Решение № 10160 от 7.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3303/2021 г.

Решение № 10160 от 7.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3303/2021 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 176, ал. 2 АПК. Образувано е по касационната жалба на И. И., ЕГН [ЕГН], осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Иванов Къмпани – И. Иванов", ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], община Попово, област Търговище, [адрес], подадена чрез процесуалния му представител адв. Филипова, против решение № 133/23.11.2020 г. на Административен съд - Търговище, постановено по адм. д. № 314/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-03001819000628-091-001/13.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Варна при ЦУ на НАП с решение № 275/09.12.2019 г., както и против решение № 145 от 17.12.2020 г. на същия съд по посоченото по-горе дело, постановено в производство по реда на чл. 176 АПК. Производството е образувано и по касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Екимова, против решение № 145 от 17.12.2020 г. на Административен съд – Търговище, с което е допълнено решение № 133/23.11.2020 г. по адм. д. № 314/2019 г. С доводи за неправилност на двете решения И. И. претендира отмяната им и връщане на делото на същия съдебен състав за ново произнасяне или постановяване на решение по съществото на спора, с което да се постанови частична отмяна на РА и да се присъдят сторените от страната разноски. Касаторът директор на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП иска отмяна на допълнителното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационните жалби. Касационните жалби като подадени в срок от надлежни страни са допустими. Настоящият касационен състав намира за основателен доводът на втория касатор, че в случая не са налице предпоставките по чл. 176, ал. 1 АПК за постановяване на допълнително решение. Съгласно визирания законов текст допълнително решение се постановява, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, т. е. когато по част от оспорването липсва формирана воля. С решение № 133/23.11.2020 г., постановено по адм. д. № 314/2019 г., Административен съд – Търговище се е произнесъл по цялото оспорване, като е отхвърлил изцяло жалбата на ЕТ "Иванов Къмпани – И. Иванов" против РА № Р-03001819000628-091-001/13.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден от директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП с решение № 275/09.12.2019 г. С жалбата си до административния съд ЕТ е оспорил РА изцяло, така както е потвърден с решението на решаващия орган, независимо от това, че в молбата си от 09.12.2020 г. с вх. № 2244 за поправка или допълване на решението е посочил, че са налице задължения по РА, които не оспорва /1 529. 11 лв. и лихва – 836. 29 лв. за 2013 г. и лихва върху невнесени в срок авансови вноски в размер на 90. 94 лв. за 2014 г./. Налице е несъответствие между формираната воля на съда, намерила израз в мотивите на решение № 133/23.11.2020 г., и изразяването й в писмения текст на неговия диспозитив. Посоченото съставлява очевидна фактическа грешка, която следва да се поправи с решение, постановено в производство по реда на чл. 175 АПК. С РА са установени задължения на ревизираното лице за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ, а не по ЗКПО, върху данъчна основа по чл. 28, ал. 1 ЗДДФЛ, както следва: за 2013 г. в размер на 62 529. 11 лв. и лихва – 34 104. 76 лв. заедно с лихва върху невнесени в срок авансови вноски в размер на 93. 32 лв.; за 2014 г. в размер на 66 000 лв. и лихва – 29 291. 56 лв., както лихва върху невнесени в срок авансови вноски в размер на 90. 94 лв. В мотивите на решението си от 23.11.2020 г. административният съд е приел, че РА е материално незаконосъобразен в частта му на непризнатото данъчно облекчение за двете процесни години, представляващо държавна помощ за земеделски производител, и изразяващо се в преотстъпване на корпоративен данък. Обсъдил е приетата по делото ССЕ, според която, ако оспорващият има право на преотстъпване на корпоративен данък и ако се вземе предвид размерът на преотстъпения данък по РА, то остават задължения за довнасяне, както следва: за 2013 г. – 8 073. 25 лв. и лихва – 4 403. ЗЗ лв. и за 2014 г. – 2 645. 09 лв. и лихва – 3 819 лв. Според съда РА следва да се потвърди в частта му на посочените задължения. Независимо от това жалбата на ЕТ с диспозитива на решението е отхвърлена изцяло, т. е. РА е изцяло потвърден. С решението от 17.12.2020 г. е допълнен отхвърлителния диспозитив, но в решението липсва произнасяне относно частта от РА, за която съдът е приел, че е материално незаконосъобразен. Именно поради неяснота в допълнителното решение то се оспорва и от двете страни. С оглед изложеното и след отмяната на постановеното допълнително решение № 275/09.12.2019 г., делото следва да се върне на същия съдебен състав за ново произнасяне по молбата на И. Иванов, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Иванов Къмпани – И. Иванов", за поправка на очевидна фактическа грешка и постановяване на диспозитив, съответстващ на мотивите на решение № 133 от 23.11.2020 г. в изпълнение изискването на чл. 160, ал. 1 ДОПК - с отхвърлителна част, в която да се посочи за кои задължения по РА жалбата се отхвърля, и отменителна част, в която да се посочат размерите на задълженията по РА, които се отменят. След постановяването на решението за поправка на очевидна фактическа грешка съдът следва да се произнесе и по заявените от двете страни искания за присъждане на разноски, които съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК се дължат, съразмерно на уважената и отхвърлената част от жалбата. След постановяването на посочените по-горе съдебни актове делото следва да се върне отново на Върховния административен съд, първо отделение за произнасяне по касационната жалба на И. И. против решение № 133 от 23.11.2020 г. на Административен съд – Търговище, постановено по адм. д. № 314 по описа за 2019 г. на същия съд. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение