Решение № 12168 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6043/2020 г.

Решение № 12168 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6043/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от " Фортера" АД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 981 от 17.02.2020 г., постановено по адм. дело № 9545/2019 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ № 77 от 24.06.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район", потвърден с Решение № 160 от 2.08.2019 г. на Министъра на околната среда и водите. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че не е извършвал водовземане по издаденото му разрешително и е поискал да установи това чрез разпит на двама свидетели. Подчертава, че като е отхвърлил искането му за събиране на гласни доказателства АССГ е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че след като дружеството не е изпълнило условието по разрешителното да монтира и пломбира водомер, директорът на Басейнова дирекция "Дунавски район" е следвало да издаде решение за отнемане на разрешителното за водовземане. Тъй като това не е сторено, то намира, че административният орган черпи права от собственото си противоправно поведение. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение, отмяна на оспорения АУПДВ и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Басейнова дирекция "Дунавски район", чрез процесуален представител, оспорва основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред Административен съд – София – град е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 77/24.06.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район", потвърден с Решение № 160/2.08.2019 г. на министъра на околната среда и водите, с който на "Фортера" АД са установени дължими такси за водовземане от подземни води за периоди 1.01.2013 г. – 31.12.2018 г. в общ размер от 49 513, 72, ведно с лихви за забава по разрешително за водоползване № 11510699/9.09.2011 г. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е било спорно, че на "Фортера" АД е издадено разрешително № 11510699 от 9.09.2011 г. от Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район", с което на дружеството е предоставено право на водовземане от подземни води чрез съществуващо водовземно съоръжение "Тръбен кладенец" – "ТК-Фортера–Вакарел, Ихтиман" от водно тяло "Пукнатинни води" в района на р. Ерма и р. Искър при разрешен годишен воден обем – 15768 куб. м. за периода 9.09.2011 г. – 9.09.2021 г. При извършена проверка от служители на Басейнова дирекция "Дунавски район" е съставен Констативен протокол от 11.06.2019 г., съгласно който по посоченото разрешително "Фортера" АД не е подавало декларация по чл. 194б ЗВ за иззетите водни количества и справки-отчети за периода от 20.09.2012 г. – 31.12.2018 г. Поради това е прието, че дължимите такси следва да се определят на база на разрешеното общо годишно водно количество по разрешителното. С покана за доброволно изпълнение изх. № КД–04-14/1/23.05.2019 г., дружеството е поканено да заплати доброволно, в седмодневен срок задълженията си по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗВ за процесните периоди, ведно с дължимата лихва. Предвид липсата на доброволно плащане, на "Фортера" АД е изпратено уведомление за образуване на производство и е издаден оспореният АУПДВ. Безспорно е било още, че титулярът на разрешителното не е подавал към Басейнова дирекция декларации и справки- отчети за добити водни количества за периода 2013-2018 г., както и, че не е монтирал измервателни устройства. Не се спори, че дружеството не е депозирало изричен отказ от правото на използване на водния обект. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че по аргумент от чл. 195б, ал. 1 от ЗВ оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59 от АПК. Преценил е, че административният орган е изяснил релевантните за спора факти на база на събраните доказателства, като е осигурил възможност на адресата да упражни правото си на защита. Решаващият състав е съобразил разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б", чл. 194б, ал. 1 и чл. 194, ал. 6 от ЗВ, като и приложимата към съответния период Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, като е приел, че законосъобразно административният орган е изчислил дължимите такси на база годишно разрешено водно количество по разрешителното. Счел е, че неизвършването на дейности по водовземането, твърдяно от "Фортера" АД е ирелавантно за дължимостта на процесните такси, тъй като действието на разрешителното за водовземане не е прекратено с решение на ответника поради липсата на изрично заявен отказ от титуляра. По тези съображения, първостепенният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, с оглед на което е отхвърлили жалбата срещу него. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и ал. 6 от Закона за водите сочат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с Тарифа на Министерския съвет. За дължимата годишна такса за водовземане за 2013 г. – 2016 г. приложима е Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 1.07.2011 г. и отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г., а за 2017 г. -2018 г. - Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от приложимата за периода до 2016 г. Тарифа сочи, че таксата за водовземане от подземни води, включително минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство, се определя по следната формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лева; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода. Според чл. 10, ал. 2, т. 1, единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, когато черпената вода се ползва за питейно- битови цели, е в размер на 0, 75 лева/куб. м. Съгласно чл. 3, ал. 1 от приложимата за периода 2017 г. -2018 г. Тарифа, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление по чл. 117а ЗВ. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, както и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство от водноелектрическа централа, е посочена в чл. 11, ал. 1. Според чл. 11, ал. 1 и ал. 2 таксата за водовземане се определя по същата формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лева; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 - в лв. /куб. м; W - размерът на отнетия годишен воден обем - за повърхностни и подземни води, в куб. м. При самостоятелно водоснабдяване таксата се умножава с корекционен коефициент К = 1, 001. Според чл. 12, ал. 2, т. 2 единичният размер на таксата (Е) за водовземане от подземни води с цел на ползване "Самостоятелно питейно-битово водоснабдяване", когато отнетата вода се ползва за питейно-битови цели е 0. 07 лв. /куб. м. Разпоредбата на чл. 195а, ал. 1 от ЗВ предвижда, че вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма с необходимите й реквизити и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Несподелима е тезата на касатора, че с недопускането на поисканите гласни доказателства за установяване на твърдението, че не е извършвал водовземане, първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За да се квалифицира едно процесуално нарушение като съществено, то следва допускането му да е в пряка корелация с формирания от съда краен правен извод. В случая, неосъщественото водовземане не е сред изчерпателно посочените в чл. 194 , ал. 11 ЗВ /ал. 7 до изм., ДВ, бр. 58 от 2015 г./ случаи за недължимост на таксата за водовземане, поради което е ирелевантно дали водовземането е фактически осъществявано от дружеството. Действително, правомощие на ответника е да постанови отнемане на разрешителното за водовземане при наличието на поне едно от нормативно регламентираните условия, но упражняването на тази му компетентност е въпрос на оперативна самостоятелност. След като разрешителното не е отнето и от дружеството не е изрично заявен отказ от правото на използване на съответния воден обект на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗВ, то правилно първоинстанционният съд е приел, че "Фортера" АД дължи такса за правото на водовземане от подземни води в точно установените с АУПДВ размери. Като е достигнал до този извод и е отхвърлил жалбата, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение