Решение № 1894 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 958/2018 г.

Решение № 1894 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 958/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. А., [населено място], [жк], вх. [...омер], ет. [номер], ап. [номер] срещу Решение № 555 от 04.12.2017 г. на Административен съд, гр. М., постановено по административно дело № 441/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н А. срещу Заповед № 17-0996-000656 от 04.09.2017 г. на началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. М., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата му е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - А. А., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК и не е извършил в пълен обем проверка на законосъобразността на оспорената заповед, не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК и е бил длъжен, но не е разпитал актосъставителя и свидетеля по акта. Поради това въпросите за фактическата обстановка, формата на вината и авторството на нарушението са останали неизяснени. Съдът не е отчел, че реда на чл. 188, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е неприложим, тъй като касаторът не е собственик на моторното превозно средство.

Неправилно съдът приема, че актът за установяване на административно нарушение не е оспорен, както и неправилно не е ценил показанията на разпитаните свидетели. С оглед на показанията на свидетеля Загорова изводът на съда досежно авторството на нарушението не е доказан. Това обосновава нарушение на чл. 35 АПК от страна на органа, което съдът не е установил. Съдът не се е произнесъл и по наведения довод за незаконосъобразност на акта за установяване на административно нарушение поради липсващия подпис на свидетеля на акта, което е нарушение на чл. 43, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Л. А., Адвокатска колегия, гр. М..

1. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. М., не взема становище.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 03.09.2017 г. около 4, 10 часа в [населено място], по [улица]на кръстовището с [улица]г-н А. е управлявал лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Голф", регистрационен номер [рег. номер на МПС] като контролните органи установяват чрез техническо средство – "Алкотест 7510", фабричен №ARBB-007, 1, 13 на хиляда съдържание на алкохол в кръвта. На г-н А. е издаден талон за медицинско изследване № 0366094. За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение № 018709.

1. На 04.09.2017 г., със Заповед № 17-0996-000656, началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. М., на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП прилага на г-н А. принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

1. На 09.10.2017 г. началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. М., издава наказателно постановление № 17-0996-003827, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП налага на г-н А. административни наказания "глоба" в размер на 1 000, 00 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца.

1. В хода на съдебното производство органът представя:

а) Заповед № 8121 з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165 ЗДвП определя службите за контрол на движението по пътищата като под точка три са включени областните дирекции на вътрешните работи;

б) Заповед № 8121 з-1496 от 06.12.2016 г. за заместване на министъра на вътрешните работи;

в) Заповед № 301 з-1411 от 07.06.2017 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. М., с която са определени длъжностните лица, компетентни да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП. На втора позиция е посочен началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи.

1. В хода на съдебното производство съдът разпитва свидетелите Загорова и Иванов и приема обясненията на г-н А.. С. З. дава показания, че тя е управлявала моторното превозно средство.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че заповедта е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Съдът приема, че материалноправната предпоставка за прилагане на принудителната мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е надлежно доказана, тъй като г-н А. е управлявал моторно превозно средство с 1, 13 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта. Съдът не кредитира показанията на свидетелската Загорова и на свидетеля Иванов като приема, че техните показания не кореспондират с другите доказателства по делото. Приема, че актът се ползва с материална доказателствена сила до доказване на противното, а същият не е оспорен и установеното с него не е оборено от свидетелските показания.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

В подкрепа на твърдяния порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът сочи, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК и не е извършил проверка на оспорения акт в пълен обем. Този довод на касатора е неоснователен. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът подробно е обсъдил всяко едно от изискванията на чл. 146 АПК по отношение на оспорения акт и е изложил подробни мотиви за компетентността, формата, производството, материалната законосъобразност и целта на мярката. Фактът, че изводите на съда не съвпадат с твърденията на касатора не обосновава съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като няма процесуално правило, което задължава съда да възприеме твърденията и доводите на жалбоподателя.

Не е налице и твърдяното от касатора нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК във връзка с неразпитването на актосъставителя и на свидетеля по акта. Актът за установяване на административно нарушение е официален свидетелстващ документ и с оглед на изричната разпоредба на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила за установените в него факти и обстоятелства до доказване на противното. С оглед на това съдът не е длъжен винаги да разпитва актосъставителя и свидетеля на установяването на административното нарушение, за да постанови решението си. Наред с това, видно от процесуалното поведение на касатора в хода на съдебното дирене в първоинстанционното съдебно производство той не е поискал разпит на актосъставителя и на свидетеля по акта – очевидно е счел, че това не е необходимо за изясняване на фактите по делото. Едва с касационната жалба сочи, че съдът не е събрал това важно доказателство, но касационното производство не е средство за поправяне на собствените пропуски на страните в съдебното производство, а такова за поправка на допуснати от съда грешки. Ако касаторът е считал, че задължително трябва да бъдат разпитани актосъставителят и свидетелят по акта е можел да направи такова доказателствено искане, още повече, че всички искания на касатора за събиране на гласни доказателства са били удовлетворени, като съдът е разпитал двама свидетели и е изслушал обясненията на самия касатор по негово изрично искане. С оглед на това никакво нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК не може да обоснове непроведеният разпит на актосъставителя и на свидетеля при установяването на нарушението, тъй като няма процесуално правило, което да задължава съда да ги разпита.

Несъответни на доказателствата по делото са доводите на касатора за необоснованост на съдебното решение поради недоказаност на авторството на твърдяното от органа административно нарушение. Съдът е изложил подробни мотиви защо не кредитира показанията на разпитаните свидетели. Изложеното от двамата свидетели досежно авторството на процесното административно нарушение по никакъв начин не кореспондира не само с останалите доказателства по делото, но и с обичайното човешко поведение в ситуации като изложената, която сама по себе си разкрива една изключителна комплицираност и наслагване на специфични поведенчески ситуации, които трудно могат да бъдат възприети като осъществили се при отчитане на заинтересоваността на свидетелите. Фактът, че свидетелката Загорова с показанията си фактически се уличава в извършването на пътно-транспортно произшествие и напускане на местопроизшествието не прави показанията й по-достоверни.

Както сочи и съдът актът за установяване на административно нарушение има доказателствена сила за установените с него факти и обстоятелства до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Показанията на разпитаните свидетели и обясненията на касатора не са оборили установените в акта факти, поради което изводът на съда за авторството на установеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП от касатора е правилен и обоснован. Не намира основание в доказателствата по делото и доводът на касатора за нередовност на съставянето на акта за установяване на административно нарушение поради неподписването му от свидетеля на установяването на нарушението. Видно от приложения по делото акт същият е подписан от актосъставителя и от свидетеля – положени са два подписа макар подписът на свидетеля да попада в едната си част върху подписа на актосъставителя. Следва да се посочи, че касаторът не е поискал съдът да задължи органа да представи оригинала на акта за установяване на административно нарушение, ако действително е считал, че същият не е подписан в съответствие с изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗАНН.

Що се отнася до доводите на касатора за неустановяване от съда на обстоятелствата, свързани с вината, следва да се посочи, че субективната страна на деянието, с което се осъществява едно административно нарушение, има отношение към административното наказване, а не към принудителната административна мярка, поради което съдът не е имал задължение да изследва въпроса с вината. Ирелевантни са и изводите, свързани с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и решението му е обосновано.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът констатира, че същото е валидно, допустимо и правилно. Постановено е от надлежен съдебен състав, при наличие на процесуалните предпоставки и при липса на процесуални пречки за допустимост на производството и е в съответствие с материалния закон. При установено по надлежния ред извършено от касатора нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП – управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 1, 13 на хиляда, съдът правилно е приел за законосъобразна приложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. С оглед на горното съдът следва да остави в сила обжалваното решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд