Решение № 15695 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 450/2019 г.

Решение № 15695 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 450/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Василева, от [населено място], подадена чрез упълномощения адвокат К. Милев, срещу решение № 6987 от 23.11.2018 г. по адм. дело № 7557/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-21-190/28.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № [ЕГН]/18 от 2.03.2018 г. на длъжностното лице по "ПО" при ТП на НОИ- София-град. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт, отмяна на административния акт и изпращане преписката на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - директорът на ТП на НОИ- София-град, чрез юрисконсулт Н. Медарова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд София-град е отхвърлил жалбата на М. Василева срещу решение № 2153-21-190/28.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № [ЕГН]/18 от 2.03.2018 г. на длъжностно лице по "ПО" при ТП на НОИ- София-град, с което е поправено предходно разпореждане от 29.01.2018 г., с което личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване /И03 на жалбоподателката е изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 НПОС и определена в действителен размер от 7.12.2017 г. Съдът е приел, че органът коректно е изчислил индивидуалния коефициент и правилно е зачел осигурителния стаж и установения доход. Извел е извод, че размерът на пенсията е правилно определен и по съображения в този смисъл е отхвърлил жалбата срещу атакуваните актове. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че М. Василева е подала заявление вх. № 095073/12.12.2005 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Към заявлението е приложила образец УП-2 № ФС-1039/7.12.2005 г., издаден от Българското национално радио (БНР) за периода от 1.01.1993 г. до 31.12.1995 г. По това заявление с разпореждане № [ЕГН] от 1.01.2006 г. на лицето е отпусната лична пенсия за ИОЗ в минимален размер до определянето му по реда на КСО. Със заявление № 2110-21-315 от 7.12.2017 г. Василева е поискала пенсията й да бъде определена в действителен размер, като е приложила образец УП-2 № 726/5.12.2017 г., издаден от БНР за периода от 1.01.1994 г. до 31.12.1996 г. С последващо разпореждане от 29.01.2018 г. личната пенсия за ИОЗ на жалбоподателката е изменена, като е определен действителният й размер по индивидуален коефициент 0, 897, изчислен осигурителен доход за периодите: от 1.01.1993 г. до 31.12.1995 г. - 203 305 лв., зачетени по образец УП-2 № ФС- 1039/7.12.2005., издаден от БНР, и от 1.01.1997 г. до 29.02.2004 г. – като за този период е допусната техническа грешка в посочената сума за времето от 1.01.1997 г. до 30.06.1999 г. и неправилно са посочени 438 602 неденоминирани лв., както и общ размер на осигурителния доход за целия период - 2 748. 05 лв. Тъй като изчисленият действителен размер на пенсията - 189, 52 лв. се явява по-нисък от минималния по чл. 75. ал. 4 от КСО, е разпореден размер на пенсията в минималния размер от 210 лв. В разпореждането е посочено, че тригодишният базисен период от 1.01.1994 г. до 31.12.1996 г. е по-неблагоприятен. С жалба № 1012-21-206 от 12.02.2018 г. Василева отново е представила образец УП-2 № 726/5.12.2017 г., издаден от БНР, за периода от 1.01.1994 г. до 31.12.1996 г. с искане пенсията й да бъде преизчислена от минималния размер в действителен. С разпореждане № [ЕГН] от 21.02.2018 г. е отказано изменение на пенсията по чл. 21, ал. 3 от НПОС - за тригодишния период от 1.01.1994 г. до 31.12.1996 г., който е по-неблагоприятен за жалбоподателката. Предвид посочената техническа грешка в разпореждането от 29.01.2018 г., то е поправено с разпореждане № [ЕГН]/18 от 2.03.2018 г., като за периода от 1.01.1997 г. до 30.06.1999 г. е вписан верният осигурителен доход 4 382 602 неденоминирани лв., а за целия период от 1.01.1997 г. до 29.02.2004 г. е вписана вярната сума – 6 692, 05 лв. Индивидуалният коефициент не е променен - 0, 897. По него е изчислен и действителният размер на пенсията - 189, 52 лв.. който, като по-нисък от минималния, на основание чл. 75. ал. 4 от КСО е приравнен на минималния размер на лична пенсия за ИОЗ - 210 лв. При последвалото оспорване на посоченото разпореждане от 2.03.2018 г. по административен ред пред по-горестоящия орган, директорът на ТП на НОИ – София-град е отхвърлил жалбата срещу атакуваното разпореждане, като е изложил подробно механизма на изчисляване на размера на пенсията, позовал се е на приложимите разпоредби и е приел, че размерът на пенсията е правилно изчислен от пенсионния орган. Наведените в касационната жалба доводи повторно излагат тезата на касационната жалбоподателка по законосъобразността на административния акт, но сочените от нея факти и съждения са подробно обсъдени в обжалваното решение, не са представени допустими доказателства, сочещи на друг правен извод. Спорът по настоящото дело е свързан с определяне на действителния размер на пенсията на жалбоподателката. Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от КСО предвижда размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване да се определи, като доходът, от който се изчислява пенсията, да се умножи със сумата, образувана от: по процент 1, 1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Чл. 76 от КСО изисква доходът, от който се изчислява размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, да се определя на база средномесечния доход за страната по чл. 70, ал. 3 от КСО, като се умножи по индивидуалния коефициент на лицето, определен по реда на чл. 70, ал. 4 – ал. 7 от КСО. Жалбоподателката има зачетен осигурителен стаж от 17 години, 05 месеца и 06 дни, като признатият по чл. 75, ал. 2 от КСО осигурителен стаж е 20 години и 02 месеца, който се умножава по общия коефициент 1, 126 и по коефициент 0, 7 за трайно намалена работоспособност от 71 до 90 на сто. Изчислен по формулата действителният размер на пенсията е 189, 52 лева, който приравнен на минималния по чл. 75, ал. 4 от КСО е 210 лева. Наведените в касационната жалба доводи повторно излагат тезата на касаторката по законосъобразността на административния акт, но сочените от нея факти и съждения са подробно обсъдени в обжалваното решение, не са представени допустими доказателства, сочещи на друг правен извод. С оглед изложеното по-горе, обосновано съдът е приел, че при определяне на индивидуалния коефициент и действителния размер на пенсията на М. Василева 189, 52 лв., не са допуснати нарушения на законовите разпоредби. В съответствие с чл. 75, ал. 4 КСО е и изводът на съда, че пенсионният орган правилно е постановил изплащане на пенсията от 7.12.2017 г. в минимален размер 210 лв., тъй като действителният размер на пенсията е под минимално установения размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване за лица с трайно намалена работоспособност 80 на сто. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива.