Решение № 911 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10601/2008 г.

Решение № 911 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10601/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Бойко Атанасов Атанасов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София, срещу решение № 599 от 16.06.2008 г. по адм. д. № 4588 по описа за 2007 г. на Административния съд - гр. София, с което е отменен РА № 20000733 от 23.07.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОУИ"-гр. София по повод правото на данъчен кредит в общ размер от 42 000.00 лв. по доставки, за които са издадени две фактури от "Гея дек" ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - "Юнивърсъл" ООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Даниела Кирова и чрез възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - гр. София е бил РА № 20000733 от 23.07.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на дружеството по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 1.08.2006 г.-31.10.2006 г., като с него на същото е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 42 000.00 лв. по два броя фактури № 666 от 3.08.2006 г. и № 670 от 17.08.2006 г., издадени от "Гея дек" ЕООД за данъчен период м. август 2006 г., на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.). Предметът на доставките, записан във фактурите е "изпълнение на СМР на обект ж. к. "Младост" 3, съгласно двустранен протокол". В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, подробно са посочени и обсъдени събраните по делото писмени доказателства като: двустранно подписани констативни протоколи от същите дати, в които са посочени като изпълнени СМР на обект "Младост" 3, договор за строителство от 8.11.2005 г., с който задълженото лице възлага на "Гея дек" ЕООД изграждането в груб строеж на жилищна сграда с разгърната застроена площ от 4 400 кв. м. в София, р-н "Младост", УПИ V-2534, кв. 7 при договорена цена от 980 000.00 лв. Според него завършването и предаването на съответния етап от строителството става въз основа на двустранен констативен протокол. В съдебно заседание от 27.11.2007 г. жалбоподателят е представил допълнителни писмени доказателства, неоспорени от ответника, а именно актове за приемане на извършени СМР на обекта, декларации ца дъонменднмие ва бетон, издадени от "Ем Ал Ни Ли То" ЕООД, декларации за съответствие на армировка и стокови разписки, издадени от ЕТ "Алекс-Петър Алексиев", експедиционни бележки и сертификати за качество. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение е изготвено и след преглед на изрично посочените в него документи като чертежи на кофражни и армировъчни планове, чертежи, които проследяват разпределението на площите по етажи, дневниците за бетонови работи. Въз основа на всички тях е дадено заключение, че към 2.08.2006 г. са изпълнени стоманобетоновите работи в груб строеж в долустоящите етажи, шайби и колони до коти + 5.10 - 7.95 и площа кота + 7.95, заедно със стълбището, а към датата на следващата фактура са изпълнени стоманобетоновите работи в груб строеж в долустоящите етажи, шайби и колони до коти+ 7.95 - + 10.08 и плоча кота + 10.08. Според експерта може да се приеме, че количеството на актуваните в констативните протоколи видове работи са изпълнявани преди и при достигане на цитираните коти. Експертът посочва също, че количествата за съответните видове работи, без изчерпване на целия изпълнен към съответната дата обем СМР, надвишава количествата, вписани в двата констативни протокола. Направен е изводът, че количествата съответстващи на актуваните СМР по констативните протоколи са били изпълнени при строителството на сградата на обекта, описан по-горе. Освен обсъждането на тази експертизда по посочения начин, съдът е анализирал и втората съдебна експертиза, а именно съдебно-счетоводната. Вещото лице е извършило проверка на място в счетоводствата на прекия доставчик и на предходните доставчици, които са открити в хода на насрещните проверки и са представили доказателства. Констатирал е пълна кореспонденция при аналитичното и синтетичното отчитане на процесните СМР на всички доставчици. Посочило е, че в случаите, когато самият строителен обект е и склад на съответното търговско дружество не се води с) ка 302 "Разходи за материали". Материали не се водят на склад, нито се изписват от него. От аналитичното отчитане на тези стоки е установено, че са изписани точно конкретни стоки с конкретно изписани номенклатури, които съвпадат при прекия доставчик и неговите доставчици. Така се установява връзката между последните. Проследени са фактурите на четиримата предходни доставчици на материали на прекия доставчик и влагането им в строежа от страна на последния в качеството му на изпълнител. Всички приходи и разходи във връзка с процесните СМР, предмет на доставките, за които са издадени процесните фактури са осчетоводени аналитично и синтетично при прекия и предходните доставчици. Движението на входящи и изходящи стокови потоци, както движението на стоки от група 30 и група 60 в кореспонденцията им в аналитичен вид със сметки от група 70 може да се проследи в счетоводствата на всички търговци. При тези данни и от съвкупната преценка на всички събрани доказателства, съдът е направил извода за наличие на реална доставка по смисъла на чл. 6 по спорните фактури. Преценката на първоинстанционния съд е за незаконосъобразност на обжалвания РА в посочената част. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно постановено, като твърдяните нарушения на материалния закон и необоснованост на същото не се явяват установени. Касационната жалба по естеството си представлява оспорване съдържанието на изслушаните и кредитирани две съдебни експертизи по делото, анализирани и обсъдени подробно от съда по посочения начин, както и съвкупно с останалите събрани доказателства в административното и съдебното производства. Същите са приети в съдебни заседания от 21.02.2008 г. и 16.05.2008 г., като по повод ССчЕ експертът по нея е отговорил на въпросите на юрисконсулт Юлий Зарев. Преценката относно реалността на доставките с оглед счетоводното третиране на процесните СМР предпоставя ползването на специални знания, поради което не могат да бъдат споделени възраженията в тази насока, още повече че заключението по ССчЕ се кредитира в съвкупност с останалите доказателства и доказателствени средства по делото. По повод възражението за липса на сметки от група 30 в счетоводните записвания на двете фирми, следва да се има предвид, че те представляват част от счетоводния баланс, който се заверява и оповестява по определен в закона ред и той не може да бъде коригиран впоследствие. Процесните две доставки се явяват реални, поради което не е налице правопрепятстващо обстоятелство по смисъла на чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) и не е налице липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Претендираното право следва да бъде признато, като преценката за незаконосъобразност на обжалвания РА е правилна. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба не следва да се присъждат съдебни разноски, понеже не са представени доказателства за осъществени такива в настоящата касационна инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение