Решение № 1752 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11056/2008 г.

Решение № 1752 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11056/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Костадин Александров Атанасов, от гр. Пловдив, чрез неговия пълномощник срещу решение № 803/15.07.2008 г. по адм. д. № 1012/2008 г. на Административен съд гр. Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон и претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от касатора срещу отказ на главния архитект да му издаде виза за проучване и проектиране, тъй като не са представени доказателства за приложена регулация за изравняване частите в съсобствен дворищнорегулационен парцел и не е реализирана нито една от възможностите по § 8, ал. 2 ПЗР на ЗУТ. За да отхвърли жалбата, решаващият съд е развил следните доводи: Отказът да се издаде скица за проектиране и строителство, поискана от касатора, е индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелен контрол. Такава скица не се издава и строителство не се разрешава в случаите, при които е прекратено отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове съгласно § 8, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, до изпълнението на една от хипотезите по ал. 2 на посочената разпоредба според изискването на § 8, ал. 5 ПЗР на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно при следните съображения: Новелата на § 8, ал. 5 ПЗР на ЗУТ е императивна по своя характер. Неизпълнението й от молителя е задължителна предпоставка при условията на обвързана за административния орган компетентност да издаден акт със съдържание като оспорения- отказ. В случая твърденията в касационната жалба за липса на необходимост от изменение на действащия ПУП са неоснователни. По принцип без значение е дали вътрешните регулационни линии на имота на касатора съвпадат с имотната граница като действително, фактическо положение. Това положение следва да намери отражение в съответните планове, а именно: да се поиска вътрешните регулационни линии на имотите да бъдат поставени по съществуващите граници на поземлените имоти - § 8, ал. 2, т. 3 ПЗР на ЗУТ. Без формалното отразяване по плана на действителното фактическо положение последното не може да се приеме за окончателно такова. То не следва по силата на закона, а трябва да бъде отразено по конкретно искане за конкретен имот. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не е налице твърдяната в касационната жалба незаконосъобразност. Решението е правилно като съответно на материалния закон и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение