Решение № 16077 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9018/2009 г.

Решение № 16077 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9018/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Агро Сим" ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр. Долни чифлик, ул. "Камчия" № 7, представлявано от Владимир Минев, чрез пълномощника на дружеството адв. Ралчев, против решение № 359 от 11.03.2009 г., постановено по адм. дело № 1929/2008 г. по описа на Варненския административен съд, ХХI състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1354 от 03.07.2008 г. на кмета на община Долни чифлик, за изземване от дружеството на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ на земеделска земя - имот № 116009 по КВС, с площ от 4.500 дка, в м. "Дюлгер Бахче", землището на гр. Долни чифлик. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени процесуални нарушения - необсъждане в цялост на доказателствата по делото, както и на възраженията и доводите на жалбоподателя и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да се постанови друго по същество, с което се отмени оспорената заповед или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане, със задължителни указания по приложението на закона. Постъпила е и частна жалба от "Агро Сим" ЕАД против определение № 2115 от 21.04.2009 г., с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е допълнено решението по делото като дружеството е осъдено да заплати разноски в полза на ответника - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Ответникът - кметът на община Долни чифлик не изразява становище по касационната и частна жалби. Заинтересованата страна - Васил Василев също не взема становище по касационната и частна жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби. Сочи, че е неоснователно оплакването, че поради нищожност на решението за възстановяване, заинтересованата страна не е собственик на земеделската земя, която е придобил чрез покупко-продажба от лицето, на което тя е възстановена. Продажбата на чужд имот не е нищожна. В случая се касае за сделка - продажба, видно от нотариалния акт и дори да е нищожно решението на ОЗСГ, то сделката не е нищожна и без евикцията на купувача, не може да се счита, че той не е собственик. Относно съотношението между нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 108 от ЗС (чл. 75 и 76 ЗС, счита, че чл. 1 от ЗСПЗЗ урежда собствеността и ползването на земеделските земи и като се проследят и другите негови разпоредби, свързани с тези права, се вижда, че той урежда не само правата на тези собственици, на които е възстановено правото на собственост, а и на тези, които са оземлени, на ползуватели, на тези, които са придобили собственост по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и правата на общините и държавата, т. е. законът няма само реституционен характер, а е специален по отношение вещните права върху земеделските земи. Ако в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, законодателят имаше предвид само и единствено собствениците, на чието име се възстановява земята, респ. наследниците им, то дори и последните, ако са придобили правото си на собственост чрез делба, или друг придобивен способ - завещание и т. н., не биха могли да бъдат субекти на отношенията по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ и щеше да има неравенство в защитата на правата между различните собственици на земеделски земи, с оглед начина на придобиването им. Очевидно това не е така, щом в чл. 3 от ЗСПЗЗ е прогласен принципът за принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи. В противен случай от разпоредбите на закона щяха да се ползват само тези, на които е възстановено правото на собственост. Ако чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ се отнася само до тези, които стават собственици само по възстановяване, т. е. непосредствените собственици по право на възстановяване, и то на тази част от тях, чиито имоти се ползват от други, то биха се явили два органа по възстановяване на земята, респ. по предаване на владението - община за едни и ОСЗ - за други. Очевидно не е такъв замисълът на законодателя. В тази насока следва да бъда извършено и граматичното тълкуване на текста. Нормата не се отнася стеснително само към тази земеделска земя, която непосредствено е възстановена на съответния правоимащ. Налице е специална норма, отнасяща се за защита на ползването на земеделска земя с вече възстановено право на собственост, за разлика от защитата на такова право при все още невъзстановено право на собственост. Това се разбира и като се сравни тази норма с тази на чл. 34, ал. 4 от ЗСПЗЗ, защото за земите, общинска собственост или предоставени за ползване на общината, редът е различен. Към този извод насочва и чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, който създава съвсем различна уредба на тези отношения, в сравнение с тази по общия ред. Другото разбиране противоречи и на основни конституционни принципи за защита правото на собственост при еднакви условия, поради което жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната и частна жалби са подадени от надлежна страна и срок - по отношение частната жалба от съда е указан погрешно срок за обжалване от 14 дни, вместо визирания в нормата на чл. 230 от АПК седемдневен срок, поради което и същата, следва да се приеме, че е подадена в преклузивния срок, поради което жалбите са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователни. Производството пред Варненския административен съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор против заповед № 1354 от 3.07.2008 г. на кмета на община Долни чифлик, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е разпоредено изземване от дружеството на земеделска земя - имот № 116009 по КВС, с площ от 4.500 дка, в м. "Дюлгер Бахче", землището на гр. Долни чифлик, собственост на Васил Василев. От доказателствата по делото, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че административното производство е започнало по молба, подадена от Васил Василев, с която кметът на община Долни чифлик е сезиран с искане за изземване на процесния имот. Молителят се легитимира като собственик на имота с нот. акт № 159/2002 г., от който е видно, че го е придобил чрез покупко-продажба от Минка Ботева, на която е възстановен по реда на ЗСПЗЗ - приложени е решението на ПК. Лицето, от което се иска изземването е уведомено за образуваното производство, като противопоставя възражение, че ползва имота по силата на устна договорка между възстановената собственица, впоследствие и приобретателя Василев и ПК "Сотир Костов", съответно "Агро Сим" ЕАД. Разпитани са двама свидетели, от чиито показания се установява, че са налице устни договорки, по силата на които ПК "Сотир Костов" е ползвал имота. В представения договор за преарендуване не фигурира процесния имот. При тези данни, съдът е приел, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като са налице изискуемите в кумулация условия за издаването му. На първо място искането е направено от собственик на имота, собствеността върху който е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ, същият се ползва от трето лице и това ползване е без основание. По отношение последния елемент, съдът е приел, че жалбоподателят не е успял да докаже наличие на правно основание за владение и ползване на имота. Липсват доказателства за сключване на договори между собствениците - собственицата на която е възстановено правото на собственост и приобретателят му и кооперацията "Сотир Костов". Съответно липса и договор за преарендуване между ПК "Сотир Костов" и дружеството - жалбоподател. Съдът е приел, че не е установено, че е налице устен договор между жалбоподателя и собствениците - бивш и настоящ, за ползване на имота, тъй като от показанията на свидетелите не могат да бъдат установени съществените елементи на облигационния договор, за да се приеме, че е налице сключването на такъв. Всякакви други уговорки не могат да бъдат противопоставени на собственика. Ирелевантно е и наличието на подобрения в имота. Отношенията по този повод следва да бъдат уредени по общия исков ред. По тези съображения жалбата срещу оспорената заповед е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда са обосновани, с оглед доказателствата. Правилно е приложен и материалния закон. Неоснователно е възражението, че съдът не е обсъдил всички доказателства, както и възраженията и доводите на страните. Напротив, съдът е събрал релевантните доказателства, същите са подробно обсъдени и е установил фактите по спора. Спорни са само изводите от правна страна. Неоснователно е възражението, че Васил Василев не е от кръга лица, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, имащи право за защита по този ред, тъй като е приобретател на имота. Молителят, по чието искане е започнало производството е активно легитимиран да заяви искане по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно този текст, в приложимата към момента на издаване на оспорения административен акт редакция от ДВ, бр. 13 от 2007 г., по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. От граматичното и логическо тълкуване на текста, следва изводът, че не само собствениците, на които е възстановено правото на собственост, а всички собственици, в това число и приобретателите, могат да заявят защита на правата си на собственост по реда на бързото административно производство, щом се касае до имот с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Нещо повече, такова право имат и ползувателите на земеделските имоти. Изискването за възстановено право на собственост е относно имотът, а не относно собственика, което е видно от редакцията на текста, тъй като обстоятелственото пояснение "с възстановено право на собственост" е относно подлога - "земеделските имоти". При желание, защитата на правото на собственост да е само по отношение тези собственици, в полза на които е постановена реституцията на земеделската земя, то законодателят щеше да изрази волята си и чрез съответната редакция на текста. Стеснителното тълкуването, дадено от касатора, не може да бъде възприето, с оглед граматичното и логично тълкуване, както и поради това, че по този начин се създава различен режим за защита на правата на собственост върху имоти, които са възстановени по реда на ЗСПЗЗ, което е в противоречие с целта на закона и основни конституционни права. Съдът правилно е приложил материалния закон. Що се касае до възражението, че праводателката на молителя не е придобила правото на собственост, тъй като решението на ПК гр. Долни чифлик, от което черпи права е нищожно, същото не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство. Освен това продажбата на чужд имот не е нищожна и дори да се възприеме възражението, че молителят е купил имота от несобственик, то посоченото е ирелевантно за производството. Заинтересованата страна се легитимира с нотариален акт, който, както и придобивната сделка не са атакувани по съдебен ред. Заинтересованата страна е собственик на имот с възстановено право на собственост и е правоимащ по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Напълно обосновани и съобразени със закона са и изводите на съда, че жалбоподателят не ползва имота на правно основание. В тази връзка в касационната жалба се възразява, че съдът необосновано е приел, че ползването е без съгласието на Минка Ботева, съответно на Васил Василев, като са игнорирани показанията на свидетелката Парашкевова. Посоченото не намира опора в данните по делото. Показанията на свидетелката са подробно обсъдени от съда, като същият е приел, че от тях не могат да се установят съществените елементи на твърдения устен договор, поради което не може да се приеме, че такъв е сключен. Освен всички изложени мотиви от съда, още веднъж следва да се подчертае, че съгласно Закона за арендата в земеделието, всички договори следва да бъдат писмени, с нотариална заверка на подписите и подлежат на вписване в съответната ОСЗ. Въведеното изискване за форма, което е условие за валидност на договора, не може да бъде пренебрегнато. Съдът е приложил правилно закона, като е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 34 от ЗСПЗЗ и изземването е правилно постановено с оспорената заповед, която е законосъобразна. Постановеното решение не страда от твърдяните пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да бъда отхвърлена и частната жалба, против постановеното определение за допълване на решението, в частта за разноските, които правилно са присъдени. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,