Решение № 15134 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10329/2012 г.

Решение № 15134 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10329/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - гр. Варна, представляван от Председателя му, чрез адв. Панайотова, против Решение № 1612/21.06.2012 г. по адм. дело № 3497/2011 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно. Касаторът не е съгласен с изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради нарушения на чл. 125, ал. 4 от ЗУТ и чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от АПК, като поддържа, че такива нарушения липсват. Ответникът - СД "Кралина - 59 - Тачкови и сие", с. Катуница, област - Пловдив, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Костелянчик, е постъпил отговор на подадената касационна жалба, с който оспорва същата, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отменил Решение № 3408-7 по Протокол № 35/22,23 и 29 юни 2011 г. на Общински съвет - Варна, с което е одобрен ПУП-План за улична регулация /ПУР/ за к. к. "Чайка" по отношение на имот с идентификатор 10135.2573.341 от кадастралната карта на същия курортен комплекс, в частта на уличната регулация между о. т. 370 и о. т. 362 и е върнал преписката обратно на административния орган за преработване на уличната регулация в отменената част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че плана за улична регулация е одобрен в нарушение на чл. 125, ал. 4 от ЗУТ, тъй като засяга законно построена сграда в имота на оспорващия, а именно сграда с идентификатор по КК № 10135.2573.341.3, тъй като улично регулационната линия минава по фасадата на тази сграда, както и в нарушение на принципа на съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от АПК. Последното е обосновано с допуснатото облагодетелстване на имот пл. № 137, от който се взима по-малка площ за улица и се запазва изградената в него, до улицата, сграда - магазин, за която няма представени строителни книжа и не е нанесена в кадастралния план като съществуваща, за сметка по-голямата площ от имот 341. Решението е правилно по своя резултат. Съдът е изследвал относимите за спора правно релевантни факти и въз основа на тях е извел правни изводи, които се споделят частично от настоящата инстанция. По делото е установено, че ПУР на к. к. "Чайка", в частта й, засягаща имот, пл. № 341, а именно уличната регулация между о. т. 370 - о. т. 362, минава по западната страна на законно изградена в имота сграда, заснета с идентификатор 10135.2573.341.3 по одобрената кадастрална карта на к. к. "Чайка", както и че се отнемат 324.20 кв. м. от имота, с обща площ от 8 132 кв. м. Същевременно от срещуположния имот пл. № 137, със същия ПУР се отнемат 227.70 кв. м., но се и придават 37.70 кв. м., или реално отнемането е 190 кв. м. Улично-регулационната линия, граничеща с имот 137 минава, тангира с изградената в югоизточната му част сграда - магазин, обозначена на скицата на в. лице на стр. 136 под № 2, като я запазва. При тези данни изводите на съда за нарушение на чл. 125, ал. 4 от ЗУТ са приложими по отношение на сградата - магазин в имот пл. № 137, но не и по отношение на сградата в имот пл. № 341. За последната не съществува законова забрана да опира, граничи с улично-регулационната линия по оспорения ПУП, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 25 от ЗУТ, вр. с § 5, т. 25 от ПР на ЗУТ. За сградата-магазин обаче, за която не са представени строителни книжа и която не е нанесена като самостоятелен обект в одобрената кадастрална карта за имот пл. № 137, нарушението е налице, тъй като по отношение на такива сгради касаторът няма задължение за съобразяване и запазване. От изложеното следва, че съдът неправилно е обосновал изводи за нарушение на чл. 125, ал. 4 от ЗУТ по отношение на сградата в имот пл. № 341, които обаче не водят до промяна в крайния резултат на обжалваното решение, тъй като са налице и други нарушения, водещи до този резултат. С обжалваното решение законосъобразно е прието, че е нарушен материалния закон и поради нарушение на основен принцип в административното производство, а именно принципа на съразмерността, установен с чл. 6 от АПК. Съблюдаването на този принцип от административния орган означава, че при издаване на акта не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта и че когато се налага такова засягане това следва да става с мерки, които са по-благоприятни за гражданите. В случая тези начала при одобряване на оспорения ПУР, в посочения участък, засягащ имот пл. № 341 не са спазени, тъй като отнетата площ от този имот е значително по-голяма от отнетата площ на срещуположния имот- пл. № 137, респ. уличната регулация не е следвало да се съобразява със сградата-магазин в този имот, като несъществуваща по действащия кадастрален план. От изложеното следва, че съдът правилно при констатирано нарушение на чл. 6 от АПК, е приел, че оспореният акт е материално незаконосъобразен и го е отменил, връщайки преписката на органа за преработване, в отменената част, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона. Като правилно и законосъобразно по своя резултат, обжалваното решение следва да се остави в сила. Съобразно този изход по касационното обжалване и направеното искане за разноски в писмения отговор на ответното дружество, касаторът следва да бъде осъден да му заплати разноски пред касационната инстанция, в размер на 500 лева за адвокат, видно от договора за правна защита и съдействие от 6.08.2012 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение