Решение № 6796 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Т., гражданин на Либия, чрез процесуалния му представител адвокат Т. Илиев, срещу решение 4640/11.02.2025 г., постановено по адм. дело 9042/2024 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 69-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - началник на отдел "Миграция" при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, в писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. Гяурова, и в открито съдебно заседание чрез пълномощника юрисконсулт Б. Страхинов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искане за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Х. Т., гражданин на Либия, срещу заповед 5392 ПАМ-2144/02.08.2024 г., издадена от началника на отдел "Миграция" при СДВР, с която на основание чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ във връзка със заповед 513з-9426/06.12.2018 г. на директора на СДВР и чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, на чужденеца е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "връщане до страна на произход", с определен срок за доброволно напускане на страната 30 дни. По данни от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число цялата административна преписка по издаване на оспорения акт и присъединено за послужване адм. дело 5027/2023 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 20-ти състав, е установено, че на 11.08.2022 г. чуждият гражданин подава молба за предоставяне на международна закрила, по която заместник председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/ издава решение 8548/03.05.2023 г., с което отказва да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. С решение 4579/07.07.2023 г., постановено по адм. дело 5027/2023 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 20-ти състав, оставено в сила с решение 7192/11.06.2024 г., постановено по адм. дело 9601/2023 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу цитираното решение на заместник председателя на ДАБ, за което директорът на СДВР, отдел "Миграция", е своевременно уведомен с писмо рег. В-04-374/10.07.2024 г. на началника на отдел "ПМЗ-кв.Враждебна" в ДАБ, на основание чл. 66, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. При това след връчено при условията на чл. 18а, ал. 9 и ал. 10 АПК съобщение за откриване на производство по налагане на предвидената в чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ ПАМ /съответно чрез залепване на съобщението на видно място на входа на РЦП-Враждебна и публикуването му на интернет страницата на СДВР/, и във връзка с изготвена докладна записка рег. 5392р-1469/02.08.2024 г. /според която включително липсват данни лицето да е подало заявление за продължително пребиваване, да му е издадена нова виза или нова адресна регистрация, да е преминало през ГКПП или да е подало последваща молба за предоставяне на международна закрила/ началникът на отдел "Миграция" при СДВР издава атакувания пред първата инстанция индивидуален административен акт за налагане на процесната мярка. При тези данни, обосновано административният съд приема, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Най-общо така мотивиран, съдът постановява обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт, с който отхвърля жалбата на чужденеца и го осъжда да заплати на СДВР сумата от 100лв, представляваща разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно по подробно изложените в него, кореспондиращи с фактическата установеност по делото и законосъобразни, мотиви, които се споделят от касационния съдебен състав и не следва да бъдат приповтаряни в текста на настоящото решение предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Безспорно установените по делото факти и обстоятелства, че на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут с влязло в сила /след проведено съдебно оспорване/ решение на заместник председателя на ДАБ, за което директорът на СДВР, отдел "Миграция", е надлежно уведомен по реда на чл. 66, ал. 2 ЗУБ, налагат именно формирания от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на оспорената заповед, при установеното наличие /по данни от доказателствената съвкупност по делото/ и на двете материалноправни предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, обуславящи налагане на ПАМ връщане до страната на произход . Конкретно формулираните в касационната жалба оплаквания на касатора за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за липсата на допуснати от административния орган при издаването на процесния акт, съществени процесуални нарушения, не намират фактическа опора в данните по делото за извършено при условията на чл. 18а, ал. 9 и ал. 10 АПК съобщаване на лицето за започване на производството, които обуславят формирания от съда извод за законосъобразно уведомяване на чужденеца. Предвид фактическата установеност по делото, в това число по данни от правилно ценената от съда като недостоверна и вътрешно противоречива история на чужденеца /включително бежанска, разказана в производството по предоставяне на международна закрила пред ДАБ, и в първоинстанционното производство по настоящото дело/, неоснователни се явяват и възраженията на касатора за неправилност на изводите на съда, че с наложената на чужденеца мярка не е нарушен принципът "забрана за връщане", закрепен в разпоредбата на чл. 44а, ал. 5 ЗЧРБ, забраняващ чужденец, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, да бъде върнат в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение. В този ред на мисли следва да се посочи, че не могат да бъдат споделени наведените в касационната жалба оплаквания на касатора за необоснованост /а оттам и несъответствие с материалния закон/ на изведените от първоинстанционния съд изводи за липсата на нарушение на принципа "забрана за връщане", предвид изложените от съда, възприети и от касационната инстанция, подробни мотиви, сочещи на осъществен от него изключително задълбочен анализ на актуалната ситуация в страната на произход, в това число в контекста на формираната от Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейския съюз, конкретно цитирана и обсъдена в мотивите на оспорения съдебен акт, практика. По изложените съображения и споделените мотиви на административния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на разноски е основателно. На СДВР следва да бъде присъдена сумата от 100лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,