Решение № 442 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4143/2014 г.

Решение № 442 от 15.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4143/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново против решение № 46 от 11.02.2014 г. по адм. дело № 940 по описа за 2013 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен Ревизионен акт № 061101353/26.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 640/22.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта му за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 109 120 лева за данъчни периоди м. 10 и м. 11.2010 г. по фактури, издадени от "Преси" ЕООД с предмет на доставките - слънчоглед. В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е неправилно и необосновано. В жалбата са развити подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Топагро" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Враца и адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 ДОПК в гр. София, представлявано от Борис Красимиров Лазаров, чрез упълномощен адвокат Ист. Симеонов от САК желае решението да бъде оставено в сила като правилно и претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция, за които представя списък и документи - Договор за правна защита и съдействие и разписка за получено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Върховния административен съд е по втора касационна жалба, подадена по реда на чл. 208 и сл. АПК. Първоначално по оспорването на РА е постановено решение на Великотърновския административен съд, с което РА е бил частично отменен и в тази част решението е оставено в сила с решение по адм. д. № 1660/2013 г. на Върховния административен съд. В останалата част, решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда по отношение на ревизионния акт в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 109 120 лева за данъчни периоди м. 10 и м. 11.2010 г. по фактури, издадени от "Преси" ЕООД с предмет на доставките - слънчоглед. Първоначално първоинстанционният съд, за да отхвърли жалбата на РЛ против РА относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите на "Преси" ЕООД е приел, че не е доказано доставчикът да е разполагал със стоката - предмет на фактурите, поради които не е било възможно прехвърлянето на правото на собственост на РЛ върху тях. Този извод е бил основан предимно на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като вещото лице не е имало достъп до счетоводството на доставчика, поради което и същото не е могло да отговори на въпроса каква е наличността (салдото) по аналитичната партида "слънчоглед" на доставчика. Същото не е могло да отговори и на другия въпрос, касаещ този доставчик, а именно: да анализира сметките от група 70 - Приходи от продажби, включително аналитични партиди и да установи връзката на сметките от тази група със сметките от група 30 - Материали, продукция, стоки, група 41 - Клиенти и група 50 - Парични средства. Липсата на отговори на така поставените въпроси съдът е приел като пречка да направи преценка относно наличието или липсата на процесните количества слънчоглед у доставчика, а оттам и възможността същите да бъдат доставени на жалбоподателя. Върховният административен съд в производство по инстанционен контрол е приел решението на АС - В. Търново в тази част за необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуални правила. Мотивите на ВАС са, че само липсата на доказателства за произхода на стоката и липсата на доказателства за счетоводното отразяване на доставките в счетоводството на доставчика не са достатъчни основания за отказ на правото на данъчен кредит. ВАС е приел в отменителното решение, че посочените доказателства и констатации са пряко свързани с предмета на доказване и липсата на обсъждането им от страна на административния съд обуславя извод за липса на мотиви на съдебното решение в тази част, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и пречи на ефективния касационен контрол върху решението в тази му част. Делото е било върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото, съобразно указания на ВАС в отменителното решение съдът е направил обстоен анализ на всички събрани в хода на административното и съдебно производство доказателства и доказателствени средства. Още в хода на ревизионното производство са представени копия на процесните фактури, договори за покупка, експедиционни бележки, констативни протоколи за натоварване на стоката и приемо-предавателни протоколи към тях, както и товарителници и кантарни бележки, банкови извлечения и извлечения от счетоводни сметки. Като предходен доставчик е посочен "НЕД - КОМ - 09" ЕООД. Съдът е изследвал доказателствата, установяващи релевантните за спора обстоятелства - предаването на стоката - маслодаен слънчоглед от доставчика на получателя, чрез което стоките са индивидуализирани - отделени от рода и с което е овластен жалбоподателят от доставчика да се разпорежда фактически с предоставената стока като собственик. Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса между страните като всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този, който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и реалността на доставката по процесните фактури. За да се докаже претендираното от жалбоподателя и отречено от ревизията право, следва с кореспондиращи помежду си доказателства да се установи реално извършване на доставките. Във връзка с доказателствената тежест още в хода на ревизията и при първоначалното разглеждане на делото, са представени документи, както от ревизираното лице, така и от доставчика, свързани с удостоверяване извършването на реална доставка на фактурираните стоки. Приети по делото са и заключения на вещи лица по допусната от съда икономическа и графическа експертизи. Обсъдени са от съда всички събрани доказателства и експертизи, както следва: Договори за покупка на слънчоглед, сключени с "Преси" ООД, всички от м. октомври 2010 г., според съдържанието на които транспортните разходи за транспортиране на суровината от склад на продавача до склад на купувача са за сметка на продавача. Според чл. 3 приемо-предаването на стоката се извършва в склад на купувача, описан изрично като "публичен склад с. Д-р Йосифово", като за предаването на цялото количество по всеки договор се съставя Приемо-предавателен протокол (ППП) изготвен въз основа на кантарните бележки на склада, след извършването на последната доставката по всеки от тези договори. Съставянето на този ППП се прехвърля собствеността върху стоката според договорите. Съдът се е позовал на данни от публичния регистър поддържан от НСЗ - Списък на лицензираните публични складове за съхранение на зърно, от които е установил, че единственият лицензиран публичен склад за съхранение на зърно за процесния период на 2010 г. в това село е склада на "Трейд Агро" ЕООД, гр. Враца, лиценза на който важи до 19.07.2017 г., от което е извел извод за незаконосъобразност на твърдението на органа по приходите, че складът не бил конкретизиран като с посочено само местонахождение в с. Др. Йосифово. Нещо повече, че именно в този склад е доставяно и съхранявано зърното на жалбоподателя е било доказано още в хода на ревизията. По делото не е било спорно и се доказва от представения от ревизираното лице Договор за влог в регистрирано зърнохранилище от 1.09.2010 г., че жалбоподателят е влогодател именно в този склад, доколкото влогоприемател по договора е "Трейд Агро" ЕООД, което има само този склад според публичния регистър. При подписването на всеки от тези договорите е издадена фактура за зърното - предмет на съответния договор. Всяка фактура, а и договора, са комплектовани с приемо-предавателен протокол, подписан от представител на жалбоподателя и доставчика, констативни протоколи, подписани от същите, товарителници за зърното издадени от съответните трети лица - превозвачи, подписани и от доставчика, кантарни бележки, подписани от представителя на дружеството притежаващо публичен склад за съхранение на зърно, като влогоприемател по силата на договор за влог с жалбоподателя и експедиционни бележки на доставчика. Съдът е приел, че неоснователно от страна на органа по приходите не са кредитирани представените към фактурите и договорите за покупка доказателства за изпълнението им - приемо-предавателни протоколи (ППП), констативни протоколи, кантарни бележки. Обстоятелството, че ППП са съставяни няколко дни след издаване на фактурите не ги прави неотносими към същите. Съдът е отчел спецификата на доставките, които са периодични, а не еднократни и са обусловени от клаузите на сключените Договори. Не се спори, че е налице пълно съответствие между отразените количества във фактурите и съответния към тях - ППП. В допълнение са издавани и констативни протоколи, в които са посочени номерата на превозните средства, количествата стока, датата на превоза, със съответстващо съдържание на това, отразено в представените товарителници, подписани от доставчика и съответния превозвач. Проведеното оспорване от страна на административния орган на така представените документи, включително с приета по делото графическа експертиза, не е довело до извод за неавтентичност и неистинност на оспорените документи. Съдът ги е обсъдил като такива, ползващи се с доказателствена сила и е обосновал изводите си за доказана реалност на доставките със съдържащите се в тях данни. В потвърждение на тези изводи е и заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която след проверка на място е установила редовно записване, съответно изписване на количества от процесната стока - слънчоглед, държана в посочения склад в с. Д-р Йосифово. Експертизата също е установила своевременни плащания на стойността на стоката по фактурите, както и последваща реализация на стоката. Съобразно мотивите, обосновани с представените писмени доказателства и приетите СИЕ и СГЕ, в хода на оспорване са опровергани изводите на органа по приходите в обжалвания пред първоинстанционния съд ревизионен акт. Отказът на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС се явява незаконосъобразен и правилно РА е отменен. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължи присъждане на направените по настоящото дело разноски, съобразно представения списък и доказателства, приложени към него, приети по делото за заплатено адвокатско възнаграждение за защита от процесуалния представител на дружеството пред настоящата инстанция в размер на 10 000 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение