Решение № 8691 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3944/2020 г.

Решение № 8691 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3944/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Дюлгеров срещу Решение № 10/02.01.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по административно дело № 11846/2018 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Дюлгеров срещу мълчалив отказ на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) по подадена от него жалба рег. №ППН-01-757/13.09.2018 г. и последвало Решение №ППН-01-757/2018 г. от 07.01.2019 г. на КЗЛД. С решението А. Дюлгеров е осъден да заплати на КЗЛД разноските по делото. В касационната си жалба касаторът излага съображения в подкрепа на становището си, че обжалваното съдебно решение е частично нищожно, частично недопустимо и частично неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и немотивирано. Моли съдът да прогласи нищожността на обжалваното решение в частта, с която се отхвърля жалбата на А. Дюлгеров срещу Решение №ППН-01-757/2018 г. от 07.01.2019 г. на КЗЛД и да отмени обжалваното решение в частите, с които се отхвърля жалбата на А. Дюлгеров срещу мълчалив отказ на КЗЛД по подадена от него жалба рег. № ППН-01-757/13.09.2018 г. и А. Дюлгеров е осъден да заплати разноски по делото и да се постанови ново решение, с което да се обяви нищожността на мълчаливия отказ на КЗЛД. Претендира разноски. Ответникът по касация – Комисия за защита на личните данни оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация – "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД (ВиК Варна) не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото е установено, че с жалба с рег. №ППН-01-757/13.09.2018 г. А. Дюлгеров е сигнализирал КЗЛД с данни за извършени от ВиК – Варна нарушения по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) – неправомерно обработване на личните му данни, въпреки че не е сключвал договор за ползване на вода с ВиК – Варна и не е предоставял личните си данни на дружеството по този повод. Дюлгеров твърдял, че неговите лични данни: три имена, адрес, ЕГН са събрани от дружеството по неустановен от него начин, при липса на сключен договор между тях. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за периода от 14.01.2016 г. до 16.05.2018 г. за сума с произход ползвани и неплатени ВиК услуги, дружеството е извършило нарушение на принципите за събиране на лични данни за конкретни цели, съотносимост и за ненадхвърляне на целите, за които се обработват, както и на условията за допустимостта обработването им. На 25.10.2018 г. А. Дюлгеров е оспорил пред АССГ мълчалив отказ на КЗЛД да се произнесе по жалба с рег. №ППН-01-757/13.09.2018 г. С Решение по Протокол № 42 от 07.11.2018 г. Комисията е приела за допустима жалбата на А. Дюлгеров срещу ВиК - Варна и е насрочила открито съдебно заседание с призоваване на страните. На 26.11.2018 г. ВиК – Варна е представило пред КЗЛД справка по лице от 14.10.2016 г., справка за облога и плащанията на частен абонат, партида абонатен номер 1276843, касаещи задължения на Дюлгеров към дружеството. Представени са и съдебни решения, определения и заповеди на Районен съд Варна и на Окръжен съд Варна, с които се установяват незаплатени суми от А. Дюлгеров на ВиК – Варна, за ползвани ВиК услуги за имот, намиращ се в [населено място], [адрес], с абонатен номер [номер], собственост на Дюлгеров. КЗЛД е провела едно открито заседание, на което не са се явили страните. С Решение №ППН-01-757/2018 г. от 07.01.2019 г. на КЗЛД е оставена без уважение като неоснователна, подадената от А. Дюлгеров жалба с рег. №ППН-01-754/13.09.2018 г. срещу ВиК – Варна. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че жалбата, с която е сезиран – срещу мълчалив отказ на КЗЛД, е допустима, с оглед задължителните указания, дадени в Определение № 5733/16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3730/2019 г. Предвид постановеното междувременно от Комисията решение по жалбата на Дюлгеров, с което същата се приема за неоснователна, съдът е изложил съображения, че предмет на съдебен контрол е както мълчаливият отказ на КЗЛД да се произнесе по подадената от Дюлгеров жалба рег. №ППН-01-757/13.09.2018 г., така и Решение № ППН-01-757/2018 г. /07.01.2019 г. на КЗЛД. Приел е, че Решение №ППН-01-757/2018 г. /07.01.2019 г. на КЗЛД е постановено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма. При издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна, и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Правилно съдът е определил предмета на делото, като в тази връзка е съобразил и задължителните за него указания дадени му от ВАС. Мълчалив отказ се формира в случаите по чл. 58, ал. 1 от АПК, когато административният орган до когото е отправено искане не се е произнесъл в сроковете по чл. 57 от АПК. Ако е оспорен мълчалив отказ и последва изрично произнасяне на органа, както е в случая, жалбата следва да се приеме като жалба и срещу направения по-късно изричен отказ – т. 8 от Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/1976 г., ВС, Пленум. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че тъй като съдът се е произнесъл както по жалбата срещу мълчаливия отказ, така и срещу Решение №ППН-01-757/2018 г. /07.01.2019 г. на КЗЛД, решението му е частично нищожно, частично неправилно и частично недопустимо. Виждането на касатора, че АССГ е следвало да се произнесе само по жалбата му срещу мълчаливия отказ, а АС – Варна по жалбата му срещу Решение №ППН-01-757/2018 г. /07.01.2019 г. на КЗЛД, противоречи на чл. 58, ал. 3, чл. 172, ал. 3 АПК и чл. 126, ал. 1 АПК. От доказателствата по делото се установява, че с писмо вх. № 38990/23.12.2019 г. в АССГ е изпратено заверено копие на жалбата на Дюлгеров срещу Решение №ППН-01-757/2018 г. /07.01.2019 г. на КЗЛД и административната преписка. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не се е съобразил с указанията дадени му с Определение № 5733/16.04.2019 г. по адм. д. № 3730/2019 г. относно местната подсъдност на делото, която след изменението на чл. 133, ал. 1 АПК с ДВ бр. 77/2018 г., е по постоянния адрес на посочения в акта адресат, в случая АС – Варна. Указанията дадени в посоченото определение на ВАС са за съобразяване обстоятелството, че КЗЛД вече се е произнесла и по същество, като жалбата е обявена за неоснователна, т. е. формиран е и изричен отказ, последвал мълчаливия и съдът следва да съобрази това обстоятелство, а не за това кой е местно компетентния съд да разгледа спора. Съгласно чл. 134, ал. 2 от АПК възражение за местна неподсъдност на делото може да се прави най-късно в първото заседание пред първата инстанция и да се повдига служебно от съда. Касаторът, жалбоподател пред първата инстанция, не е правил възражение за местна подсъдност пред АССГ. Съдът е приел за разглеждане спора без служебно да повдигне въпроса относно местната подсъдност. Към момента на подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ, както отбелязва и касатора, спорът е бил местно подсъден на АССГ, предвид действащата към този момент редакция на чл. 133, ал. 1 и 2 АПК В случая АССГ е бил родово компетентен да разгледа подведомствен му спор, образуван по оспорване, с което е сезиран и без да е направено възражение за местна подсъдност. Решението е постановено от законен състав, съгласно чл. 164 АПК. Жалбата, с която е сезиран съда е била процесуално допустима, като подадена в срок, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, предвид указанията на ВАС, и от надлежна страна. За заседанията на съда жалбоподателят (сега касатор) е бил редовно призован. Искането за обезсилване на съдебното решение поради разглеждането на спора от местно некомпетентен съд и от незаконен състав, е неоснователно. Изложените съображения за противоречието на обжалваното решение със съдебни актове по адм. дело № 9337/2014 г. на АССГ, по адм. дело № 6619/2016 г. на ВАС не следва да се разглеждат, тъй като тези съдебни актове не са свързани с процесния случай и не са задължителни за съда. Цитираните решения касаят различна фактическа обстановка и трето за настоящия спор лице, т. е. те са съдебна практика, а тя не е задължителна за решаващия съд. Решението на съда е мотивирано, като изводите му се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение и не е допуснал нарушение на логическите, опитните или научните правила, в насоките, които не са установени от закона, поради което решенето е обосновано. Доводът в касационната жалба за необоснованост на решението е неоснователен. Решението съответства и на материалния закон. Правилно решаващият съд е приел, че ВиК – Варна е администратор на лични данни и като такъв обработва лични данни на А. Дюлгеров – три имена, ЕГН и адрес, във връзка с предоставяни от него ВиК услуги за имот, намиращ се в [населено място], [адрес], с абонатен номер [номер], собственост на Дюлгеров. Правилен е изводът, че въпреки липсата на представен по делото писмен договор между страните, по делото са налице доказателства, че Дюлгеров е ползвал услугите на ВиК - Варна, като собственик на имот, т. е. той се явява потребител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги (ЗРВКУ), което е основание за обработване на личните му данни при условието по чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД, в редакцията му към подаване на жалбата, съответно чл. 6. § 1, 6. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) – за реализиране на права на администратора по възникнало и съществуващо правоотношение между страните в контекста на предоставяни и ползвани ВиК услуги по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, Отделно от това с влезли в сила съдебни решения е установено парично задължение на жалбоподателя към ВиК – Варна за ползвани от Дюлгеров услуги предоставяни от дружеството, което също обуславя наличие на условието по чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД, съответно чл. 6, § 1, б. "е" от ОРЗД. Изводите на КЗЛД и на съда за правомерното обработване на личните данни на Дюлгеров от ВиК - Варна са правилни и съответстват на приложимия закон. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция на ответника по касация - КЗЛД, следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение