Решение № 2287 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12972/2009 г.

Решение № 2287 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12972/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Колев Петров от гр. Казанлък, чрез процесуалния представител срещу решение № 1132 от 7.8.2009 г., постановено по адм. дело № 549 по описа за 2008 г. на Административен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 2400-911 от 21.12.2007 г. на ТД на НАП Стара Загора, потвърден с решение № 128 от 21.2.2008 г. на директора Д "ОУИ" Пловдив само за следните /по касационната жалба/ определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2003 г. - за сумата от 669,56 лв. и за 2006 г. - за 428,86 лв. или общо 1098,42 лв. със съответната лихва. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска решението в атакуваната му част да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което се отмени и в останалата част атакувания ревизионен акт, и да се присъдят всички направени по делото разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол е следната част от съдебното решение - с която е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 2400-911 от 21.12.2007 г. на ТД на НАП Стара Загора, потвърден с решение № 128 от 21.2.2008 г. на директора Д "ОУИ" Пловдив само за следните /по касационната жалба/ определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2003 г. - за сумата от 669,56 лв. и за 2006 г. - за 428,86 лв. или общо 1098,42 лв. със съответната лихва. Срещу отменителната част на решението - за данъчни задължения над сумата 669,56 лв. данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. и над сумата 428,86 лв. за 2006 г., както и над сумата 127,58 лв. за 2005 г., със съответните лихви не е постъпила касационна жалба от органите по приходите. Няма постъпила касационна жалба и за сумата 127,58 лв. дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. от Иван Колев Петров. За да отхвърли жалбата на лицето в посочената по-горе част за 2003 и 2006 г. за тези суми /общо 1098,42 лв./ съда е анализирал всички събрани по делото доказателства относно съответно приходите и разходите на семейството на Иван Петров, писмените доказателства, изготвените по делото експертизи и е установил превишение на разходите над приходите, с определени суми за тези години, поради което е посочил, че следва за тази разлика да бъдат определени данъци по смисъла на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) Решението е правилно, много аналитично, при добре изяснена фактическа обстановка, с установени факти и адекватни на тях правни изводи. Не са допуснати никакви нарушения нито на процесуалния, нито на материалния закон, налице е обоснован и законосъобразен съдебен акт. Твърденията в касационната жалба касаят преценката на съда относно доказателствата и не могат да бъдат споделени. На всички поставени въпроси с жалбата пред първата инстанция съда е дал много мотивиран и съобразен с фактите по делото отговор. Установено е, че на лицето е извършена данъчна ревизия като съдът правилно е посочил, че приложимото основание е чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансово състояние за ревизирания период. Всички обстоятелства, които са били подкрепени с доказателства са били съобразени от съда - размер на обичаен разход за живот за съответните години - 2003 - 4861 лв. и 2006 г. - 6302 лв. за тричленно семейство, това, че семейството е живяло с родители в едно домакинство, получените доходи, заеми и дарения. Възприети са и заключенията на експертизата и правилно са определени данъчните основи за съответните години. Касационната жалба не съдържа нищо друго освен общи твърдения относно начина на живот и няма конкретни оплаквания относно неправилна преценка на представени или събрани доказателства. Напротив съда много подробно и внимателно е възприел всички твърдения на касатора, за които има надлежни доказателства, включително и тези да получени дарения и заеми. Няма допуснати никакви нарушения и решението следва в атакуваната му част да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение