Решение № 14746 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11068/2017 г.

Решение № 14746 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11068/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Б. Давидова, подадена чрез адвокат Д. Михайлова, против решение № 4306/27.06.2017 г. по адм. д. № 3290/2017 г. на Административен съд – София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РКП17-РД56-55 от 01.03.2017 г. на кмета на Столична община, район "Красна поляна". Оспорва извода на съда, че жалбата й срещу заповедта е просрочена, на което основание същата е отхвърлена. Моли да се отмени решението в обжалваната част и претендира заплащане на разноски по делото. Ответникът по жалбата – кметът на СО, район "Красна поляна", редовно призован, се представлява от юрисконсулт Василева. Моли да се остави без уважение касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е основателна. Видно от диспозитива на оспорената заповед, със същата е прекратен договора за наем на процесното общинско жилище, сключен между касаторката и директора на "БКС" – Красна поляна. Както в специалния закон – ЗОбС, така и в подзаконовия нормативен акт – НРУУРОЖТСО, са уредени правилата за прекратяване на наемното правоотношение, а прекратяване на договорите за наем е материя на облигационното право, не на административното. Наемният договор, сключен на 21.07.1993 г., не учредява наемното правоотношение, а само определя условията за ползване на общинското жилище. С оглед посоченото намирам, че в случая е налице нищожност на оспорения административен акт и в тази част, която не е била констатирана от административния съд. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба от Б. Давидова против заповед № РКП17-РД56-55/01.03.2017 г. на Кмета на район "Красна поляна", Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/ е отменена заповед № ЖН 04-198/21.07.1993 г. и е прекратен сключения въз основа на нея договор за наем с Б. Давидова и членовете на семейството /домакинството/ й за ползване на общинско жилище, находящо се в [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес]. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на заповед № РКП17-РД56-55/01.03.2017 г. на Кмета на район "Красна поляна", Столична община в частта, с която е отменена заповед № ЖН-04-198/21.07.1993 г. на кмета на район "Красна поляна", Столична община и е отхвърлил жалбата на Б. Давидова в частта, с която е прекратен сключения въз основа на заповед № ЖН-04-198/21.07.1993 г. на кмета на район "Красна поляна", Столична община договор за наем от 21.07.1993 г. С допълнително решение № 1632/12.03.2019 г. по адм. д. № 3290/2017 г. съдът е допуснал поправка в диспозитива на посоченото решение и е оставил без разглеждане жалбата на Б. Давидова против заповед № РКП17-РД56-55 от 01.03.2017 г. на кмета на Столична община, район "Красна поляна", в частта, с която се претендира отмяната и като незаконосъобразен административен акт. По отношение на обявената от съда нищожност на заповед № РКП17-РД56-55/01.03.2017 г. на Кмета на район "Красна поляна", Столична община в частта, с която е отменена заповед № ЖН-04-198/21.07.1993 г. на кмета на район "Красна поляна", Столична община, решението не е обжалвано от Б. Давидова. В мотивите си съдът е посочил, че оспорената заповед е съобщена чрез изпращането й по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на постоянния адрес на Б. Давидова. Препоръчаното писмо е получено на 09.03.2017 г., видно от известие за доставяне № ИД RS 1330 004 РY5 K. Съдът е извършил служебна проверка и от ръководителя на ОПС София-град е представена информация, че препоръчана пратка с известие за доставяне № ИД RS 1330 004 РY5 K с получател Б. Давидова е доставена срещу подпис в опис на препоръчани пратки в пощенска станция София 30 на 09.03.2017 г. При тези данни съдът е приел, че жалбата е подадена след срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е разгледал единствено изложените в жалбата доводи за нищожност на заповедта. Посочил е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2, изр. 1 от Наредбата. При издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон имащи за последица нищожност на оспорената заповед. Решението е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Б. Давидова срещу процесната заповед като нищожен административен акт, но е неправилно в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата й срещу обжалваната заповед като незаконосъобразен административен акт. Данните по делото установяват, че заповедта е съобщена чрез изпращането й по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на постоянния адреса на Б. Давидова. Препоръчаното писмо е получено на 09.03.2017 г., видно от известие за доставяне № ИД RS 1330 004 РY5 K. От приложеното копие на известието не става ясно кой е получил пратката. С молба от 25.04.2017 г. Давидова е посочила, че писмото и е предадено от съсед – К. Илиев на 20.03.2017 г. След като на известие за доставяне на писмото не е вписано името на получателя, не може да се приеме, че то е връчено лично на Б. Давидова на 09.03.2017 г. С оглед на това касационната инстанция приема, че жалбата й е подадена в срок. В частта, с която е оставена без разглеждане жалбата й срещу заповед № РКП17-РД56-55 от 01.03.2017 г. на кмета на Столична община, район "Красна поляна", решението на Административен съд – София-град, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение