Решение № 6878 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1792/2018 г.

Решение № 6878 от 28.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1792/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ф. М." ЕООД против решение № 211 от 04.12.2017 г., постановено по адм. дело № 173/2017 г. по описа на Административен съд гр. С.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на М. Б., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на "Ф. М." ЕООД против решение № 32-95609/06.04.2017 г. на началника на М. Б., с което във връзка с митническа декларация (МД) 15BG001009Н0015350/16.07.2015 г. и след извършен последващ контрол на "Ф. М." ЕООД административният орган разпорежда промяна в тарифното класиране в кл. 33, първо и второ подразделение за стоката, поставена под режим допускане за свободно обръщение - код ТАРИК 2005 99 80 99; преизчислява размера на възникналото митническо задължение и дължимите държавни вземания и определя дължимите суми за доплащане. За да извърши претарифиране на стоката, митническият орган се позовава на доклад от 29.03.2017 г. за резултатите от извършен последващ контрол на дружеството и прави извод, че в митническата декларация внесената стока - печена леблебия не се класира в декларирания от дружеството код 2008 19 99 80, тъй като представлява печен нахут, който в изсушен вид се класира в позиция 0713 от Комбинираната номенклатура (КН) и съгласно забележки 1а и 3 от Г. 20 на КН и Обяснителните бележки към Хармонизираната система (ОБХС) следва да се класира с код по ТАРИК 2005 99 80 99, а не както е декларирано от дружеството с код 2008 19 99 80. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нищожност на оспорения акт, тъй като същият е издаден от некомпетентен орган. По делото е приложено заверено копие от заповед за заместване, която не е оспорена по надлежния ред. Фактът, че копието е заверено от редовно упълномощен процесуален представител на ответника не обосновава друг извод. Жалбоподателят не се възползва от правата по чл. 183 ГПК и не иска представяне на оригинала на заповедта или официално заверен препис от същата. Правилно съдът приема и че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че стоката с описание печена леблебия представлява печен нахут, който в изсушен вид се класира в позиция 0713 от КН и на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, както и забележка 1а и 3 от Г. 20 на КН, стоката следва да се класира в позиция 2005 като преработен или консервиран продукт от Г. 7, по метод, различен от изброените в забележка 1а на Г. 20 от КН. Към датата на деклариране тарифното класиране на стоката печена леблебия е с код по КН 2005 99 80/код по ТАРИК 2005 99 80 99, които кодове не съответстват на декларираните от "Ф. М." ЕООД и съответно - приложимата тарифна ставка на митото по отношение на трети страни за този код е 17,60 %. Печената леблебия представлява обработен чрез технологията печене нахут. В глава 7 от КН са класирани зеленчуци, растения, корени и грудки, годни за консумация, като нахута изрично е посочен като попадащ в позиция 0713 20 00. Със забележка 3 от глава 20 е отбелязано, че позиции № 2001, 2004 и 2005 включват според случая само продуктите от глава 7, преработени или консервирани по методи, различни от тези, които са упоменати в забележка 1а от същата глава. В забележка 1а е посочено, че в глава 20 не се включват зеленчуците и плодовете, преработени или консервирани по методи, посочени в глави 7,8 и 11. Методите за преработване и консервиране, посочени в последните глави са: охлаждане, сушене, варене във вода или на пара, замразяване, с добавка на захар или подсладители, временно консервиране (посредством серен диоксид или във вода - солена, сулфурирана или с прибавка на други вещества, но негодни за директна консумация), нарязване на парчета или резени, агломериране под форма на гранули, раздробяване на зърната до "брашна", "грис" или "прахове". Видно от така изброените методи на преработка и консервиране, е че термичната обработка "печене" не е включена сред тях, поради което правилно е приетото от съда, че този метод е различен от упоменатите в забележка 1а, посочени в глави 7, 8 и 11 от КН методи. Това налага извода, че леблебията, като изрично посочен в глава 7 продукт - печен нахут, преработен по метод, различен от тези по забележка 1а, следва да се класира в позиция 2005, съответно за него да бъде определен код по КН 2005 99 80 и код по ТАРИК 2005 99 80 99, а не декларираният от дружеството - ТАРИК 2008 19 99 80. Правилно съдът не кредитира изцяло заключението на назначената по делото съдебна агротехническа експертиза, тъй като същото не е съобразено с конкретните изисквания по съответните позиции от КН. Ето защо като прави извод за законосъобразност на оспорения акт първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в некредитирането на заключението на вещото лице по назначената и приета съдебна агротехническата експертиза. В решението съдът обсъжда събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и правилно не кредитира заключението на експерта относно тарифното класиране на процесната стока, който въпрос е правен и не е от компетентността на вещото лице. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се осъди "Ф. М." ЕООД да заплати на М. Б. сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,