Решение № 52 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 26/2015 г.

Решение № 52 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 26/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Я. К. моли да бъде отменено решение № 2567/7.11.2014 г. по адм. д. № 3998/2013 г. на АС - Варна, с което е отхвърлена жалбата против акт за установяване на задължение № 12000052/6.02.2012 г. на ТД на НАП - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Ответникът по касационната жалба ТД на НАП - Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на К. против акт за установяване на задължение № 12000052/6.02.2012 г. на ТД на НАП - Варна, офис Шумен, с който е определено задължение на К. по чл. 35 от ЗДДФЛ за 2008 г. 1999,30 лв в процедура по чл. 106, ал. 1 от ДОПК. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, но е направил погрешни изводи за неприложимост на чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ за получената награда от 20 000 лв от К. в проведената на 3.04.2008 г. благотворителна игра в телевизионното предаване "Стани богат", която К. е превел в полза на болното дете Д. А. Съдът е приел, че за да се приеме паричната награда от играта за необлагаема по чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ следва паричната награда в играта да се определя на случаен принцип. Според съда К. не е доказал, че е получил печалбата на случаен принцип. Според съда участникът в играта влага усилия, умения и знания в различни области, сам избира за каква сума да участва според знанията си, поради което е получил наградата не на случаен принцип. Правилен е изводът на съда, че благотворителния характер на играта, в която е получена наградата според чл. 13 от ЗДДФЛ не е основание за необлагаемост на дохода, който впоследствие е преведен на болното дете Д. А. Съдът е положил всички усилия да събере доказателства по указанията в отменителното решение на Върховния административен съд, постановено в първото касационно производство. Продуцентът и телевизията, излъчила предаването, не са предоставили поисканите договори и данни за начина на формиране на наградите в това предаване. Независимо от това по делото е приложен диск със запис на благотворителното предаване на "Стани богат" от 3.04.2008 г., от който са видни условията на играта, както и факта, че за да достигне до наградата от 20 000 лв. К. и сестра му - също участник в играта, са ползвали условията на играта за смяна на въпрос, при който новият въпрос се определя на случаен за участниците принцип, опцията "50 на 50" - при която от четирите възможни отговора отпадат два и от двете останали възможности са достигнали до верния отговор. Ползвали са и жокера "помощ от публиката", за да отговорят на един от въпросите, чийто отговор не знаят, при което са избрали отговора, даден от публиката с 29%, който би могъл да бъде и погрешен. В конкретния случай, за да достигнат до награда от 20 000 лв. К. и сестра му са давали отговори, определени от тях на случаен принцип. В самата игра на поставените въпроси не се отговаря директно от участника, а се избира един от четири възможни отговора, което за всеки от въпросите позволява да се даде верен отговор чисто случайно. Предвид описаните в предаването правила на играта за преминаване на всеки от етапите и достигане на наградната сума, наградата е определена на случаен принцип, поради което са налице условията на чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ за необлагаемост на дохода, получен от К. и преведен от него на болното дете Д. А. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отмяна на акта за установяване на задължение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,