Решение № 9080 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3729/2022 г.

Решение № 9080 от 18.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3729/2022 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Т., гр. София, чрез процесуалния си представител адв. К. Желев против решение № 142/10 януари 2022 г., постановено по адм. д. № 2779/2021 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. Т. против заповед № РА 50-798 от 18 октомври 2018 г. на Главния архитект на Столична община, с която се изменя ПРЗ на местност "с. Лозен", в частта му за УПИ І "за озеленяване, магазин и трафопост", кв. 143а, за създаване на нов УПИ VІ "за жилищно строителство", съответстващ на ПИ с идентификатор по КК 44063.6229.3165. Производството е и след като предходно такова е с отменен съдебен акт и дадени указания по прилагането на закона от ВАС. Съдът е отхвърлил жалбата на Т. като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Решаващият съд, в изпълнение на указанията в отменителното решение № 3384/15 март 2021 г. по дело № 11087/2020 г. на ВАС, с което първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане, с определение № 3096/28 април 2021 г. e разпределил тежестта на доказване и е изяснил в какво се изразява изменението на ПУП – ПРЗ, одобрено с оспорената заповед. Правилни и обосновани са изводите на решаващия съд относно правния интерес от оспорване на заповедта. Б. Т. е собственик на имот с идентификатор 44063.6229.2000, който се явява съседен на процесния с обща граница. Този имот е извън обхвата на РП от 1990 г. Границите му съвпадат с този от КК. За този имот няма ПУП, той не е урегулиран. Т. се явява заинтересувано лице с оглед обстоятелството, че в съседния имот се променя предназначението, което обстоятелство вяно е отразено в обжалваното решение. Неоснователни са оплакванията за нарушение на закона. Основанията на оспорения административен акт са в чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд в мотивите си, несъответствията между имотните и регулационните граници на ПИ с идентификатор 44063.6229.3165 и УПИ І "за озеленяване, магазин и трафопост" се преодоляват със съгласието на собствениците на двата имота. Изменението не засяга имота на жалбоподателката. Обжалваната заповед № РА50-798/18.10.2018 г. е издадена от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания, издадена е в установената форма. Заповедта не страда от посочените в първоначалната жалба пороци и отговаря на изискванията на закона. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че за касатора е налице достъп до имота й от към южната му страна, където е налице улица. В процедурата по изменение на приет ПУП не е налице задължение за Главния архитект да следи за правния статут на съседните имоти, нито да осигурява достъп за автомобили от всяка посока. Изводът на съда за издаване на заповедта в съответствие с материалния закон е правилен. Оспореният акт е издаден на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, изискваща наличие на съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. Това са собствениците на имотите, за които се отнася одобреното изменение, в случая – собствениците УПИ VІ-3165. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора за липса на материално-правните предпоставки за издаване на акта, а особено тези за създаване на затруднение при извършване на делба на недвижим имот. Останалите доводи в касационната жалба са неотносими. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника Н. З. следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатска защита в размер на 600 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав