснователност на касационната жалба на Е. Лаков.

Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на жалбата на Е. Лаков, поради това, че е подадена след изтичане на срока за обжалване, с оглед на което намира, че производството по делото в тази част следва да бъде прекратено. Счита, че касационната жалба на ВСС е неоснователна.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Насрещната жалба на Е. Лаков е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е подадена след изтичане на законоустановения срок за касационно обжалване.

Съгласно текста на чл. 287, ал. 3 ГПК в триинстанционното исково производство срещу въззивното решение може да се подава насрещна касационна жалба, при което се изчисляват сроковете за обжалване с един месец от получаване на препис от първоначалната касационна жалба.

В двуинстанционното производство по АПК този текст е неприложим. В съдебно- административното производство е налице изрична правна регламентация, като защитата на страните по реда на инстанционния контрол е уредена в чл. 208 и сл. АПК. Разпоредбите на ГПК се прилагат субсидиарно – чл. 144 АПК, във вр. с чл. 228 АПК.

В случая е приложим чл. 211, ал. 1 АПК, като срокът за обжалване е 14- дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. В този смисъл е Определение № 4594 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. дело № 4528/2016 г., VII отделение и Определение № 7933 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. дело № 7356/2016 г., 5- членен състав.

Видно от приложеното по делото съобщение (л. 269), препис от Решение № 5113 от 1.08.2018 г. по адм. дело № 3345/2017 г. по описа на Административен съд София- град е надлежно връчено лично на жалбоподателя на 28.08.2018 г. Същият е надлежна страна в процеса и е практикуващ магистрат с голям опит.

Срокът за обжалване на това решение, съгласно чл. 211, ал. 1 АПК, е изтекъл на 11.09.2018 г. – вторник (присъствен ден) и няма данни до тази дата лицето да е депозирало жалба. Срокът е преклузивен и с изтичането му страната губи възможност да реализира права по съдебен ред.

Жалбата на Е. Лаков е подадена на 13.09.2018 г., което е видно от отрязъка от куриерска пратка (лист 19) и е входирана с вх. № 26517 от 17.09.2018 г. на Административен съд София- град (л. 13), поради което е подадена извън законоустановения срок. С това подаването на жалба е извършено след предвидения срок за касационно обжалване, поради което се явява недопустимо като просрочено и не подлежи на разглеждане.

От касационния жалбоподател не са изложени съображения, подкрепени с доказателства относно обективна невъзможност или заблуждаващи адм. действия, които са довели лицето в забава.

Касационната жалба на Е. Лаков на основание чл. 215, т. 3 АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното адм. дело № 1184/2019 г. по описа на ВАС в тази част следва да се прекрати.

Касационната жалба на ВСС е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Предмет на разглеждане пред АССГ е предявеният от Е. Лаков иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ, чл. 52, чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, срещу Висшия съдебен съвет, за присъждане на обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни административни актове – решение на ВСС взето по протокол № 5 от 4.02.2010 г., решение на ВСС, взето по протокол № 29 от 22.07.2010 г. и решение на ВСС, взето по протокол № 13, т. 91 от 20.03.2015 г., отменени с влезли в сила решения на ВАС, както следва:

• сумата от 10 000 лв. – претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт на ВСС по протокол № 5 от 4.02.2010 г., отменен с решение на ВАС по адм. дело № 12157/2010 г., ведно със сумата от 3 051. 39 лв. – обезщетение за забава върху тази главница за три години, преди датата на завеждане на исковата молба.

• сумата от 15 000 лв. - претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразен акт на ВСС по протокол № 29 от 22.07.2010 г., отменен с решение на ВАС по адм. дело № 4225/2011 г., ведно със сумата от 4 577. 10 лв. – обезщетение за забава върху тази главница за три години преди датата на завеждане на исковата молба.

• сумата от 20 000 лв. - претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразен акт на ВСС по протокол № 13, т. 91 от 20.03.2015 г., отменен с решение на ВАС по адм. дело № 683/2015 г., ведно със сумата от 3 584. 95 лв. – обезщетение за забава върху тази главница за периода 20.03.2014 г. - 23.12.2015 г.

• сумата от 4 671 лв. – претърпени имуществени вреди, за периода от 1.04.2010 г. до 30.06.2012 г., вследствие незаконосъобразния административен акт на ВСС по протокол № 5 от 04.02.2010 г., отменен с решение по адм. дело № 12157/2010 г., ведно със сумата от 1 425. 31 лв. – обезщетение за забава върху тази главница за три години преди датата на завеждане на исковата молба и законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2015 г. до окончателното изплащане на главницата.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е ОСЪДИЛ Висшия съдебен съвет да заплати на Е. Лаков сумите от:

• 3000 /три хиляди/ лв. обезщетение за претърпени неимуществени преди, в резултат на Решение на ВСС по Протокол № 5 от 4.02.2010 г., с което е потвърдено наложено от Председателя на СРС дисциплинарно наказание "забележка", ведно с 915. 42 лева /деветстотин и петнайсет лева и 42 ст. / обезщетение за забава на основание чл. 84, ал. 1 във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху посочената сума за периода 23.12.2012 г. - 23.12.2015 г.,

• 4000 /четири хиляди/ лв., обезщетение за претърпени неимуществени преди, в резултат на Решение на ВСС по Протокол № 29 от 22.07.2010 г., с което е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 10% за срок от 6 месеца", ведно с 1220. 55 лева /хиляда двеста и двайсет лв. и 55 ст. / обезщетение за забава на основание чл. 84, ал. 1, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, върху посочената сума за периода 23.12.2012 г. - 23.12.2015 г.

• 3000 /три хиляди/ лв. обезщетение за претърпени неимуществени преди, в резултат на Решение на ВСС по протокол № 5 от 4.02.2010 г., Решение на ВСС по протокол № 13, т. 91 от 20.03.2014 г., с което е наложено дисциплинарно наказание "забележка", ведно с 241. 22 лева /двеста четиридесет и един лева и 22 ст. / обезщетение за забава на основание чл. 84, ал. 1 във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху посочената сума за периода 10.03.2015 г. - 23.12.2015 г.

Отхвърлил е иска за разликата до пълния претендиран размер на неимуществените вреди, както и иска за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях в претендирания период.

Осъдил е Висшият съдебен съвет да заплати по бюджета на АССГ разноски за съдебно- счетоводна експертиза в размер на 500 лева, както и държавна такса в размер на 10 /десет/ лева и разноски в размер на 528, 60 лв. /петстотин двайсет и осем лева и 60 ст/.

С допълнително Решение № 7206 от 3.12.2018 г. по адм. дело № 3345 от 2017 г. на основание чл. 175 от АПК Административен съд- София- град е поправил очевидна фактическа грешка в третия диспозитив на Решение № 5113/1.08.2018 г. по адм. дело № 3345/2017 г., като е ЗАЛИЧИЛ думите:

"Решението на ВСС по протокол № 5 от 4.02.2010 г."

За да постанови този резултат адм. съд е приел за безспорно установено, че дисциплинарното наказание "забележка", наложено на съдия Лаков от Председателя на СРС със Заповед № АС-14 от 13.01.2010 г. и потвърдено с решение на ВСС по протокол № 5 от 4.02.2010 г. е отменено с Решение № 15921 от 23.12.2010 г., постановено от петчленен състав на ВАС по АД № 12157/2010 г.;

Дисциплинарното наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 10 % за срок от шест месеца", наложено от ВСС с решение по протокол № 29 от 22.07.2010 г. е отменено с Решение № 1625 от 2.02.2011 г., постановено от тричленен състав на ВАС по АД № 10514/2010 г., потвърдено с Решение № 8170 от 9.06.2011 г., постановено по АД № 4225/2011 г. от петчленен състав на ВАС;

Дисциплинарното наказание "забележка", наложено от ВСС с решение по т. 91 от Протокол № 13 от 20.03.2014 г. е отменено с Решение № 14207 от 27.11.2014 г., постановено от тричленен състав на ВАС по АД № 5583/2014 г., потвърдено с Решение № 538 от 10.03.2015 г., постановено по АД № 683/2015 г. от петчленен състав на ВАС.

Приел е за безспорно също, че със Заповед № АС-74 от 24.03.2010 г. на Председателя на СРС, издадена в съответствие с решение на ВСС по протокол № 8 от 25.02.2010 г. и Правилата за определяне на индивидуалните месечни заплати на съдии, прокурори и следователи, приети от ВСС по протокол № 23 от 3.06.2009 г., е наредено всички съдии да получат максималния размер на основните месечни заплати по длъжности и рангове, посочени в Таблица № 1 на ВСС, считано от 1.04.2010 г.... с изключение на... Е. Лаков..., поради наложеното дисциплинарно наказание. Това положение е запазено 27 месеца - до 30.06.2012 г., в което време ищецът, вместо възнаграждение от 1 700 лв. на месец и допълнителните елементи (2 % за всяка година трудов стаж), е получавал месечно възнаграждение 1 600 лв. на месец и върху този размер е изчислявано допълнителното възнаграждение.

На следващо място е установил безспорно, че предложението на административния ръководител на СРС до Комисията по предложенията и атестирането при ВСС, по което, с Протокол № 53 от заседание, проведено на 24.09.2013 г. е открита процедура по атестиране за придобиване на статут на несменяемост на ищеца, не е приключила.

Назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, е установила, че за периода април 2010 – юни 2012 г. ищецът е получил възнаграждение за труда си в размер на 50 692. 63 лева, вместо 54 632. 51 лева при приложение на Таблица № 1 по решението на ВСС от 25.02.2010 г., или 3 939. 88 лева по- малко.

Във връзка с претенцията за неимуществени вреди, освен приложените писмени доказателства, съдът е обсъдил показанията на допуснатите до разпит свидетели.

Въз основа на анализа на доказателствата по делото и установените факти съдът е направил извод, че искът е частично основателен. Приел е за доказани наличието на отменени, с влезли в сила съдебни решения, актове на ВСС, с които на ищеца са наложени три отделни дисциплинарни наказания. Доказано е и наличието на понесени, във връзка с дисциплинарните производства, неимуществени вреди– стрес и притеснения; уронване авторитета на ищеца и унижение пред колегите, които го познават.

Съдът е счел за доказани съществуването на твърдените вредни неимуществени последици върху личността и психиката на ищеца, като е приел, че всички разпитани по делото петима свидетели са дали информация за състоянието на ищеца през определените периоди от време, които се покриват времево с процедурите по налагане на наказанията, и всички свидетели сочат, че от споделеното с тях от страна на ищеца е ясно, че неговите чувства и емоции са свързани именно с тези дисциплинарни процедури.

Решаващият състав е намерил, че горните чувства, породили сочените негативни емоции на стрес и притеснения са неминуема последица за всеки един нормално интелигентен човек, който е попадал и би попаднал в процедура по дисциплинарно наказване.

Поради това, и в съответствие с чл. 52 от ЗЗД, е определил размерът на претърпените от ищеца неимуществени вреди от решенията на ВСС, с които са му наложени дисциплинарните наказания съответно в размер на 3000 лв.; 4000 лв. и 3000 лв. със съответните обезщетения за забава, на осн. чл. 84, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД: 915. 42 лв; 1 220. 55 лв. и 241. 22 лв.

В останалата част – до размерите на 10 000 лв.; 15 000 лв. и 20 000 лв. е приел иска за недоказан и го е отхвърлил за разликата до претендираните в исковата молба суми.

Намерил е, че с оглед частичната основателност на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди се явява основателна и акцесорната претенция за законна лихва върху главницата.

Касационната жалба на ВСС е НЕОСНОВАТЕЛНА, а обжалваното решение в неговата осъдителна част е правилно. Поради недопустимостта на касационната жалба на Е. Лаков решението в неговата отхвърлителна част не е обжалвано и съответно не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Искът е предявен след отмяната на административните актове по съответния ред - чл. 204, ал. 1 АПК. Същият е насочен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни актове, действие или бездействие са причинени вредите- чл. 205 АПК. Отменените като незаконосъобразни административни актове са издадени от ВСС, който е органът наложил дисциплинарните наказания.

Правилно адм. съд е приел наличието на неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Субективното право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл. 204, ал. 1 АПК. Безспорно по делото се доказва, че трите дисциплинарни наказания на ищеца са отменени от ВАС с влезли в сила съдебни решения.

С оглед отмяната на актовете на ВСС правилно решаващият съд е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт.

Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая е налице доказана причинена неимуществена вреда, която е пряка последица от отменения акт, поради което се споделя изводът на адм. съд за частична основателност на претенцията за неимуществени вреди.

Налице са всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на администрацията по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди, поради отменен административен акт.

Правилно от адм. съд се приема, че предвид показанията на свидетелите са доказани, вреди представляващи негативни емоции, неудобство и отрицателни емоции, които се явяват пряка и непосредствена последица от отменения адм. акт.

Правилно административният съд приема наличието на неимуществени вреди, изразяващи се в следното: да се чувства третиран като дисциплинарно наказван, уязвено самочувствие, труднопреодолими притеснения за кариерното му развитие и професионалното му бъдеще в съдебната система, както и за доброто му име в професионалната гилдия и обществото, както и отражение върху професионалното му достойнство, честта и авторитета му сред колеги, цялата професионална общност и пред обществото.

Безспорно е, че в резултат на отменените като незаконосъобразни административни актове ищeцът е търпял негативни усещания, които са повлияли на неговото физическо и психическо състояние. Не се отрича факта, че лицето е било подложено на медиен интерес, който не винаги е бил с положителна насоченост. Несъмнено доказателствата от делото сочат за потиснатост, унилост, тревожност, изолиране, стрес и безпокойство.

Обосновано и правилно решаващият съд е приел кумулиране на притесненията и стресът, предвид застъпването на производствата по първото и второто наказание, поради което негативните емоции са се насложили и страхът и притесненията у ищеца относно неговата работа и професионално развитие са се били увеличили.

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че от адм. съд не е изследвана задълбочено причинно- следствената връзка, между отменените актове на ВСС и претърпените неимуществени вреди. От решаващия състав са изложени конкретни и обстойни доводи свързани с различните периоди на дисциплинарните производства и конкретното им отражение върху лицето.

Настоящият съдебен състав приема довода на адм. съд, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. явяват са адекватно следствие от увреждането- чл. 4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена поради настъпването им по време и място, следващо противоправните резултати от дисциплинарните производства. Тези негативни преживявания, причинени от отменените дисциплинарни наказания на ищеца подлежат на репариране и поради това правилно адм. съд е приел, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение.

Не е налице необоснованост на решението при определяне размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви именно при обсъждане на вредоносния резултат относно вида и характера на засягането. Обосновано е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, като са развити съображения, свързани с търсенето на справедливост. При условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК се споделят изводите на адм. съд, които са изградени на база точен индуктивен анализ на данните от приетите доказателства.

Направените изводи на решаващия съд относно размера на обезщетенията съответстват на данните по делото, установяващи факти по непротиворечив начин. От съда са обсъдени обстоятелствата, свързани с атестационната процедура и кумулирането на стресови фактори, като наред с дисциплинарните производства са били налице и фактори от лично естество, предвид загубата на близък родственик. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето в личен и професионален аспект. Настоящият състав намира присъдените обезщетения за правилно определени, адекватни и съразмерни на настъпилата увреда. Същите са справедливо определени с парични еквиваленти, съответстващи на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице.

Фиксираните суми дават разрешение на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Отчетен е характера на отрицателното въздействие на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху увредения субект.

Правилно, съобразно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, адм. съд е определил, че законната лихва се дължи от датите, на които са влезли в сила решенията на съда, с които е обявена незаконосъобразността на съответните административни актове.

Правилно разноските са определени, съобразно правилото от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в размер от 528, 60 лв.

Решението на адм. съд в осъдителните части като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание на основание чл. 215, т. 3 АПК, чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение