Решение № 166 от 1.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 60/2013 г.

Решение № 166 от 1.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 60/2013 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Г. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 6789 от 23.10.2012 г. по в. гр. д. № 10879/2012 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г състав, с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 70 състав постановено на 13.06.2012 г. по гр. д. № 27537/2011 г. в обжалваната част - за отхвърляне на иска срещу [фирма] с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, изследвания, прегледи, помощни средства и уреди и за закупуване на лекарства, настъпили в резултат на ПТП на 27.06.2008 г. за разликата над 7 448.96 лв. до предявения размер, ведно със законната лихва върху тази разлика. С определение № 265 от 22.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване само в частта за отхвърляне на предявения от Р. Г. срещу [фирма] иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 7 448.96 лв. до 14 897.92 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение по значимия за изхода на делото въпрос, свързан с предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД - за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, е в отклонение от посочената от касатора задължителна практика на ВКС, като едно от цитираните решения/постановено след обявяване на въззивното решение/ касае същото ПТП, но произнасянето от страна на ВКС е във връзка с претендирано от касатора - ищец обезщетение за неимуществени вреди. Касационното разглеждане е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. К. поддържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди, че не е налице противоправно действие и не е установена причинна връзка между "неправилно поставен предпазен колан" и причинените увреждания. По съображения, подробно развити в жалбата и поддържани в съдебно заседание, се иска отмяна на въззивния съдебен акт и уважаване на иска в допуснатата до касационно обжалване част, с присъждане на разноски. Ответникът по касация - [фирма], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за неоснователна по съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната част, решаващият състав на Софийски градски съд е приел за основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който, като пътник в участващо в произшествието превозно средство, е допуснал нарушение на чл. 137а ЗДвП, изразяващо се в неправилно поставен предпазен колан. Преценявайки заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и показанията на св. Н. Р., с препращане към неговите показания и в досъдебното производство, решаващият състав е определил съпричиняването на резултата в равна степен с виновния за произшествието водач. Относно вида и размера на имуществените вреди, така както са приети от първата инстанция /с изключение на непризнати разходи на ищеца за пътуване до Ч. за лечение/ в мотивите към решението изрично е констатирано, че във въззивната жалба липсват оплаквания в тази насока. По отношение на непризнатите разходи за пътуване до Ч. за провеждане на лечение не е допуснато касационно разглеждане на делото и отхвърлителното въззивно решение е влязло в сила за разликата над 14 897.92 лв. до пълния предявен размер на обезщетението за имуществени вреди. Въззивното решение в допуснатата до касационно разглеждане отхвърлителна част - за разликата над 7 448.96 лв. до 14 897.92 лв. е неправилно. При постановяването му е допуснато нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Изведените от решаващата съдебна инстанция фактически и правни изводи за основателност на релевираното от ответното застрахователно дружество защитно възражение за принос на пострадалия ищец за настъпване на изключително тежките увреждания, са необосновани. Макар въззивният съд да е съобразил принципните постановки на т. 7 от ППВС № 17/1963 г. и постановено по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС по т. д. № 93/2010 г. относно предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане - допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинната връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат, не е отчел в достатъчна степен липсата на категорични доказателства за обективното съпричиняване на резултата поради пътуване с неправилно поставен предпазен колан. При липса на доказан принос на увреденото лице и то при условие на пълно, главно доказване, приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е недопустимо. Горното разбиране последователно е застъпвано в постановената по реда на чл. 290 и сл. ГПК практика на ВКС - решение по т. д. № 35/2009 г. на II т. о., решение № 154 от 31.10.2011 г., II т. о., решение № 169/28.02.2012 г., II т. о. и др. В случая следва да се има предвид и решението, постановено по т. д. № 1140/2011 г. ВКС, II т. о., с което със сила на пресъдено нещо е установено, че Р. Г. не е съпричинил вредоносния резултат. Цитираното решение е постановено по предявен от Г. срещу [фирма] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на същото ПТП. Предвид изложеното и с оглед висящността на делото само по отношение на съпричиняването, настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е намалено обезщетението за имуществени вреди, поради приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. На ищеца /сега касатор/ се дължи обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за лечение, изследвания, прегледи, помощни средства и уреди и за лекарства в общ размер на 14 897.92 лева, или допълнително следва да се присъдят 7 448.96 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 27.06.2011 г. до окончателното изплащане. При този изход на делото, ответникът по касация следва да заплати на касатора разноски по делото в размер на 1 683.64 лв. съобразно уважената част от иска и отчитайки присъдените за първоинстанционното производство разноски, а по сметка на ВКС - държавна такса в размер на 297.96 лева. Така мотивиран и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение