Решение № 2799 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5272/2016 г.

Решение № 2799 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5272/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на В. Ш. срещу Решение № 1423/01.03.2016 г., постановено по адм. дело № 11723/2015 г. на Административен съд София– град (АССГ). В жалбата се излагат твърдения, че съдебният акт е неправилен, като постановен, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на разпоредбите на материалния закон. Оспорват се изводите на съда относно липсата на основание за предоставяне на хуманитарен статут. Моли се за отмяна на обжалваното решение, като неправилно и необосновано. Касационният жалбоподател в съдебно заседание, чрез адвокат Елка Делчева от САК поддържа жалбата и моли за нейното уважаване и отмяна на решението на първоинстанционния съд. Ответникът- Заместник- председателят на Държавна агенция за бежанците, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Петровска оспорва касационната жалба. Моли да се остави в сила, като правилен и законосъобразен обжалваният първоинстанционен акт. Счита, че не са налице предпоставките за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че решението е валидно, допустимо и правилно. Намира същото за постановено в съответствие с приложимия материален закон, а именно: чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и при липса на нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното Решение № 1423/01.03.2016 г., постановено по адм. дело № 11723/2015 г. на Административен съд София– град е отхвърлена жалбата на В. Ш., гражданин на У., срещу Решение № 8595/28.10.2015 г. на Заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същият е съобразен с целта на ЗУБ. Счита за законосъобразен и обоснован изводът на административния орган, че изложените от лицето причини не представляват материално правно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Приема се за обосновано, приетото от ответния адм. орган, че не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Анализирана е информацията в представената Справка с вх. № 01- 10499/09.10.2015 г. на отдел "Информация за страни на произход и анализи" към Дирекция "Международна дейност" на ДАБ- МС, в която се установява, че не са налице данни за наличие на въоръжен конфликт на територията на У. и твърдения насилието в държавата да е достигнало изключителна степен, поради което спрямо оспорващият не е налице заплаха от безогледно насилие. АССГ обобщава, че не са налице основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на оспорващия, като адм. орган е постановил правилно и законосъобразно решение, а подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Настоящият съдебен състав на ВАС счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават изчерпателни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Неоснователни са твърденията, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно АССГ на база събраните доказателства е приел, че по отношение на В. Ш. в У., не съществуват реални заплахи- той и неговите близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Неоснователни са твърденията в жалбата за неправилност на съдебното решение, поради това, че съдът не е разгледал всички предпоставки, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1- 3 от ЗУБ. Това, че не са разгледани поотделно и изрично трите хипотези на посочената разпоредба не променя извода, за обоснованост и изчерпателност на съдебния акт. Въпросът относно наличието на реална опасност за лицето в У. е обсъден и в решението е даден точен отговор. Предвид данните по делото следва да се приеме, че липсват доказателства чужденецът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обосновани са изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на лицето за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че в решението съдът не е преценил правилно обстановката в страната по произход. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена преценка на ситуацията в страната. Съдът е разгледал подробно данните от предоставената официална справка за обстановката в У., и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата на произход на чужденеца. Не се споделя доводът на касационния жалбоподател, че съдът неоснователно се е позовал единствено на данните в справка от 09.10.2015 г., с което са изразени съмнения за нейната достоверност и точност. От същата е видно, че се основава на източници на информация, които правилно са кредитирани от решаващия съд като достоверни и обективни. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В У. към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Видно от приетите по делото Справка от 09.10.2015 г. и Справка от 10.01.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, в У. липсват граждански войни и междуособици. Налице са стълкновения и влошена ситуация, в Д. и Л. област, Източна У., но поради локализацията на конфликта в тези две области не се засяга цялата територия на държавата. Обстановката в [населено място] е спокойна. Международната общност е положила усилия в резултат, на което е договорено споразумение–"М. -2" за дългосрочно уреждане на ситуацията в страната. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че в решението съдът не е преценил правилно обстоятелствата и фактите свързани с бежанската история на лицето. В съдебния акт са обсъдени всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. От решаващия съд са взети предвид представените пред административния орган факти от бежанската история на лицето. Изложената бежанска история на чужденеца не съдържа обстоятелства, обуславящи предоставяне на статут. От нея не може да се обоснове извод, че към момента на напускане на страната си по произход, спрямо него е било осъществено преследване под каквато и да е било форма. Посочената от чужденеца причина за напускането на страната, поради това, че е бил преследван, тъй като е разполагал с данни за корупция и нарушаване на човешките права не може да се приеме за достоверна. Пред административния орган и пред съда не са представени никакви доказателства в потвърждение на тези твърдения. Следва да се приеме, че молителят не е имал проблеми с официалните власти в У., не е бил задържан или преследван и срещу него не са предприемани репресивни действия от групировка, която държавата не е в състояние да контролира. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,