Решение № 365 от 2.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 240/2011 г.

Решение № 365 от 2.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 240/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. Н. срещу решение № 100 от 25.11.2010 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гражданско дело № 139 по описа за 2010 г., в частта, с която е отменено решение № 403 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 1025 по описа за 2009 г. на Силистренския районен съд и вместо него е постановено друго за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], ет. 2, на Върбина Х. Н. и на децата Д. Г. Н. и В. Г. Н. до навършване на пълнолетие на детето В. Г. Н. Касаторът твърди, че решението е неправилно-основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответникът по жалбата Върбина Н. я оспорва. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по предоставяне ползването на семейното жилище, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 829 от 12.06.2012 г. по настоящото дело на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по два въпроса. Първият е относно критериите за предоставяне ползването на семейното жилище, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС-ППВС № 12 от 28.11.1971 г. и вторият-относно срока за ползване на семейното жилище, когато е собственост на близки на другия съпруг-въпрос който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от КТ. За да постанови допуснатото до касационно обжалване въззивно решение в частта относно предоставянето семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], етаж втори, на Върбинка Х. Н., съдът е взел предвид най-напред интересите на децата, за които е по-добре да обитават жилището, в което са живели досега, както и по-добрите материални възможности на съпруга. Касаторът счита, че в тази част решението противоречи на критериите за предоставяне ползването на семейното жилище, посочени в ППВС № 12 от 1971 г., тъй като въззивният съд не е отчел обстоятелството, че страните притежават друг имот и не е съобразил, че вторият етаж от къщата не представлява самостоятелно жилище, като го е предоставил без да изследва възможността за търпимост в отношенията между бившата съпруга и родителите му. От нотариален акт № 5, том I, дело № 10 от 11.01.1995 г. действително се установява, че по време на брака страните са придобили собствеността върху апартамент № 45, находящ се в [населено място], [улица], етаж 8, с площ от 76,50 кв. м. От нотариален акт № 54, том ХVII, рег. № 17580, дело 2218 от 2.12.2008 г. на нотариус Р. Т., рег. № 105, е видно обаче, че бившите съпрузи са продали една втора идеална част от този апартамент и към настоящия момент Върбина Н. притежава само една четвърт идеална част от имота. Площта, която е съответна на нейните идеални части и може да бъде ползвана без затруднения, е по-малка от 20 кв. м. и е недостатъчна, за да задоволи нейните и на малолетното и дете жилищни потребности. Следователно в апартамента няма достатъчна жилищна площ, съответстваща на правата на бившата съпруга, която да задоволи жилищните и потребности, поради което не е налице друго жилище по смисъла на т. 1, абзац втори от ТР № 12 от 1971 г. и ползването на семейното жилище може да се предостави на бившата съпруга на касатора. Твърдението на касатора, че-вторият етаж от къщата, находяща се в [населено място], [улица], не представлява самостоятелно жилище, се опровергава от нотариални актове № 9, том IV, рег. № 3681, дело № 447 от 24.04.2003 г. и № 23, том VI, рег. № 5859, дело 530 от 11.05.2009 г. на нотариус Р. Т., рег. № 105. Нотариалните актове отразяват сделки, по които касаторът е бил страна и които са имали за предмет етажа в качеството му на самостоятелен жилищен обект. Ето защо не е било необходимо при предоставяне на това отделно жилище да се изследва дали има търпимост в отношенията между родителите на касатора и бившата му съпруга, поради което не е допуснато нарушение на т. 4 на ТР № 12 от 1971 г. При предоставяне на семейното жилище въззивният съд се е ръководил от дадените в т. 5 на ТР № 12 от 1971 г. указания, съобразявайки се най-вече с интересите на децата. В обобщение на изложеното дотук касационният съд достигна до извода, че въззивното решение в частта, с която семейното жилище е предоставено на бившата съпруга на касатора не противоречи на ТР № 12 от 1971 г., поради което в тази част трябва да бъде оставено в сила. Исковата молба, по която е постановено обжалваното решение, е заведена на 28.10.2009 г. -преди влизане в сила на новия Семеен кодекс от 1.10.2009 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове и по аргумент за противното от § 4, ал. 1 от ПЗР на Семейния кодекс от 2009 г. следва да се приеме, че по отношение на предоставяне ползването на семейното жилище, когато то е собственост на близки на единия съпруг, е приложима разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от СК от 1985 г. (отм.). Тази разпоредба дава правомощието на съда да предостави ползването на другия съпруг за определен срок. Срокът трябва да бъде определен с оглед на конкретните обстоятелства по делото и предимно при зачитане на интересите на детето. Все пак този срок трябва да бъде съобразен с обстоятелството, че нормата на чл. 107, ал. 4 от СК (отм.) ограничава правата на собственика, поради което в случая не може да продължи до навършване пълнолетие на детето В. Г. Н. -до 13.10.2018 г. За да се уредят окончателно жилищните проблеми на бившата съпруга и за да има възможност детето да се адаптира към нови условия, е достатъчно предоставянето на семейното жилище да продължи три години, считано от влизане в сила на решението. В този смисъл е решение № 312 от 8.12.2011 г. по гр. д. № 1700 по описа за 2010 г. на ВКС, III ГО. Ето защо въззивното решение следва да се отмени в частта относно срока за ползване на семейното жилище и да се постанови ново, с което да се определи срок за ползване на семейното жилище три години, считано от влизане в сила на решението. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение