Решение № 494 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11621/2017 г.

Решение № 494 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11621/2017 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 160/07.02.2017 г., постановено от Административен съд - Варна, по кас. адм. дело № 2061/2016 г. Молителят Х. Христов, твърди, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. Моли тричленният състав на Върховния административен съд да отмени влязлото в сила решение, като противоречащо на влязло в сила решение от 30.03.2001 г. по гр. дело № 1405/1999 г. по описа на Районен съд – Варна, оставено в сила с решение от 12.08.2002 г. по гр. дело № 992/2001 г. по описа на Окръжен съд – Варна, последното оставено в сила с решение № 149/23.07.2004 г. по гр. дело № 2657/2002 г. по описа на Върховния касационен съд. Сочи се, че цитираните решения са били представени от Христов при обжалване на решение № 1945/18.05.2016 г., постановено по гр. дело № 12644/2015 г. по описа на Районен съд – Варна. Ответникът - Общинска служба "Земеделие" – Варна, чрез своя процесуален представител гл. юрк. Костова, в представен по делото писмен отговор дава становище за неоснователност на молбата за отмяна и моли искането да бъде отхвърлено, като претендира направените по делото разноски. Ответникът – Б. Михайлов не взима становище по подадената молба за отмяна. Ответникът – С. Петков не взима становище по подадената молба за отмяна. Ответникът – Н. Михайлова не взима становище по подадената молба за отмяна. Като прецени доводите на молителя и данните по делото, Върховният административен съд, трето отделение намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. В началото на изложението следва да се подчертае, че съдът, сезиран с молба за отмяна, е длъжен да се произнесе само по формулираните от молителя основания и то по начина, по който са формулирани, като не може да преквалифицира искането. В случая молителя е посочил като основание чл. 239, т. 4 от АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: С решение № 160/07.02.2017 г., по касационно адм. дело № 2061/2016 г. по описа на Административен съд – Варна, (лист 23 от адм. дело № 2061/2016 г.), съдът е обезсилил решение № 1945/18.05.2016 г. постановено по гр. дело № 12644/2015 г. по описа на Варненския районен съд, в частта с която е отхвърлена жалбата на Х. Христов срещу искането му за прогласяване на нищожността на решение № 533/1998 г. на Поземлена комисия (ПК) – Варна, поправено с решение № 716/2000 г. на ПК – Варна и вместо него е постановил друго, с което е оставил без разглеждане жалбата на Х. Христов, в частта на оспорването като нищожни на решение № 533/1998 г. на ПК - Варна, допълнено с решение № 716/2000 г. на ПК - Варна и е прекратил производството по делото в тази му част. В останалата част решение № 1945/18.05.2016 г. е оставено в сила. Отмяната е извън инстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от ГПК. В сочената от молителя точка 4 е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, т. е. за да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т. к. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. В това производство по цитираните по-горе решения страни са били Х. Христов в качеството на жалбоподател и Общинска служба по земеделие – Варна в качеството на ответник и заинтересовани страни Б. Михайлов, С. Петков и Н. Михайлова. От противопоставимите съдебни актове (решение от 30.03.2001 г. по гр. дело № 1405/1999 г. по описа на Районен съд – Варна, оставено в сила с решение от 12.08.2002 г. по гр. дело № 992/2001 г. по описа на Окръжен съд – Варна, последното оставено в сила с решение № 149/23.07.2004 г. по гр. дело № 2657/2002 г. по описа на Върховния касационен съд – (лист 5 до 13 от адм. дело № 11621/2017 г.) е видно, че са постановени по дело с различно правно основание (чл. 108 от ЗС) и между различни страни (молителят Христов не е бил страна, както и ОСЗ – Варна), различни от тези в производството по гр. дело № 12644/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, по което производство страни са Х. Христов и ответник – ОСЗ Варна. Различен е и съдопроизводствения ред, по който са постановени решенията в двата случая. За настоящия съдебен състав е безспорно, че в конкретния случай не е налице идентичност, като между страните по двете дела, така и по отношение на правното основание. Ето защо следва да се приеме, че в случая не е изпълнено нито едно от двете законови изисквания, а именно да е налице предходно влязло в сила решение, което да противоречи на решението за което се иска отмяна от една страна и от друга страните по двете съдебни производства да са били идентични, т. е. фактическия състав на разпоредбата на чл. 239, т. 4 не е осъществен. По изложените съображения настоящият тричленен съдебен състав на ВАС счита, че искането на Х. Христов е неоснователно и като такова следва да се отхвърли. При този изход на спора искането на ответната страна по молбата за отмяна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на общинска служба "Земеделие" – Варна, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,