Решение № 108 от 6.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 90/2015 г.

Решение № 108 от 6.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 90/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Т. С. С. срещу решение № 720/25.11.2014 г. по въззивно нохд № 347/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. Поддържа се, че с изменението на осъдителната присъда е определено явно несправедливо наказание. С касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК се обосновава искането за намаляването му в справедлив размер. В допълнението към касационната жалба, представена от защитника в срока по чл. 351, ал. 3 НПК, са развити доводи не само за несправедливост на наказанието, но и за нарушение на закона. Поддържат се алтернативни искания - за отмяна и оставяне в сила на първоинстанционната присъда или за изменение и определяне на наказанието при условията на чл. 115 вр. чл. 55 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК и намира: Старозагорският окръжен съд, наказателен състав с присъда № 28/26.06.2014 г. по нохд № 175/2014 г. признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 21.11.2013 г. в [населено място] умишлено и с особена жестокост умъртвил П. Т., която се е намирала в безпомощно състояние. На основание чл. 116, ал. 1, т. 5 и т. 6, пр. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 55, ал. 1 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК го осъдил на 8 години лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията на чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Приложил чл. 59, ал. 1 НК за срока на предварителното задържане, чл. 53 НК за веществените доказателства и осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 347/2014 г. изменил присъдата в частта за наказанието като при условията на чл. 58А, ал. 1 НК го осъдил на 10 години лишаване от свобода и потвърдил в останалата част. Доводите за явна несправедливост на наказанието в определения срок от 10 години са неоснователни. Въззивният съд по повод протеста на прокурор е приел, че действително са налице индивидуализиращи обстоятелства, установени от събрания доказателствен материал, както и че наказанието правилно е определено в съответствие с действащата към момента на извършване на деянието разпоредба на чл. 58А от НК. Определил е като неверен извода, че са налице предпоставките по чл. 55 НК. Основал е решението си за определяне на наказанието на подсъдимия при условията на чл. 54 НК и на други от установените обстоятелства, освен приетите от първоинстанционния съд - отрицателната характеристична справка за поведението му в обществото, злоупотребата с алкохол, указващи на висока степен на обществена опасност на личността, а не само на деянието. Възприел е като правилна оценката, че смекчаващи обстоятелства са поведението му след установяване смъртта на пострадалата, съдействието, което е оказал на разследващите, действителното дълбоко разкаяние и съжаление за извършеното и оценката за последиците. Правилно в конкретния случай признанието е отчетено не само като условие за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по глава 27 НПК при условията по чл. 371, т. 2 НПК, но и като смекчаващо обстоятелство. Оценката, която е направил въззивният съд, дава основание за извод, че е съобразена с действителната тежест и значение на всяко едно от обстоятелствата, както и че няма отчетено в негова вреда. Затова като е приел, че са налице предпоставките по чл. 54 НК и е приложил чл. 58А, ал. 1 НК е определил наказание лишаване от свобода в размер на 15 години; законосъобразно го е намалил с една трета до размер на 10 години, което не е несправедливо по предвидените в чл. 348, ал. 5 НПК критерии. Законосъобразен е изводът, че не са налице предпоставките за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК. Законодателят е предвидил такава възможност, но като изключение и само в случаите, когато са налице всички предвидени предпоставки - установени многобройни смекчаващи обстоятелства или поне едно изключително и най-лекото, предвидено от закона наказание да се явява несъразмерно тежко. Въззивният съд е направил законосъобразен извод, който настоящият състав споделя, че по отношение на подсъдимия С. не е налице нито една от тези предпоставки. Наказанието съответства на тежестта на извършеното, на данните за личността на подсъдимия и на целите по чл. 36 НК. Жалбата срещу въззивното решение е подадена в предвидения от закона срок и в нея е посочено само едно касационно основание - това по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. В допълнението, представено преди даване ход на делото, защитникът е изложил съображения за наличието и на друго касационно основание - нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Пределите на касационната проверка се определят от посочените в жалбата или протеста касационни основания и доводите, които ги подкрепят. В срока по чл. 351, ал. 3 НПК страните имат право на допълнителни съображения, с които да подкрепят посочените в срока за обжалване, но не и да посочват нови касационни основания. Затова развитите от защитника доводи в този смисъл не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че жалбата е неоснователна и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК