Решение № 5378 от 3.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуални си представител юрк. Велчева срещу решение 2546/16.04.2021 г. по адм. д. 7399/2020 г. Административен съд София-град, с което по жалба на Топлофикация Габрово ЕАД, [ЕИК] срещу Решение Ц-28/01.07.2020 г. на КЕВР, е отменено в частта по т. 14, с която по отношение на Топлофикация Габрово ЕАД се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала за ценови период от 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г., като незаконосъобразно и е върната преписката на КЕВР за ново произнасяне в едномесечен срок съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, като вместо него се постанови друго по същество на спора, с което да се потвърди изцяло законосъобразността на процесния административен акт на КЕВР. Претендира юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Представя подробни писмени бележки. Ответникът - Топлофикация Габрово ЕАД, в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Церовски, оспорва жалбата като неоснователна и моли оспорения съдебен акт като правилен да се потвърди. Не претендира присъждане на разноски. Ответникът Фонд Сигурност на електроенергийната система не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил по жалбата на Топлофикация Габрово ЕАД Решение Ц-28/01.07.2020 г. на КЕВР, в частта по т. 14, с която по отношение на Топлофикация Габрово ЕАД се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала за ценови период от 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г., като незаконосъобразно и е върнал преписката за ново произнасяне на КЕВР при съобразяване с дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение, в предвидената от закона писмена форма, но при неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, счита, че решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2 изреч. второ препраща към тях. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател КЕВР за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Първоинстанционният съд е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство, като несъгласието на касатора с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Съдът е приел, че КЕВР незаконосъобразно е определила на дружеството размер на разходите за закупуване на квоти за въглеродни емисии в противоречие с принципа на чл. 31, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, тъй като не е съобразила ежегодното намаляване на безплатните квоти за емисии на парникови газове, което от своя страна има за последствие увеличаване на необходимостта от закупуване на по-големи количества квоти през прогнозния регулаторен период в сравнение с отчетния. Относно възприетите в обжалваното решение разходи за ремонти съдът е приел, че ремонтите, съответно разходите за извършването им са съпътстващи и присъщи на лицензионната дейност и целят да обезпечат надеждното техническо състояние на съоръженията, непрекъснатостта на производството, поддържането на заложения проектен ресурс, както и за осигуряване на утвърдените от КЕВР за реализация количества електрическа и топлинна енергия през ценовия период. Ремонтната програма е изцяло съобразена с техническите указания и инструкции на производителите за поддръжка на енергийните съоръжения. Заявените разходи са условно-постоянни разходи, необходими за осъществяване на лицензионните дейности и по тази причина, съгласно заключението по експертизата са включени в Справка 1 от електронния модел. Разходите за ремонти са одобрени от КЕВР в заявената стойност и не са коригирани. Относно разходите за заплати и възнаграждения, съдът е приел, че регулаторният орган е коригирал заявените от дружеството разходи за заплати и възнаграждения в рамките на установеното в т.нар. общ подход увеличение от 8,9%, като по този начин е поставила Топлофикация Габрово ЕАД в неравнопоставено положение в противоречие с принципа за равнопоставеност в административното производство, закрепен в чл. 8 от АПК, но и в специалния закон чл. 23, т. 5 от ЗЕ за осигуряване на равнопоставеност между енергийните предприятия. Еднаквото третиране изисква не прилагането на един и същ процент увеличение спрямо всички дружества от сектор Топлоенергетика, както е прието с т.нар. общ подход в мотивите на Решението. По отношение нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, съдът е установил, че не е икономически обосновано статистическите данни за лихвените нива към края на 2019 г. да се прилагат към кредити, привличани от топлофикационното дружество в предходен регулаторен период при положение, че дружеството няма нито задължението, нито възможността да предоговаря или рефинансира кредите си ежегодно. В заключението по приетата комплексна съдебна технико-икономическа експертиза /КСTИЕ/ е установено, че одобрената от КЕВР НВпк може да се приеме за икономически обоснована за кредити, получени през периода, за който се отнася - към м. 12.2019 г., но не се отчитат влияния като такси за разглеждане и управление на кредита, а директното прилагане на пазарната лихва към края на последната календарна година, без анализ и прилагане на корекции, е необосновано от икономическа гледна точка. Първостепенният съд е заключил, че това е в противоречие с чл. 31, т. 4 от ЗЕ за принципа на регулиране, според който цените на енергийните предприятия трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитал. Относно разходите за амортизация, съдът е приел, че прилаганият от КЕВР подход противоречи на чл. 31, т. 2, буква д от ЗЕ, съгласно който цените на енергийните предприятия трябва да възстановяват икономически обоснованите разходи за амортизации, тъй като са нарушени принципите за съразмерност и равнопоставеност в административното производство, закрепени освен в чл. 6 и чл. 8 от АПК, но и в специалния закон чл. 23, т. 5 от ЗЕ за осигуряване на равнопоставеност между енергийните предприятия. Намаляването на нивото на разходите за амортизации на дружеството в противоречие с мотивирания от самата Комисията общ подход е пример за несъразмерност при упражняване на оперативната самостоятелност в нарушение на чл. 6 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Според настоящата съдебна инстанция, Административният съд правилно е преценил, че необосновано е извършена от КЕВР корекция на разходите за закупуване на недостигащи емисионни квоти, за амортизация и ремонти, намаляване на цената и количеството горива (въглища и биомаса), за заплати и възнаграждения, за технологични разходи, както и по намаляване на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал. Въпреки че всички икономически обосновани разходи следва да бъдат включени в цените на дейността за производство на електрическа и топлинна енергия не е изследвано от КЕВР дали размерът на определените цени е достатъчен и е в състояние да покрие разходите на дружеството за производството и доставки на електрическа и топлинна енергия, което е довело и до икономически необосновани корекции на цените в противоречие и с целите на ЗЕ. Освен това, за да не се допусне заплащане от потребителите на разходи през период, към който са неотносими следва всички обосновани разходи да са включвани в цените на услугите за съответния период на регулация. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Такива се следват на ответниците, но по делото доказателства за тяхното извършване не са представени, поради което не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,