Решение № 184 от 2.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2018 г.

Решение № 184 от 2.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано пред ВКС по жалба на ответника Т. Т. срещу въззивно решение на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение на Районен съд гр. Балчик и е уважен иска на ищеца "Белатрикс Булшипинг" ЕООД за плащане на обезщетение в размер на 12872, 75 лв. (паричната равностойност на уловени и непредадени калкани и рапани) поради неизпълнение на договор за поръчка за периода от 01.05.2010 г. до 30.08.2011 г. на основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 284, ал. 2 ЗЗД. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че между страните е съществувало договорно правоотношение по договор за извършване на стопански риболов, ответникът изпълнил задължението си, но не предал улова на ищеца, поради което дължи компенсаторно обезщетение, представляващо паричната равностойност на уловените рапани и калкани. Въззивният съд е квалифицирал иска по чл. 284, ал. 2 ЗЗД- иск за обезщетение на вреди от неизпълнение на договор за поръчка. В касационната жалба са изложени доводи от ответника, че ищецът не е имал разрешение за извършване на стопански риболов, както и че извършеният риболов е бил възложен от друго трето лице, което е имало разрешение за стопански риболов. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато поради вероятна недопустимост на основание чл. 280, ал. 2 ГПК за преценка дали съдът се е произнесъл по непредявен иск, при положение, че договорът за стопански риболов не може да се квалифицира като договор за поръчка, тъй като не е договор за извършване на правно действие, а с него се възлага извършването на фактическо действие. Въпросът за вероятната недопустимост на въззивното решение поради неправилна квалификация е разрешен с т. р. № 2/2012-ОСГТК, където е прието, че правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на съдебното решение, когато съдът с постановяването му е нарушил диспозитивното начало в процеса- произнесъл се е извън предмета на спора и обхвата на търсената защита, а във всички останали случаи дадената правна квалификация касае правилността на решението. В случая предмет на делото е осъдителен иск за обезщетение на причинени вреди от договорно неизпълнение на сключен договор за извършване на стопански риболов. Въззивният съд се е произнесъл по предмета на делото и в обхвата на търсената защита, поради което не е налице нарушение на диспозитивното начало в процеса и въззивното решение е допустимо. Неправилно обаче въззивният съд е квалифицирал иска за вреди от неизпълнение на договор за поръчка, тъй като договорът с който се възлага извършването на стопански риболов се квалифицира като договор за изработка, защото се поема задължение за фактическо, а не за правно действие. Неправилно също така е прието от въззивния съд, че сключеният договор е породил правно действие, при условие, че възложителят не е имал разрешение за стопански риболов. По съществото на спора, настоящия състав на ВКС приема, че договорът за извършване на стопански риболов, при условие, че възложителят няма разрешение за стопански риболов е нищожен поради противоречие на закона, съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Правната възможност да се придобие право на собственост върху извършения улов от стопански риболов е ограничена, съгласно чл. 13 и чл. 17 от Закона за рибарството и аквакултурите. Такава възможност имат само субектите, които имат разрешително за стопански риболов и право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. Когато възложителят няма разрешително за стопански риболов, договорът за изработка ще бъде нищожен поради противоречие със закона, защото съществува забрана за придобиване предмета на престацията при липса на разрешение. В случая безспорно е установено по делото, че ищецът няма разрешително за стопански риболов и право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми, поради което сключеният от него договор за извършване на стопански риболов е нищожен поради противоречие със закона(забранен резултат по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД) и този договор не поражда действие. Оттук искът за плащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договора е неоснователен, тъй като за ответника не е възникнало задължение за изпълнение на такъв договор. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: Р Е Ш И: Отменя въззивно решение № 266/31.10.2017 г., постановено по в. гр. д. № 138/2017 г. на Добрички окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените искове на "Белатрикс Булшипинг" ЕООД срещу Т. Д. Т. за плащане на обезщетение в размер на 12872, 75 лв. поради неизпълнение на договор за извършване на стопански риболов за периода от 01.05.2010 г. до 30.08.2011 г. на основание чл. 79 ЗЗД. Решението е окончателно.