Решение № 12294 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6315/2009 г.

Решение № 12294 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6315/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Стратос" ЕООД със седалище гр. Варна, подадена чрез управителя Иван Тенев Стратиев, срещу решение № 657 от 22.10.2008 г., постановено по адм. дело № 1424 от 2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 0300804 от 17.04.2006 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 337 от 14.06.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по силата на чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени подробно в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Варненския окръжен съд е отхвърлена жалбата на "Стратос" ЕООД против ревизионен акт № 0300804 от 17.04.2006 г. на ТД на НАП - гр. Варна, в частта, потвърдена с решение № 337 от 14.06.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който на дружеството са определени данъчни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (отм.) за данъчните периоди от 01.08.2001 до 31.05.2005 г. (с изключение на м. 07.2004 г.) в размер на 9595,36 лв. и е начислена лихва в размер на 2686, 14 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му. Съдът е приел за основателни изводите на данъчните органи за наличие на законовите предпоставки за отказано право на данъчен кредит по доставките от "Кодак" ООД - гр. Варна, и "Ауто експрес" ООД - гр. Търговище, както и за наличие на облагаема доставка съгласно чл. 6 от ЗДДС (отм.) по отношение на доставка със стока лек автомобил "Мерцедес Е 230" през ревизирания период м. 01.2002 г., по която жалбоподателят "Стратос" ЕООД е изпълнител. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено след анализ на доказателствата по делото, събрани в хода на административното и съдебното производство, и при законосъобразни правни изводи. При преценка на доказателствата и на установените от тях факти решаващият състав на Варненския окръжен съд правилно е съобразил разпределението на доказателствената тежест между страните по делото. По отношение на отказано право на данъчен кредит по фактура № 1106 от 31.05.2005 г., издадена от "Кодак" ООД, съдът е достигнал до правилния извод, че не са изпълнени изискванията на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС, както и че е налице основанието на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, съгласно който данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит, когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания от данъчния орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчния процесуален кодекс. В конкретния случай при извършена насрещна проверка на доставчика "Кодак" ООД, за която е съставен ПИНП № НП-1327 от 22.02.2006 г., не са представени изисканите от данъчните органи документи във връзка с начисляването на данъка и счетоводната отчетност на дружеството. Констатациите на ревизиращите не са опровергани и чрез допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице, същото не е извършило проверка в счетоводството на "Кодак" ООД, поради което не е установено дали ДДС по процесната фактура е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). В провереното от вещото лице данъчно досие на "Кодак" ООД не са открити счетоводни регистри, въз основа на които да се направят изводи относно тези обстоятелства. Недоказани са и твърденията на касатора, че неправилно му е отказано правото на данъчен кредит, поради липсата на изискването на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) - данъкът да е начислен от регистрирано по този закон лице. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не е доказано дерегистрирането на доставчика "Кодак" ООД преди издаването на процесната фактура. В жалбата на касатора е цитирана разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ЗДДС (отм.), съгласно която при дерегистрация по инициатива на данъчните органи за дата на дерегистрацията се счита датата на връчване на акта. В представения по делото протокол, съставен от ревизиращите органи при извършването на насрещната проверка на доставчика, е отразен фактът на данъчната дерегистрация на дружеството на 09.05.2005 г., а издадената от него фактура е от 31.05.2005 година. Протоколът за извършена насрещна проверка представлява официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, и като такъв притежава материална доказателствена сила относно установените в него факти. В приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице също е посочено, че при извършена от него проверка в данъчното досие на "Кодак" ООД е установено наличие на данъчен акт за дерегистрация по ЗДДС № 10010 от 15.04.2005 г., който е връчен по реда на чл. 50 от ДПК (отм.) със съобщение на 09.05.2005 година. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е представил доказателства, които да опровергаят тези официални документи, и аргументите му в тази насока са неоснователни. Неизпълнението на императивното изискване на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) е самостоятелно основание за непризнаване на правото на данъчен кредит. По отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 6488 от 13.03.2002 г., издадена от "Ауто експрес" ООД - гр. Търговище, в размер на 115,44 лв. с предмет "извършен ремонт и резервни части - по опис" настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. В хода на административното и съдебното производство не са представени доказателства, установяващи, че стоките и услугите не са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили, определени в чл. 65, ал. 1, т. 2, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) и не е налице допуснато нарушение на материалния закон. Относно доставката на стока лек автомобил "Мерцедес Е 230", рег. № *****, документирана с опростена фактура № 65 от 28.01.2002 г., по която "Стратос" ЕООД е изпълнител, съдът правилно е приел, че законосъобразно ревизиращите органи допълнително са начислили данък добавена стойност в размер на 3666, 67 лева. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е съобразил и заключението на вещото лице, в което е посочено, че не е извършена проверка в счетоводството на преобразуваното дружество "Бирс" ООД, чийто правоприемник е "Стратос" ЕООД, поради което не е установено дали при закупуването на процесния лек автомобил е платен ДДС и дали е ползван данъчен кредит. Тези констатации не се променят и от представените пред съда съдебно решение на Варненския окръжен съд за образуване и правоприемство на "Стратос" ЕООД от "Бирс" ООД - клон Аксаково, и протокол за разделяне на имуществото на "Бирс" ООД. В случая не намира приложение разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗДДС, която представлява едно изключение от общото правило за начисляване на ДДС и според която данък не се начислява, когато регистрираното по закона лице се разпореди със стока, за която платеният от него данък не е с право на данъчен кредит, т. е. платен е ДДС за нея, но не е било налице право на приспадане на данъчен кредит. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,