Решение № 3133 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7737/2014 г.

Решение № 3133 от 23.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7737/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти против решение № 2190 от 04.04.2014 г. по адм. дело № 2417/2013 г. на Административен съд София-град, в частта, в която са отменени т. 2 и т. 3 от решение № 8/15.01.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и е установено, че националният съвет с действията и бездействията си по определяне нивото на заплащане на антицитокиновите медикаменти, включени в Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък и предназначени за лечение на ревматологични заболявания, осъществява пряка дискриминация спрямо пациентите с такива заболявания по защитен признак "увреждане" и преписката е изпратена на КЗД за ново произнасяне в съответствие с правомощията по чл. 47 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД). Настоящата инстанция приема, че жалбата е само в тази част, с оглед изложените в нея доводи, а също и поради обстоятелството, че в останалите части съдебният акт не е неблагоприятен за жалбоподателя и последният няма правен интерес от оспорването му. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като от страна на съвета не са осъществени действия или допуснати бездействия, с които пациентите с ревматологични заболявания да са третирани по-неблагоприятно на основа "увреждане". Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против решението на КЗД да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - сдружение "Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България" оспорва касационната жалба и моли решението в оспорената част да бъде оставено в сила. Ответникът - Министерство на здравеопазването не оспорва касационната жалба в частта, засягаща съдебното решение относно националния съвет. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град в оспорената част е постановено в нарушение на материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на комисията, изброени в чл. 47 ЗЗД, в предвидената в чл. 66 от ЗЗД писмена форма, с установените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. Изводът за несъответствие на административния акт с материалноправни норми, обаче е направен при неправилно тълкуване и прилагане на закона. В противоречие с нормите на ЗЗД първоинстанционният съд приема, че Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти като правоприемник на Комисията по цени и реимбурсиране и на Комисията по позитивния лекарствен списък, с действията и бездействието си по определяне нивото на заплащане на антицитокиновите медикаменти, включени в Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък и предназначени за лечение на ревматологични заболявания, осъществява пряка дискриминация спрямо пациентите с такива заболявания по признак "увреждане". Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗД е всяко по-неблагоприятно третиране (съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗЗД последното се квалифицира като всеки акт, действие или бездействие, което пряко или косвено засяга права или законни интереси) на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща гражданство, народност, етническа принадлежност, увреждане, пол, раса, социално и обществено положение и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Следователно, за да се приеме, че от страна на касационния жалбоподател, респ. от органите, на които националният съвет е правоприемник, е осъществена пряка дискриминация, е необходимо да се установи, че при определяне нивото на заплащане на антицитокиновите медикаменти, предназначени за пациенти с ревматологични заболявания, пациентите с такива заболявания са третирани по-неблагоприятно на основание на някои от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД отколкото са третирани, били са третирани или биха били третирани други лица при сравними сходни обстоятелства, т. е. в разглеждания случай дискриминация би била осъществена, ако по отношение на пациентите с ревматологични заболявания медикаментите не се заплащат в пълен размер, а пациенти, страдащи от различни заболявания, които също са хронични и имат същите негативни последици като ревматологичните болести, получават стойността на предписаните медикаменти в пълен размер. В случая в противоречие със закона първоинстанционният съд приема, че изискванията на цитираните по-горе текстове са осъществени. Липсват данни, които да сочат, че пациентите с ревматологични заболявания са третирани различно в сравнение с пациентите с други хронични заболявания, с последици, идентични с тези на засегнатите от ревматологични болести, като трайно влошаване качеството на живот или инвалидизация. Всъщност този въпрос не е изследван нито от комисията, нито от съдебния състав и в тази насока не са събрани никакви доказателства, още повече че от страна на "Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България", не са направени и твърдения в такъв смисъл. Заключението на съдебния състав за неравенство в третирането и осъществена пряка дискриминация по признат "увреждане" се основа единствено и само на изводите за неправилното прилагане от страна на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, тогава Комисия по цени и реимбурсиране на разпоредбата на чл. 48, т. 2 от Наредбата за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на Комисията по цени и реимбурсиране (отм.), според която нивото на заплащане на лекарствените продукти се определя в проценти, като на лекарствените продукти за заболявания с хронично протичане, водещи до тежки нарушения в качеството на живот или инвалидизация и изискващи продължително лечение е до 100 на сто, както и на неприлагането на разпоредбата на чл. 53, т. 2 от сега действащата Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, според която лекарствените продукти за хронични заболявания с описаните последици се заплащат 100 на сто. Тези изводи на съдебния състав не могат да бъдат споделени. Като изразяващо се в действия или бездействия, поведението на органа или субекта, осъществяващ дискриминация или неравно третиране следва да бъде конкретно определено, включително и по време на извършване или в случая актът на дискриминация следва да бъде осъществен преди подаване на жалбата до КЗД, тъй като с жалбата се търси защита срещу конкретно поведение, което вече е било осъществено. Цитираните норми обаче не се били приети към датата на подаване на жалбата или сигнала пред КЗД през м. март 2011 г. (първата наредба е приета с ПМС № 390 обн. ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 20.12.2011 г., а втората е в сила от 30.04.2013 г.), поради което не са били действащи правила за поведение, съответно не е имало основания за съобразяване с тях от страна на органа, който регулира цените на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък. Освен това неправилното прилагане на правна норма или неприлагането на правна норма от административните органи е основание за незаконосъобразност на постановените в противоречие с тези норми административни актове, за което има различен ред за правна защита, но не е непременно поведение, осъществяващо дискриминация, освен ако не се установи неравенство в третирането, основано на някой от признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД, което в случая не е направено. Допълнително следва да се посочи, че доводите на "Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България", изложени в жалбата пред КЗД и в жалбата пред първоинстанционния съд, както и събраните доказателства са такива, че в противоречие с възприетото от съда, изключват дискриминация по признак "увреждане". Претенцията на сдружението засяга реимбурсирането на антицитокиновите медикаменти, които са с висока стойност и които се използват при лечението на някои ревматологични заболявания като анкилозиращ спондилит, ревматологичен артрит и псориатичен артрит. Тези медикаменти обаче са само част от терапията, която е комбинирана, прилага се по лекарско предписание, съобразно състоянието на всеки пациент и не за всички пациенти и включва лечение и с други лекарствени препарати като антиревматични средства, кортикостероиди и нестероидни противовъзпалителни средства (заключение на вещото лице по изслушаната медицинска експертиза). След като терапията с антицитокинови медикаменти не се прилага и не е подходяща при лечението на всички пациенти с ревматологични заболявания, то засегнати от нивото на заплащане на тези препарати ще бъдат само пациентите, на които тези медикаменти са предписани. Това обаче изключва по-неблагоприятно третиране на тези лица по признак "увреждане", тъй като за други пациенти, страдащи от същите заболявания тази терапия не се прилага и следователно за тях нивото на реимбурсиране конкретно на тези медикаменти не е от значение. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че от страна на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти като правоприемник на Комисията по позитивния лекарствен списък и на Комисията по цени и реимбурсиране при определянето нивото на заплащане на антицитокиновите медикаменти, включени в Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък, не е осъществена пряка дискриминация по отношение на пациентите, страдащи от ревматологични заболявания по признак "увреждане". Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл съставът на Административен съд София-град постановява съдебен акт, който е в противоречие с нормативната уредба. С оглед изложеното решението на Административен съд София-град в оспорената част следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва се постанови нов акт по същество, с който жалбата на сдружение "Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България" против решение № 8/15.01.2013 г. в частта, в която е установено, че Комисията по цени и реимбурсиране, сега Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти не е осъществила нарушение по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗД във връзка с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗД по отношение на лицата, страдащи от ревматологични заболявания и в частта, в която подаденият от сдружение "Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България" сигнал вх. № 14-30-32/22.03.2011 г. е оставен без уважение, да бъде отхвърлена. (В останалата част решението на комисията е влязло в сила.) С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът сдружение "Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България" гр. София следва да заплати на Националния съвет за цени и реимбурсиране на лекарствените продукти сумата 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,