Решение № 36 от 3.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 668/2009 г.

Решение № 36 от 3.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 668/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Борислав Ангелов Производството е образувано по жалба на частната обвинителка Г. Л. С. против решение № 370 от 14.10.2009 г. по внохд № 658/09 г. на Софийски апелативен съд. Жалбата изготвена от адв. Д, като процесуален представител на С., е с оплакване само за явна несправедливост на намаленото от въззивната инстанция наказание на подсъдимия А лишаване от право да управлява МПС на една година, което намира за несправедливо. Доводите за това са, че е наказван многократно по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение, което не е оказало поправително въздействие и така определеното наказание не е достатъчно да постигне целите на чл. 36 НК. В съдебно заседание повереника поддържа жалбата. Защитата на подсъдимия намира наказанието лишаване от права определено от въззивната инстанция за справедливо след като е прието, че не е нарушил две от вмените нарушения на ЗДвП. Прокурорът даде заключение за основателност на жалбата, тъй като при определяне на това наказание, съдът е подходил твърде снизходително. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 40 от 10.02.2009 г. по нохд № 3242/08 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия А. М. М. за виновен в това, че на 22.07.2008 г. при управление на МПС нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Б. С. и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК при условията на чл. 55, ал. 1, б. "б" НК е осъден на наказание "пробация" със задължителните пробационни мерки за срок от по две години и безвъзмезден труд в полза на обществото - 200 часа годишно за срок от две години. На основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. С обжалваното решение присъдата е изменена, като подсъдимия М е оправдан да е нарушил виновно правилата по чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДвП и кумулативно наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС е намалено на една година. В останалата част присъдата е потвърдена. След като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в обжалваната му част Върховния касационен съд намира, че жалбата е основателна. Действително неубедителни са съображенията на въззивната инстанция да намали определеното от първата инстанция кумулативното наказание лишаване от права. Необходимостта за това, очевидно не е достатъчно с оправдаването за едно от нарушенията на правилата за движение по чл. 25, ал. 1 и 2 НПК, които се отнасят за правилното изпълнение на маневри, задълженията и забрани които се възлагат на водача. Това по никакъв начин не смекчава отговорността на подсъдимия. В мотивите на решението е прието, че при конкретния..."казус пътното платно е обособено по начин /с единична непрекъснато линия/, недопускащ дори и заключението на маневрите изпреварване и заобикаляне в зоната на местопроизшествието". Освен това е констатирано, че с поведението си е нарушил и чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, което не е инкриминирано, но не е нарушено правото му на защита, тъй като е имал възможност да се защити, след като с възбуждането на наказателното производство пътната маркировка, му е била известна. Касае се за изключително грубо нарушение на правилата за движение. Не е отдадена необходимата тежест на отбелязаното в решението ...""административната ангажираност на подсъдимия, описана в дълга справка на СДВР - Пътна полиция". В нея сред многобройните наказания са отразени тежки нарушения на правилата за движение, за които са налагани: неспазване пътни знаци и маркировка, превишена скорост, преминаване на червен сигнал и сходно нарушение за неправилно движение по пътното платно и причиняване на ПТП. При индивидуализацията на това наказание, съдът по същества правилно е оценил и факта, че като таксиметров водач с още по-голяма осторожност е следвало да спазва правилата за движение по посочени в мотивите на присъдата причини. Игнорирана е генералната превенция, която също е цел на наказанието и необходимо условие за спазване принципите на целесъобразност, справедливост и хуманност и при определяне на кумулативно предвиденото в закона наказание. Необходимо е и то да съответства на моралната укоримост на извършеното престъпление и личността на дееца. Пренебрегнати са обществените очаквания за упражнена държавна принуда спрямо извършителите на подобен род посегателства. Това налага решението да се отмени в тази част и върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, като се оценят отново посочените обстоятелства от значение за определяне наказанието на подсъдимия-лишаване от права. По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,