Решение № 8285 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9736/2019 г.

Решение № 8285 от 26.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9736/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Д. от [населено място], чрез пълномощника му адв. А. Моренов срещу решение № 102 от 08 юли 2019 г., постановено по адм. дело № 7 от 2019 г., по описа на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 ’’Биологично земеделие’’ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 -2020 г. за кампания 2016 г., с изх. № 02-250-6500/3427 от 12 ноември 2018 г., издадено от заместник – изпълнителния директор на ДФ ’’Земеделие’’ (ДФЗ) за намаляване финансовото му подпомагане, в размер на 4 791, 71 лв. Със същото решение е осъден П. Д. да заплати на ДФЗ, гр. София, разноски по делото, в размер на 100 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, с доводи за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяна на съдебния акт. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски за две съдебни инстанции, обективирани в представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФЗ, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Търговище е образувано по жалба, подадена от П. Д. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 ’’Биологично земеделие’’ от ПРСР 2014 -2020 г. за кампания 2016 г., с изх. № 02-250-6500/3427 от 12 ноември 2018 г., издадено от заместник – изпълнителния директор на ДФЗ, с което е намалено финансовото подпомагане на жалбоподателя, в размер на 4 791, 71 лв., с код БПП 6 - ’’за за биологично пчеларство в преход’’. За да достигне до извод за законосъобразност на УП, административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от материално компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на относимите специални административнопроизводствени правила. От фактическа страна съдът е приел, че декларираните в заявлението за подпомагане за 2016 г. пчелни семейства по мярка 11 ’’Биологично земеделие’’, направление ’’Биологично пчеларство’’, 2016 г. е втора година от поетия от кандидата ангажимент по направлението. В приложената таблица, към Уведомително писмо, в колона 7 като фактическо основание за издаване на оспорения акт е отразено – ’’неспазване на базови изисквания’’, а като правно основание е посочен Раздел V ’’Намаления при неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. ’’, б. ’’b" Направление ’’Биологично пчеларство’’ от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 ’’Биологично земеделие’’ от ПРСР 2014 – 2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23 февруари 2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/2015 г.). За да отхвърли жалбата на П. Д. срещу оспореното уведомително писмо, първостепенният съд е приел правна страна, че съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията в § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз, а с нормата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност, поради което оспореното уведомително писмо е издадено от компетентно лице, оправомощено със Заповед № 03-РД/715 от 27 юни 2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор на П. Славчева. По отношение на материалния закон, съдът се е позовал на чл. 38, ал. 3 от Регламент(ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (Регламент № 889/2008), за да обоснове извод, че лицето не отговаря на предвидения срок на преход от 12 месеца, поради което е налице хипотезата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. за отказ да бъде изплатено финансово подпомагане на жалбоподателя по процесната мярка за периода 2014 – 2020 г. Така постановеното съдебно решение е действително и допустимо, но неправилно. С оглед приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд е установил правилно спора от фактическа страна, но неправилно е приложил материалния закон и постановения съдебен акт е необоснован. Касационните оплаквания за необоснованост на оспореното решение и неправилно тълкуване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, са основателни. Настоящият съдебен състав намира, че незаконосъобразно АС-Търговище приема, че е спазено изискването за ясно посочване на фактически и правни основания за издаване на административния акт. В случая, фактически и правни основания за издаване на отказа за финансово подпомагане, са оформени като таблици: 1. таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление ’’Биологично пчеларство’, съдържаща 15 колони; 2. Ставка за биологична дейност с две колони; 3. таблица – оторизирани суми (в лева) с четири колони и 4. таблица – извършени плащания (в лева). В колона 7 от таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление ’’Биологично пчеларство’’ според легендата към нея, административният орган е посочил, че намалението на целия размер на субсидията по мярката е резултат на санкция за неспазване на базови изисквания по мярката, съгласно б. ’’b’’ от раздел V от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11, утвърдена със заповед № РД 09-144 от 23 февруари 2017 г. на Министерство на земеделието и храните (МЗХ), издадена на осн. чл. 13 от Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. на МЗХ. Съгласно чл. 13 от Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. на МЗХ, когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания, съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита, съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методиката, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. На основание цитираната разпоредба, министърът на земеделието, храните и горите, е издал Заповед № РД 09-144 от 23 февруари 2017 г., с която е утвърдил Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 ’’Биологично земеделие’’ по ПРСР 2014-2020 (Методиката), съгласно приложението, която се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г. Раздел V от Методика се отнася за намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2010 г., като за направление "Биологично пчеларство" (б. b) в т. А) ’’Базови изисквания" е посочено, че когато информацията от съответното контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от земеделския стопанин за този пчелин (кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния случай), ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в пчелина. Отчита се, че за този брой пчелни семейства, за които не е спазен ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой пчелни семейства. Базовите изисквания са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. Тяхното неспазване се установява чрез административни проверки или проверки на място. По отношение на биологичното пчеларство изискванията, посочени в т. 2 от приложението са както следва: Постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и т. 3 от същата наредба). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа. В оспореното пред АС-Търговище уведомително писмо данните в колони 4 и 7 от първата таблица, са относими изцяло към неспазване на базови изисквания, но в поясненията към съответните колони липсва конкретизация кои точно базови изисквания не е спазил П. Д. Препратка за фактически установяване в тази насока не се съдържа в уведомително писмо, относимо за процесния период, а информация за това не може да се извлече и от доказателствата- част от административната преписка по издаване на оспорения акт. Изложените пояснения към колона 7 "неспазени базови изисквания" съгласно Методиката, не съдържат описание на конкретни факти, сочещи на неспазени базови изисквания, които да са основание за прилагането й. Напълно неясно е обстоятелството кое точно базово изискване административният орган приема, че не е спазено от П. Д., за да е възможно да бъде извършен ефективен съдебен контрол относно наличието или отсъствието на фактически, респективно правни основания за издаване на административния акт. В писмените бележки пред първата инстанция ДФЗ прави изявление, че са надвишени минималните периоди на преход за заявените за подпомагане пчелни семейства, които са за втора година от поетия 5 годишен ангажимент и развива съображения относно правната регламентация на сроковете за "биологично производство в преход". Пред настоящата касационна инстанция развива същите съображения в писменото си становище като уточнява, че кампания 2016 г. се явява поредна на поетия ангажимент и се е позовал на чл. 26 от Наредба № 1 от 07 февруари 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (Наредба № 1/2013 г., отм. в относимата й редакция), според която преходният период за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и продукти, произведени от тях, е дванадесет месеца при спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, както и нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 г., според която плащания по ал. 1 (за преминаване към биологично земеделие – периода на преход) се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 38, ал. 3 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. В подкрепа на това становище се позовава на извлечение от СЕБРА, приобщено като писмено доказателство пред инстанцията по същество без конкретизация за относимостта му към спора като счита, че с това се доказва, че за 2015 г. П. Д. е получил финансово подпомагане за биологично пчеларство ’’в преход’’, а за 2017 г. е получил подпомагане за "биологично пчеларство". Тези съображения на ДФЗ, представени в съдебното производство по обжалване на административния акт, не е възможно да бъдат възприети като мотиви на оспорения административен акт по смисъла на Тълкувателно решение ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, защото в случая възприетите от органа в оспореното уведомително писмо правни и фактически основания "неспазени базови изисквания", са несъответни на писмените изявления пред съда, които касаят друг вид изисквания- тези за управление на земеделското стопанство /т.