Решение № 12624 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7704/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на А. Ц. Ц. против решение 16533 от 14.05.2025 г., постановено по адм. д. 11697/2024 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на А. Ц. Ц. против писмо, изх. 20-40999-29. 10. 2024 г., на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София, с което, по искане на жалбоподателя, е отказано да се извърши промяна в площта в издадена от АГКК скица 15-498617/ 13. 05. 2021 г. на поземлен имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], район Панчарево, Столична община като в същата вместо вписаната площ от 739 кв. м. се отбележи площ от 740 кв.м. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорения административен акт. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че А. Ц. Ц. е собственик на ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], като в нотариалния акт площта на имота е 740 кв. м., а в КККР е записан с площ от 739 кв.м., като в скицата е описан и титула за собственост с отбелязване, че площта на имота по нотариален акт е 740 кв.м. Отклонението от 1 кв.м. при нанасяне на границите на поземления имот в кадастралната карта е по-малко от допустимите стойности на грешките по чл. 18 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Правилото на чл. 20, ал. 2 от наредбата регламентира, че разликата в площта на имота, записана в кадастралния регистър на недвижимите имоти и в документа за собственост, не се счита за грешка и не е основание за изменение на кадастралната карта, ако грешките в абсолютното положение на подробните точки от границите на имота и грешките в контролните дължини отговарят на изискванията по чл. 18, ал. 4 или 5. В случая е установено, че разликата в площта на имота, отразена в КК е в рамките на допустимата грешка, поради което не е налице основание за изменение на КК. Касаторът не твърди, че границите на имота му са нанесени неправилно, поради което и не е налице накърняване на правото му на собственост, тъй като площта на имота е в рамките на отразените граници. Следователно като прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,