Решение № 4937 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14333/2010 г.

Решение № 4937 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14333/2010 г., IV о., докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационни жалби от Росица Михайлова Йорданова, Виолета Кирилова Димитрова, Николай Христов Димитров, Евгений Пенчев Минчев и Зарко Цанев Стойчев, чрез пълномощника им-адв. Иван Карабоев, ВАК и от Никола Костов Желев от гр. Варна, против решение № 1578/16.07.2010 г., постановено от Варненския административен съд, второ отделение, дванадесети състав, по адм. д. № 2289/2008 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение, в производство по § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ, административният съд е отменил заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на Областния управител на Варненска област, с която е одобрен ПНИ за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ЗСПЗЗ на селищно образувание местност"Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. "Виница", община Варна, област Варна, в частта и относно имоти пл. № № 350,355,356,357 и 358 и е върнал преписката на Областния управител за произнасяне по същество съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, конкретизирани в мотивите на решението. За да постанови решението си съдът е приел че частите от тези имоти над признатия на ползувателите размер от 600 кв. м могат да се присъединят към имот № 4508 на наследниците на бившия собственик, отговарящ на изискванията за образуване на самостоятелен парцел. От друга страна и имотите на ползувателите отговарят на тези изисквания и са запазени правата им съобразно придобиването, като са съобразени съществуващите основни сгради. В първата касационна жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като противоречащо на закона, изразяващи се в следното: От представените по делото доказателства е видно, че касаторите са придобили правото на собственост върху процесните имоти на валидно правно основание. за имот № 358-собственост на Евгений Минчев и имот № 356-собственост на Зарко Райков-на основание трансформация на правото на ползване, за имот № 355-собственост на Росица Йорданова -на основание на замяна на поземлен имот и за имот № 357-собственост на Виолета Димитрова-на основание покупко-продажба от 1994 г. При преценка на представените доказателства съдът неправилно е приел, че има възможност да се обособи самостоятелен имот от разликите над 600 кв. м от проектираните новообразувани имоти, като се отнемат: от имот 355-210 кв. м, от имот 356-192 кв. м, от имот № 357-187 кв. м и от имот № 358-280 кв. м. Съобразно чл. 28, ал. 7 от ЗСПЗЗ, разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя се новообразува в имот за възстановяване на бившия собственик, когато е в размер, не по-малък от 250 кв. м. В конкретния случай нов имот не може да се образува от тази разлика, тъй като в спорните имоти има изградени съоръжения и трайни насаждения, както и прокарани водопроводи, а съгласно чл. 28, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, при изработването на ПНИ се следи правилното устройство на територията и местоположението на имотите се съобразява с вече изградените сгради, съоръжения и трайни насаждения. От допълнителната задача на СТЕ е видно, че има разлика в площта, възстановена с решението и тази, посочена за възстановяване, която би излязла в размер на 2413 кв. м, т. е. получава се 113 кв. м разлика, за която вещото лице не е могло да изясни към кой имот следва да се придава. Втората касационна жалба /подадена от Никола Костов Желев/ касае решението в частта му относно имот № 350 и в нея се правят доводи за неправилност на решението, аналогични на тези по първата касационна жалба. Ответната страна-Областния управител на Варненска област, чрез процесуалния си представител, изразява писмено становище за основателност на подадените касационни жалби. Счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че новообразуваните имоти са проектирани съобразно техническите изисквания, предвидени в чл. 28 от ППЗСПЗЗ, включително относно правата на жалбоподателите. По делото е установено и несъответствие между възстановеното право на собственост на наследниците на Балаш Тодоров Балашев и предвиденото за възстановяване. Останалите заинтересовани страни не са се явили, редовно призовани и не са взели становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационните жалби са допустими, но по същество са неоснователни. Обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и за приетото фактически и правно се е обосновал. посочил е, че съгласно заключенията на назначените за целите но производството първоначална, допълнителна и тройна СТЕ е налице техническа възможност да се придаде към имот № 4508 сбора от разликите над 600 кв. м попадаща в източната част на процесните имоти. В нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, при изготвянето на ПНИ административният орган обаче не се е съобразил с това обстоятелство, въпреки признатите и доказани права на реституирания собственик. При констатираното от съда нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, административният акт в обжалваната част се явява незаконосъобразен и правилно е бил отменен. В този смисъл обжалваното решение е законосъобразно и тъй като не страда от посочените в касационната жалба пороци същото следва да бъде оставено в сила от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства, съобразил се е с приетите заключения на СТЕ и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Съдът се е съобразил и с разпоредбите на чл. 28, ал. 6 и 7 от ППЗСПЗЗ, които е изтълкувал правилно и доводите в касационните жалби за неправилното им тълкуване и приложение са неоснователни. Правилно е прието, че с ПНИ на всеки правоимащ по § 4а, каквито са заинтересованите страни, следва да се определи имот съобразно установените им права-в размер на 600 кв. м, при съобразяване със съществуващите в имота сгради. Имотите запазват границите и размерите си само когато площта им не надвишава 600 кв. м, като разликите над 600 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м. В конкретния случай, видно от тройната СТЕ, има възможност разликите над 600 кв. м да се присъединят към образувания за собствениците имот, който отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен имот. Неоснователни са и доводите, че всяка една от разликите на отделните имоти следва да е по-голяма от 250 кв. м. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Само разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползувателя. В конкретния случай и съобразно заключението на СТЕ, имотите на ползувателите в размер на 600 кв. м поотделно също отговарят на изискванията за образуване на самостоятелен парцел, като са спазени изискванията за съобразяване на съществуващите в имота основни сгради. Признаването на правото им на трансформиране на правото на ползване в право на собственост е при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. м и са неотносими доводите за наличието на насаждения, които биха имали значение при закупуване при условията на § 4б. Правилно е прието и че описаните от вещите лица постройки и съоръжения, извън основното застрояване, не са такива по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Приобретателите на част от тези имоти придобиват собствеността върху ид. части и не могат да имат по-големи права от праводателите си. Съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС споделя и не намира за необходимо да приповтаря. Неоснователен е и доводът, че при присъединяването на частите от процесните имоти на ползувателите-заинтересовани лица, би се надвишил размерът, признат на бившите собственици. От допълнителната СТЕ е установено, че имот № 3644, идентифициран на наследниците на Балаш Тодоров Балашев по плана на старите имотни граници е с площ от 2.914 дкр., квадратурата по решението за възстановяване е 2300 дкр., а по проекта на в. лица, възстановената площ би била общо в размер на 2413 кв. м. Това обстоятелство не засяга правата на ползувателите, които получават имотите си съобразно признатите им права в размер на 600 кв. м, в които площи са разположени и основните сгради, взети пред вид при признаване на правата им по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,