Решение № 4053 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9642/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Тошева, С. Тошев и Н. Стоянов, всички от гр. София, чрез процесуалния им представител адв. Йорданова, против решение 4343/30.06.2023г., постановено по адм. дело 1197/2023г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им подадена срещу заповед РКР23-РД-09-17/09.01.2023г. на кмета на Район Кремиковци Столична община, с която е наредено да се освободи и почисти общински имот с идентификатор 68134.8600.1391. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - кметът на район Кремиковци Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Славова, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалбата на Г. Тошева, С. Тошев и Н. Стоянов, против заповед РКР23-РД-09-17/09.01.2023г. на кмета на Район Кремиковци Столична община, с която е наредено да се освободи и почисти общински имот с идентификатор 68134.8600.1391. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че е налице изрично уведомяване до С. Тошев, който е констатиран като ползващ имота. На същия е дадена възможността да представи доказателства, доказващи ползването на недвижимия имот на годно правно основание, което не е изпълнено. Също така е указано на Тошев доброволно да освободи имота, което не е сторено. По отношение на Г. Тошева и Н. Стоянов е установено, че не е отправено съобщение за представяне на доказателства и за освобождаване на имота, тъй като същите не са установени като обитаващи имота. С разпоредбата на чл. 26 от АПК административния орган е длъжен да уведоми известните му заинтересовани лица за започналото пред него производство, което в случая е прието за спазено, тъй като му е бил известен С. Тошев. Отделно от това съдът е приел, че неуведомяването на Г. Тошева и Н. Стоянов не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото не са адресати на акта от една страна, а от друга страна са оспорили административния акт и в хода на развилото се съдебно производство са имали възможността да изложат доводи и да представят доказателства, поради което правото им на участие в производството не е било нарушено. На следващо място първоинстанционния съд е приел, че административния акт не е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е анализирал разпоредбата на чл. 65, ал.1 от ЗОС, съпоставяйки я с доказателствата по делото и установеното в административния акт е приел, че оспорващите не са доказали, че са собственици на имота или да го държат на друго правно основание. Дори напротив прието за установено е, че част от имотът е бил собственост на наследодателя им и същия е бил отчужден, а жалбоподателите са били обезщетени с друго жилище. Първоинстанционния съд е установил, че след отчуждаването не е инициирана и провеждана процедура по §9 от ПЗР на ЗУТ по отношение на имота, както и че процедурата по закупуването имота не е завършена с краен акт, както и че не установява спор за собственост. Въз основа на което е направен извода, че за административния орган са били налице материалноправните предпоставки за издаване на акт по чл. 65, ал.1 от ЗОС. По тези съображения с обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на Г. Тошева, С. Тошев и Н. Стоянов срещу заповедта, с която е наредено да е освободи и почисти общински имот с идентификатор 68134.8600.1391. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Следва да се подчертае, че в процесната заповед е наредено принудително освобождаване на имота при липса на доброволно изпълнение. По тези съображения и с оглед действителното съдържание на процесната заповед, настоящият състав приема, че същата притежава характеристиките на акт по чл.65, ал.1 от ЗОС и от нея за Г. Тошева, С. Тошев и Н. Стоянов са произтекли неблагоприятни правни последици. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОС, заповед за изземване се издава при кумулативното наличие на следните предпоставки: да касае общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. Предвид установеното от фактическа страна, тези изисквания на закона са изпълнени за имота, предмет на заповедта - имотът е общински съгласно представените АЧОС, като между страните не се спори, че към момента на издаване на заповедта е в държане на касаторите в настоящото производство. В действителност от представените по делото доказателства в това число нотариален акт 66, дело 5205/1968 на I-Нотариус за собственост на недвижим имот добит по наследство и делба е признато правото на собственост на П. Тошев и нотариален акт от 1921 г. за правото на собственост върху недвижим имот признато чрез обстоятелствена проверка се установява, че наследодателя на касационнияте жалбоподатели е бил собственик на имота, но със заповед РД-40-701 от 1968 година на основание чл. 95 от ЗТСУ същия е отчужден. Въз основа на влязлата в сила заповед за отчуждаване е последвало издаване на заповед РД-41-05 от 09.01.1989г., с която е определен начина на обезщетение на П. Тошев, чрез предоставяне на жилище в блок [номер] [жк] [адрес], поради което може да се обоснове извода, че имотът се ползва без правно основание. В производството по чл. 65, ал. 1 ЗОС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т.е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. След като имотът е общинска собственост и същият се ползва от касаторите без правно основание, то налице е хипотезата на чл. 65, ал. 1 ЗОС, обосноваваща издаването на обжалваната заповед, както правилно е приел първоинстанционният съд. Посочените касационни оплаквания са лишени от конкретика, поради което следва да се приемат за неоснователни. По изложените съображения съдът приема, че атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски. Поради това касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на Столична община солидарно сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение