Решение № 6508 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11532/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - гр. Ямбол срещу Решение 156/23.10.2023 г., постановено по адм. дело 222/2023 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отменено Решение 2153-28-31/24.07.2023г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол и потвърденото с него Разпореждане 2113-28-101#11/15.06.2023г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол, като преписката е върната на административния орган за произнасяне по Заявление вх. 2113-28-101/16.02.2023 г. от М. Й. И. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл.69б, ал. 2 от КСО, съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. С касационната жалба са наведени възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като издаден в нарушение на материалния закон и необоснованост, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу Решение 2153-28-31/24.07.2023г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол и потвърденото с него Разпореждане 2113-28-101#11/15.06.2023г на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол. Ответникът М. И., чрез процесуален представител адвокат И. Димитрова, оспорва основателността на касационната жалба в подаден писмен отговор. Намира първоинстанционния съдебен акт за правилен и законосъобразен, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски съгласно представен списък и договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-28- 31/24.07.2023г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на М. И. с вх. 1012-28-54/03.07.2023г. срещу Разпореждане 2113-28-101#11/15.06.2023г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол, с което му е отказано отпускане на пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал.2 от КСО. По делото от фактическа страна е установено, че със Заявление вх. 2113-28-101/16.02.2023г., М. Й. И. поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл.69б от КСО. Въз основа на представените документи и данните в РОЛ, ръководителят на ПО при ТП на НОИ е приел, че М. И. има придобит осигурителен стаж 09г.,00м.,04д. от втора категория, 33г., 04м.,28д. от трета категория. Общ осигурителен стаж превърнат към трета категория 44г.,08м.,03д. Въз основа на горното е постановил Разпореждане 2113-28-101#11/15.06.2023г., с което е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ, тъй като заявителят не отговаря на изискванията на чл.69б ал. 2 от КСО, защото няма изискуемия 15 години осигурителен стаж от втора категория. Против така издаденото разпореждане е подадена жалба от г-н И. с вх. 1012-28-54/03.07.2023г., която е оставена без уважение с Решение 2153-28- 31/24.07.2023г. на директора на ТП на НОИ Ямбол, което е предмет на оспорване в съдебното производство. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентен административен орган, но без да са да установени всички факти относими за определяне на осигурителния стажа на М. И., в частност категорията на положения от него труд чрез събиране на конкретни доказателства относно спорните обстоятелства и периоди, съобразно изискването на чл. 36 от АПК. За да отмени посоченото решение първоинстанционният съд е изложил мотиви, че с оспорения адм. акт не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и че са налице данни за наличие на стаж от втора категория, който не е признат за такъв в Разпореждане 2113-28-101#11/15.06.2023г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол, с което на М. И. е отказано да бъде отпусната пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал.2 от КСО, което обуславя отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката за ново произнасяне по заявлението. Съдът е приел за необосновани изводите на административния орган по отношение на трудовия стаж на И. в ПК Светлина [населено място] и незачетения такъв от втора категория във военно формирование, като е изложил мотиви относно критериите за определяне категорията на полагания труд по смисъла на т. 53а и т.52б от Правилника за категоризация на труда при пенсиониране. Приел е, че административният орган не е посочил фактическите основания, въз основа на които е счел, че трудът на жалбоподателя през спорния период като цивилен служител - шофьор във военно формирование, както и този в ПК Светлина не е от втора категория. Изложил е съображения за неправилност на изводите на административния орган, вкл. въз основа на изслушаните в съдебно заседание свидетелски показания, поради което счел, че ответникът по касация М. И. отговаря на изискванията на т. 53а и т.52б от ПКТП (отм.) и посочения по - горе стаж следва да се зачете като втора категория труд. Върховният административен съд - шесто отделение, намира постановеното първоинстанционно решение за валидно, допустимо, но неправилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор. Направените изводи обаче не кореспондират със събраните по делото доказателства, чиято съвкупна преценка обуславя крайния извод за наличието на основания по смисъла на чл. 146, т.3 от АПК, поради което неправилно първоинстанционният съд е отменил Решение 2153-28-31/24.07.2023г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол и потвърденото с него Разпореждане 2113-28-101#11/15.06.2023г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол. Необосновано съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 36 от АПК от страна на административния орган, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за определяне категорията труд, което е дало отражение при изчисляване на общия осигурителен стаж от значение за правото на пенсиониране на М. И.. Доказателствата се събират служебно от административния орган, който ги проверява и преценява (чл. 36, ал. 1 и ал. 3 АПК). Административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени (чл. 35 АПК). В случая оспореният административен акт е обоснован с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма. При обсъждане на представените писмени доказателства и във връзка с констатациите си за неправилно незачетен от АО стаж от втора категория, първоинстанционният съд не е съобразил, че Удостоверение, обр. УП-3 84/07.11.2014 г., издадено от Товарни превози Ямбол АД за положен осигурителен стаж за времето от 01.10.1986г. до 27.11.1995г. е анулирано от осигурителя с Удостоверение обр.УП-3 75/26.07.2021 г. по причина подправен от лицето документ в негова полза л.96 от делото. От посоченото удостоверение е видно, че ответникът по касация през посочения период е бил шофьор на товарен автомобил до 5 тона; шофьор на товарен автомобил до 8 тона и шофьор на Жук, т.е. не се касае за трудов стаж от втора категория. Ето защо дори само на въз основа на това несъобразено писмено доказателство формираният в обжалваното решение извод, че констатираните различия от съда на зачетения от АО трудов стаж от втора категория дават основание да се приеме, че е налице такъв от втора категория за повече от 15 години, е неправилен. На следващо място Административен съд Ямбол неправилно се е позовал на свидетелски показания за установяване на категорията труд, положен от ответника по касация в ПК Светлина [населено място] и като цивилен служител шофьор във военно формирование, за което е налице забрана в КСО. По силата на чл.104, ал.10 КСО, категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. Категорията на труда се установява с документите, посочени в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж - с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Алинея трета на посочената правна норма определя, че документите по ал. 1 и ал.2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Преценката относно изпълнението на нормативните предпоставки за причисляване на труда към една или друга категория и относно придобитото право на пенсия е от правен характер. Предвид изложеното първоинстанционният съд необосновано е приел, че за оспорения административен акт е налице основание за отмяната му. Съответно на това е законосъобразен отказът за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото М. И. не отговаря на изискванията на чл.69б ал. 2 от КСО, тъй като няма изискуемия 15 години осигурителен стаж от втора категория. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно, тъй като е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и тъй като делото е напълно изяснено от фактическа страна, вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да бъде отхвърлено оспорването срещу Решение 2153-28-31/24.07.2023г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол. Касаторът не е заявил искане за разноски, поради което и предвид установеното правило с чл. 81 от Гражданско процесуалният кодекс те не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение