Решение № 15532 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9444/2011 г.

Решение № 15532 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9444/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Светлозар Владиславов Панов от гр. София против решение № 2651 от 1.06.2011 г., постановено по адм. д. № 234 по описа за 2011 г. на Административен съд - София град. Иска се отмяната му като постановено в нарушение на приложимия материален закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА в писмено становище оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Светлозар Владиславов Панов против решение № 175 от 14.12.2010 г. на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, с което, като лице по чл. 3, ал. 1, т. 23, е обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА . Съдът приел, че административният акт, предмет на оспорване е законосъобразен, издаден при липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Съдът е посочил в мотивите си, че писмените доказателства, събрани в хода на административното производство, изброени подробно в решението на Комисията, сочат на основание за разкриване на принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от закона същият е изпълнявал функция на секретен сътрудник - агент по смисъла § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби. Съдът е изложил съображения, че разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от закона ограничават правомощието на Комисята по чл. 4 до задължението й да установи принадлежност на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от същия закон. Административният орган действа при обвързана компетентност и няма правомощие да преценява извършвана ли е дейност от лицето, както и да подлага на съмнение представените й документи по см. § 1, т. 1 от ДР на закона решението има само констативно-охранителна функция в обществен интерес и няма конститутивен ефект. Съдът изрично е подчертал в мотивите си, че административният акт, издаден в изпълнение на целта, която преследва Законът за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА е не да се омаловажи дейността на лицата или същите да бъдат компрометирани, злепоставени или унижени. Решението на Административен съд- София град е правилно, същото е съобразено изцяло с приложимия материален закон, постановено е без нарушение на съдпроизводствените правила и е обосновано. Правилни са изводите на съда, дадени в отговор на възраженията в жалбата, че административният орган действа при обвързана компетентност и не извършва преценка затова дали действително жалбоподателят е извършвал дейност като секретен сътрудник. Административният орган е овластен единствено да разкрие принадлежността към органите по чл. 1 от закона при наличие на доказателствата, визирани в закона. Тези мотиви на съда са в съответствие с установената съдебна практика по прилагане на Закона за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА . Основното възражение за неправилността на решението на Административен съд - София град, инвокирано в касационната жалба, касае приложимостта на закона по отношение на длъжността "извънреден и пълномощен посланик", каквато е била заеманата от жалбоподателя длъжност Будапеща. Същите възражения са били наведени и пред административния съд, който ги е обсъдил и ги е счел за неоснователни. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 23 от Закона за документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА закона, на проверка и разкриване на принадлежност подлежат лицата заемащи публични длъжности, . е. лица, намиращи се в служебни и трудови провоотношения с държавно ведомство. В чл. 3, ал. 1, т. 23 от закона те са посочени като посланици, генералните консули и заместник-ръководителите на дипломатическите мисии на Република България. Видно от цитираните норми в решението на първоинстнационния съд, в служебни правоотношения с Министерството на външните работи, като работещи в задграничните представителства на Република България, са лицата, посочени в чл. 23 от Закона за дипломатическата служба. Правилно съдът е тълкувал нормата на чл. 23 от Закона за дипломатическата служба с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА . Изводите за това, че жалбоподателят, като лице, заемащо публична длъжност, попада в субективните предели на закона, са обосновани и правилни. С оглед изложеното решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от изложеното, съдът