Решение № 12926 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9620/2011 г.

Решение № 12926 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9620/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "АС 98 - Иван Тодоров", със седалище и адрес на управление в гр. Димитровград, против решение № 916/25.05.2011 г. по адм. д. № 2180/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 241001555 от 22.07.2010 г. на ТД НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с Решение № 707/20.09.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив. Изложени са доводи за неправилност на решението. Конкретните оплаквания са, че съдът неправилно не е възприел твърдението за нищожност на РА, поради това, че ревизията е възложена на ЕТ, а е ревизирано и физическото лице Иван Тодоров; че е налице неправилно определяне на достигнат оборот за облагаеми сделки по ЗДДС, като са включени и сделките като селскостопански производител; че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил възраженията и представените във връзка с това доказателства за реалност на доставките от "Супер Нова М" ЕООД, гр. В Търново. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно, при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - ДД "ОУИ" - Пловдив не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е частично основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд са били определени с процесния РА данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.), ЗДДФЛ, ЗДДС (отм.) и ЗДДС за ревизирани периоди от 1.01.2004 г. до 31.12.2009 г. Жалбоподателят счита РА за незаконосъобразен в частта, с която не е признато правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) за 2006 г. и чл. 70, ал. 5, вр. чл. 68 ЗДДС за 2007 и 2008 години, общо в размер 7153,59 лв. по 58 броя фактури с предмет на доставка нови гуми за пътнически автомобили, издадени от "Супер Нова М" ЕООД, гр. В Търново, както и в частта за определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004, 2005 и 2006 г., по ЗДДФЛ за 2007, 2008 и 2009 г., и относно допълнително начисленият ДДС за продадена продукция произведена в качеството му на регистриран "земеделски производител" за периодите месец 10 и 11. 2008 г. и месеците 09, 10 и 11.2009 г., общо в размер на 5168.42 лева и съответните лихви. Както правилно е приел съдът, ревизията, възложена и извършена на едноличния търговец, при която се установяват задължения и на физическото лице, не е в нарушение на процесуални разпоредби, поради което оспорения РА не е нищожен на соченото от оспорващия основание. Правилно в потвърждение на изводите на органите по приходите, първоинстанционният съд е приел, че липсва разлика в субекта на физическото лице, извършващо дейност като земеделски производител и регистрираното от него търговско предприятие като едноличен търговец. Резултатите от тези дейности попадат в понятието "независима икономическа дейност" по чл. 3 ЗДДС и доколкото става дума за облагаеми доставки по тях следва да се начисли ДДС. Не е било спорно и е установено по делото, че жалбоподателят е регистриран за целите на ЗДДС за дейността си като едноличен търговец. Определението за данъчно задължено лице е свързано с понятието "независима икономическа дейност" като не е спорно, че такава е както тази осъществявана от ревизираното лице като земеделски производител, така и другата като едноличен търговец. Изчисляването на изисквания облагаем оборот също не прави разлика между резултатите от тези два вида дейности, защото и при двете дейности се осъществяват облагаеми доставки. При липса на персонална разлика при упражняването на дейност като земеделски производител и като едноличен търговец, не може да се приеме, че е необходима отделна регистрация по ЗДДС като земеделски производител при достигане на облагаем оборот само от тази дейност, която регистрация по ДДС да е различа от тази като едноличния търговец. Твърдението, че следва да се приложи "разделно" облагане на финансовите резултати от двата вида дейности /като земеделски производител и като едноличен търговец/ е правно необосновано. По изложените съображения допълнителното облагане с ДДС за периодите месец 10 и 11. 2008 г. и месеците 09, 10 и 11.2009 г., общо в размер на 5168.42 лева и съответните лихви, по сделки със селскостопанска продукция, сключени с "Юго плод", е правилно потвърдено от първоинстанционния съд. Правилно е определена и основата за облагане с пряк данък по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ по реда на чл. 122, ал. 2, във вр. ал. 1 ДОПК. Констатираните постъпления в касата на ЕТ са с недоказан произход и представляват приход, подлежащ на облагане с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ, като същите не са били оповестени в подадените от лицето ГДД за ревизираните години. Решението и в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Основателна е касационната жалба в твърдението за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила с необсъждането на представените от оспорващия доказателства във връзка с отказания данъчен кредит в размер 7153,59 лв. за осъществените доставки на гуми по 58 бр. данъчни фактури, издадени от "Супер Нова М" ЕООД, гр. В Търново, за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. Решението е необосновано, защото съдът не е разгледал и анализирал приложените към жалбата доказателства, от които, за всяка отделна доставка са приложени декларации за получени нови гуми за пътнически автомобили, броя на гумите по всяка отделна доставка и че същите са получени от купувача на посочената в тези декларации съответна дата за всяка отделна доставка. Съдът не е обсъдил приложените към жалбата регистри, изходящи от дружеството-доставчик, а именно: дневници за продажби, Справки-декларации за съответните данъчни периоди, извлечения от сметки, протоколи за приемане и предаване, както и годишните данъчни декларации на доставчика за данъчните 2006, 2007 и 2008 г. С представянето от страна на оспорващия на документите, изискани от доставчика по реда на чл. 32 ДОПК, се опровергават изводите за липса на реални доставки единствено и само поради ненамирането му на адреса. Мотивът за отказ - "недоказан произход на стоката", която в случая е гуми за автомобили, е правно необоснован, тъй като установяването на произхода на стоката не е законово въведено изискване като предпоставка за признаване на данъчен кредит. Необосновани са изводите са липса на представени доказателства за транспортиране на стоката, след като и в самото съдебно решение е вписано твърдението на оспорващия още в декларацията му по чл. 124 ДОПК, че се касае за малки доставки на гуми, които той е транспортирал със собствения си автомобил. В решението на първоинстанционния съд е вписано, че въпреки твърденията за доказателства, съдът не е могъл да открие такива, поради което не ги е обсъдил. Този извод не може да е аргумент за неоснователност на жалбата, отделно е в противоречие с изводите на съда, че към жалбата жалбоподателят е представил "множество писмени доказателства". Доколкото съдът не е намерил доказателствата, е следвало да установи на какво се дължи неприлагането на част от доказателства към преписката и да укаже на страните да попълнят преписката с липсващите доказателства. В тази връзка е налице противоречие в мотивите на съдебното решение - на стр. 6, където е вписано: "В съдебното производство жалбоподателят с жалбата е представил множество писмени доказателства, които съдът е приел в първото съдебно заседание". Вписано е също в решението, че е направено искане от жалбоподателя ответникът, т. е. органът по приходите, да представи ГДД за 2008 г. на доставчика "Супер Нова М" ЕООД, гр. В. Търново. Поисканите доказателства са представени от ответника по делото - органът по приходите и са приети в последното съдебно заседание, както и вписано в съдебното решение: "... на л. 1284 - 1302 по делото, ведно със счетоводен баланс, счетоводна политика и приложение към финансов отчет на дружеството". Както е видно, едва във фазата на съдебното оспорване административният орган, след като е бил задължен от съда по искане на жалбоподателя, е представил счетоводни документи на дружеството-доставчик за 2008 г., от което се налага изводът, че дружеството-доставчик е водило редовно счетоводно отчитане и от ненамирането му на адреса, оформено с два протокола от 12.04.2010 г. и 29.04.2010 г., не може да се обоснове извод за нереални доставки и с този мотив да се постанови отказ за признаване на данъчен кредит, каквато е обосновката в РА в тази част за установени задължения по ЗДДС. Безспорно е, че отказът на данъчните органи е необоснован и съдът е бил длъжен да осъществи задължението си като съд по същество да обсъди всички възражения на оспорващия и ангажираните доказателства и от двете страни, относими към установяване на положителните предпоставки по чл. 64 ЗДДС (отм.) и чл. 68 ЗДДС за възникване и признаване на данъчен кредит по процесните доставки на гуми от "Супер Нова М" ЕООД, гр. В. Търново. Пред касационната инстанция касаторът е представил и са приети по делото допълнителни писмени доказателства във връзка с процесните доставки. Поради липса на произнасяне в тази част от съдебното решение по възраженията на оспорващия и липса на обсъждане на представените от него писмени доказателства, както и липса на обсъждане и анализ на всички, ангажирани в хода на оспорването писмени доказателства, относими към отказът за признаване на данъчен кредит по доставките от "Супер Нова М" ЕООД, гр. В. Търново, обжалваното съдебно решение в тази част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - липса на мотиви, което е касационно основание за отмяна на същото в частта, касаеща постановения отказ за признаване на данъчен кредит по доставките от "Супер Нова М" ЕООД, гр. В. Търново. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да съобрази дадените по-горе указания в настоящото решение и да осъществи необходимите процесуални действия и в качеството си на съд по същество, да обоснове изводи, след обсъждане на възраженията на оспорващия в тази част от жалбата, както и обсъждане и анализ на всички доказателства, свързани с процесните доставки от "Супер Нова М" ЕООД, гр. В. Търново, включително и тези представени пред касационната инстанция. В случай, че установи липсата на част от доказателствата, като неприложени по преписката, съдът следва да укаже на страните да ги представят отново, след което да ги обсъди. След излагане на мотиви по анализ на възраженията и свързаните с тях доказателства, съдът да мотивира изводи за законосъобразност на оспорения РА в тази част. При този изход на делото, следва да се отмени и решението в частта, с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер над 750 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК Върховният административен съд, първо отделение,